Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
"Не знам кой колега би се нагърбил с тази работа - никой няма да иска да е в това положение да бъде унижаван всеки ден" - така Ива Митева обясняваше липсата на кандидати за председател на 47 НС през юни 2022, след като Никола Минчев беше свален от поста.
Четири месеца по-късно парламентът е обновен, мнозинство все така няма, но желаещите да заемат най-важната позиция в 48 Народно събрание вече са четирима: Росен Желязков, Никола Минчев, Кристиан Вигенин и Петър Петров.
Председателството изглеждаше запазено за ГЕРБ като най-голяма политическа сила в 48 Народно събрание. Още в деня след изборите съпредседателят на "Продължаваме промяната" Асен Василев обяви, че партията няма да излъчва своя номинация - знак на признание за формалната победа на съперника с първи мандат.
Победа без съюзници - каквато е ситуацията с ГЕРБ в момента - е битка без финал. Затова не само ПП, но и БСП, и "Възраждане" решиха да отправят предизвикателство към 67-те депутати на Борисов, за да докажат дали ще могат да управляват, или не.
И ако имат чужди гласове на своя страна - откъде ще дойдат те?
Най-опитният депутат сред четворката е единственият кандидат, който не е юрист - Кристиан Вигенин. Никола Минчев разказваше още преди изборите, че е заимствал от неговия стил на водене на пленарните заседания, докато ръководеше 47 Народно събрание.
Росен Желязков също изглеждаше по-диалогичната опция в парламентарната група на ГЕРБ на фона на Радомир Чолаков, Росица Кирова или Десислава Атанасова.
Петър Петров вероятно е по-известен с участието си в регистрацията на марката "Костя Копейкин", отколкото със законодателните си инициативи, макар че се включваше активно в дебатите за и против закриването на Специализирания съд, стъпвайки на опита си на адвокат, който се е явявал по дела пред него.
Ако ГЕРБ са длъжни да защитават претенциите си на победител от изборите, очакванията към "Промяната" също са високи. Като втори мандатоносител само с 53 гласа те са изправени пред още по-сложна задача да проектират алтернативно управление в невъзможни комбинации. Ако веднага след изборите ПП се бяха съгласили с опозиционната си роля, вдигането на залога преди 19 октомври говори за различна амбиция - или поне за отказ от "конструктивната" част на досегашната си заявка.
Мотивът на БСП да повтори неуспешния си по-ранен опит с Кристиан Вигенин явно е свързан с активирането на "Промяната" и нежеланието на социалистите да остават в позиция на подгласник.
Предизвикателството е и към ДПС, "Демократична България" и "Български възход", които ще трябва да се определят по линията ГЕРБ/ПП още преди преговорите за кабинет с първия мандат да са започнали.
ДБ вече обявиха, че ще подкрепят Никола Минчев.
Това няма да е първият случай, в който най-голямата парламентарна сила рискува да остане без председателско място.
Изборът на председател на Народното събрание е първото и най-показателно гласуване за бъдещето на парламента - свалянето на титуляря от поста винаги е било предизвестие за разпадане на управлението (както се случи с кабинета "Петков" през лятото на 2022 г.) или за фундаментална промяна във вътрешния баланс на силите (при кабинета "Сакскобургготски" в началото на 2005 г).
През април 2021 г. ГЕРБ спечели най-много гласове, но не успя да наложи своя кандидат Цвета Караянчева за ръководител на 45 Народно събрание. Караянчева получи само 75 гласа срещу 163 в полза на Ива Митева от втората по големина парламентарна група ИТН, а парламентът така и не успя да роди мнозинство.
През 2013 г. втората по големина сила БСП успява да лансира Михаил Миков срещу Цецка Цачева и да го избере с по-малко от 121 гласа - предвещание за краткия и буреносен живот на 42 Народно събрание.
Трите парламента от 2021 г. са първите, в които изобщо има съревнование за председател на Народното събрание от 2013 г. насам. В 46 Народно събрание БСП опита да конкурира Ива Митева с кандидатурата на Кристиан Вигенин (само 35 "за"), но ИТН наложи своята номинация със 137 гласа "за".
Йордан Соколов, Огнян Герджиков, Георги Пирински, Цецка Цачева и Димитър Главчев са заемали тази позиция, след като са избрани като единствени кандидати. Първите трима председателстват парламенти, чиито редовно избрани кабинети успяват да завършат пълния си мандат. Главчев беше принуден да подаде оставка само няколко месеца след избора си, но 44 Народно събрание също се разпусна с редовни избори, макар и с цената на масовите протести от 2020 г.
Цецка Цачева е председателят, избиран с най-голямо мнозинство в последните 25 години. Тя става първата жена начело на 41 Народно събрание с цели 227 гласа "за" и трима "въздържали се" през 2009 г.
