Социалното дистанциране се превърна в едно от основните противодействия срещу бързото разпространение на коронавируса и това неизбежно бе съпътствано от удар върху икономиката.
Срещу мярката се надигнаха редица гласове, включително и този на президента на САЩ Доналд Тръмп, всички те предупредиха, че в случая „лекарството“ може „да е по-опасно от проблема“. Чуха се призиви за смекчаване на рестрикциите, за да може икономиката да заработи нормално възможно най-скоро. Дали обаче това е правилното решение?
Ново изследване показва, че всъщност изпълняването на тези исквания би имало противоположен на очаквания ефект. Икономистите от Масачузетския технологичен институт и Фердерални резерв Серхьо Корея, Стивън Лък и Емил Вернер връщат лентата към епидемията от Испанския грип от 1918 г., за да проучат по какъв начин предприетите нефармацевтични мерки тогава повлияват икономиката в САЩ. Сред тях попадат затварянето на училища, театри и църкви, забравянето на масовите събирания, но също и задължителното носене на маски, изолацията на потвърдените случаи и стремежа към поддържане на стриктна хигиена.
Те поставят два вида въпроси - първо, какви са реалните икономически ефекти от пандемия? Икономически ефекти ли са това и дали са временни или постоянни? Второ, как влияе реакцията на местните здравни институции върху икономическа тежест на пандемията? Доколко нефармацевтични интервенции като въвеждането на социално дистанциране водят до разходи за икономиката или те са политики, които забавят разпространението на пандемията и намаляват риска за икономиката?
На теория нетните ефекти от социалната изолация върху икономическата активност могат да бъдат или положителни, или отрицателни. От една страна, изолацията ограничава социалните взаимодействия и по този начин задължително потиска всякакъв вид икономическа дейност, която
разчита на такива взаимодействия. От друга страна обаче, самата пандемия има тежки икономически последици, така че намаляването на тежестта на пандемията, могат да смекчат най-тежките и трайни икономически смущения.
Анализът им стига до два извода.:
Пандемиите водят да икономическа криза, първо, но второ, колкото по-ранни, категорични и дълготрайни са били мерките, толкова по-бързо е било икономическото възстановяване на засегнатите градове след края на епидемията.
Това не означава, че не са били нанесени щети – авторите на изследването отбелязват, че в най-силно засегнатите райони се наблюдава реално намаляване на заетостта в производството и спад в продукцията, както и трайно намаляване на банковите активи - вероятно поради загуби от лоши кредити. Те също откриват спад в автомобилните регистрации, което според тях предполага и спад в търсенето на дълготрайни стоки.
Като цялото кризата удря в два пункта - доставките и търсенето. Здравата банкова система е тази, която може да осигури ликвидност, като смекчи тежестта на спада в търсенето и производството. В този смисъл тя е ключова за излизането от кризата.
Ако обаче шокът доведе до масови фалити, той може да стресира банковата система и да свие кредитирането. Отвъд последиците от предлагането на кредити, устойчивото икономическо забавяне може също да доведе до спад до търсенето на кредити и общото кредитиране.
Градовете, въвели агресивно социално дистанциране и карантина, за да спрат вируса, обаче са излезли от кризата в по-добро състояние.
"Откриваме, че градовете, които са се намесили по-рано и по-агресивно, не се представят по-лошо и, ако не друго, растат по-бързо, след като пандемията приключи. Нашите открития показват, че социалните мерки не само намаляват смъртността; те също могат да смекчат неблагоприятните икономически последици от пандемия", пишат авторите.
"Като цяло, нашите констатациите сочат, че пандемията е свързана със значителни икономически разходи, но социалните мерки не са само средство за намаляване на смъртността, но могат да има и икономически предимства чрез смекчаване на неблагоприятно въздействие на пандемията."
Обявяването на мерките с осем дни по-рано или запазването им 46 дни по-дълго е донесло съответно 4% и 6% по-голяма трудова заетост в производствената сфера.
Ползите за продукцията били от подобен мащаб, същото се отнася и за банковите активи.
Макар изследванeто да потвърждава, че пандемиите нанасят тежки щети върху икономиката, то показва също, че навременните мерки не намалят само нивата на смъртността, но и последствията от натиска, под който попада икономиката в такива периоди.
Оказва се, че действията, които предприемаме, за да спасим човешки животи, се припокриват с тези, от които се нуждаем, за да спасим и икономиката.
На местата където не е въведена социална дистанция, икономиката също спада поради страха на хората от заразяването, там обаче смъртността е по-голяма и щетите са по-трайни.
Проблемът с корелациите е, че те не могат да покажат със сигурност дали бързият отговор стимулира икономическия растеж или има някаква друга връзка между двата фактора - като икономически по-развити градове, които имат по-добра инфраструктура за обществено здравеопазване, или някакъв трети фактор в основата както на отговора, така и на икономическия растеж.
Авторите на проучването посочват още няколко фактора, които трябва да се вземат предвид при приемането на резултатите – данните в заключителните етапи на 1918 г. са повлияни от края на Първата световна война, информацията обхваща само 30 щата и от 43 до 66 града и не е достъпна за всички години, което пречи да бъдат анализирани внимателно някои тенденции между 1914 и 1919. Освен това Испанският грип е бил много по-смъртоносен за хората в трудоспособна възраст за разлика от Covid-19. Пандемията тогава се развива в три различни вълни, като се започва с първата вълна през пролетта на 1918 г., втора вълна през есента 1918 г. и трета вълна през зимата на 1918 г. и пролетта на 1919 г. Смята се, че пандемията е убила около 600 000 души в САЩ и 50 милиона по целия свят.
"Сложната природа на модерните глобални вериги за доставки, по-голямата роля на услугите и подобренията в комуникациите и технологиите са механизми, които не можем да обхванем в нашия анализ, но те са важни фактори за разбиране на макроикономическите ефекти на COVID-19", казват авторите.
Въпреки това изводите от проучването са важна стъпка в опита ни да разберем макроикономическите ефекти от Covid-19 епидемията, казват те.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
