Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Макроикономистът Георги Стоев започна поредицата от отговори на най-често срещаните въпроси около присъединяването на България към еврозоната - обяснени кратко, ясно и конкретно.
Един от тях в категорията "лични финанси", които макроикономистът получава, е "Какво ще стaне с лихвите след приемането на еврото?"
Ето и какъв е неговият отговор.
Какво ще стане с лихвите?
Въпросите относно лихвите по кредитите за домакинствата и бизнеса след влизане в еврозоната може да разделим на две:
1. Какво ще стане с лихвите по съществуващите кредити?
2. Влизането в еврозоната ще има ли ефект върху лихвената динамика, т.е. как лихвите по новите кредити, отпуснати след 1 януари 2026 г., ще се различават от лихвите по заварените кредити към тази дата.
Първият въпрос е адресиран в Закона за въвеждане на еврото в Република България (или накратко Закона за еврото). Там изрично се обръща внимание както на фиксираните лихвени проценти, така и на променливите.
- При фиксираните лихвени проценти ситуацията е относително тривиална. Банките нямат право да променят договора за кредит, отпуснат в лева, едностранно заради превалутирането. Лихвеният процент ще остане същият, какъвто е бил в лева.
- При променливите лихвени проценти текстовете са малко по-сложни, но като цяло се свеждат до следното: Според закона, към датата на въвеждане на еврото, новият лихвен процент по договори за кредити с променлив лихвен процент не може да бъде по-висок от размера на лихвения процент по тях преди тази дата.
Променливият лихвен процент (към момента в България все още е много атрактивен за кредитополучателите) се формира като към даден референтен лихвен процент се прибави надбавка, определена според риска, който банката вижда в кредитополучателя.
Пример: ако референтния лихвен процент е 1% и се добави надбавка 2%, към момента лихвеният процент по кредита ще бъде 3%, но ще се променя, когато се промени референтният процент. Ако референтният процент стане 3%, лихвеният процент по кредита ще бъде вече 5%.
Според Закона за еврото банките са задължени да адаптират своите референтни лихвени проценти, използвани като база за левовите заеми, за да гарантират, че резултатното лихвено плащане в евро е еквивалентно на това в левове към датата на превалутиране. Т.е. при превалутиране няма да има промяна на лихвените проценти по кредитите с променлив лихвен процент.
Нека уточним максимално ясно: всичко това означава, че променливите лихви може да се покачват, но не и в резултат на приемането на еврото. Ако референтният процент върви нагоре, ще се увеличават и лихвите. Това е валидно и в момента.
Дългият период на ниски лихви може да заблуди хората, че те ще бъдат такива дълго или завинаги. Но аз лично винаги съм съветвал всеки длъжник да направи анализ как би се променила вноската по кредита му, ако лихвеният процент скочи например от 3% на 6%. Използвайте някой кредитните калкулатор и вижте как би се променила вноската.
Ако промяната на сумата създава рискове и стрес за личните ви финанси, анализирайте дали имате вариант за по-бързо изплащане поне на част от главницата.
Въпросът за бъдещата лихвената динамика, т.е. как лихвите по новите кредити, отпуснати след 1 януари 2026 г., ще се различават от лихвите по заварените кредити към тази дата, прави мост между въпросите за “лични финанси” и въпросите за “макроикономическа стабилност” след влизане в еврозоната. Получих два типа въпроси (опасения) в тази връзка.
Първият е, че лихвите ще бъдат повлияни от замяната на референтните лихвени проценти от местните банки с EURIBOR (използван като основен в повечето страни от еврозоната, но не всички; т.е. той не е задължителен елемент от евроизацията, но все пак е най-вероятен кандидат в някакъв момент да замени сегашните бенчмарк проценти на българските банки). Тъй като в момента например 3-месечният ЕURIBОR e около 2.5%, а референтият процент на българските банки е 0% или близко до нула, това би означавало тенденция за повишаване на лихвите по новите кредити.
Вторият тип въпроси беше в обратната посока: Понеже задължителните минимални резерви на банките ще паднат от 12% на 1%, това на теория ще увеличи паричното предлагане и оттам ще поддържа кредитирането на все още ниски лихви.
И двата типа въпроси имат логично и легитимно основание. Не бих се заел да прогнозирам какви ще бъдат лихвите в България през 2027 г. или дори по-рано. Може би бих се обзаложил, че няма да бъдат по-ниски от сегашните, но не бих могъл да кажа колко нагоре и кога точно ще отидат. Прогнозата на БНБ за мен звучи логично, че общите банкови резерви в баланса на БНБ биха се запазили без съществена промяна. Обяснението е техническо и касае инструмент наречен “депозитно улеснение” (който от вас е любопитен, може да прочете тук).
Горната прогноза означава, че банките постепенно ще се адаптират към новите условия и това само по себе си не носи системни рискове или макроикономически проблеми. Нека пак повторим: рискове и проблеми ще има, но не следва автоматично да ги отдаваме на влизането в еврозоната.
За нуждите на коректния икономически анализ бих предложил, когато говорим за рискове и проблеми в макроикономически контекст, да не забравяме и сегашните рискове, на които сме изложени, защото сме извън еврозоната. Това ще започна да адресирам в следващата серия отговори, които касаят макро стабилността и суверенитета, за които въпросите бяха не по-малко отколкото за личните финанси.
