Зависимостта ни от технологии е причината всеки ден да оставяме неочаквано количество чувствителна информация за себе си онлайн.
Това се нарича дигитален отпечатък – съвкупността от данни, които генерираме, използвайки интернет.
Тези данни не са просто снимките и статусите, които качваме в социалните мрежи, нито имейлите и съобщенията, които разменяме.
Те включват и информацията за това кои сайтове отваряме, какви приложения имаме в телефоните си и до кои адреси ни отвежда навигацията, например.
Практически всяко наше действие онлайн оставя своята следа.
Въпреки че повечето хора възприемат за лични данни най-вече това, което се съдържа в документите за самоличност, дигиталният ни отпечатък също е вид лични данни.
В определен контекст това дали имаме дадено приложение на телефона си, кои са хората, с които общуваме най-често и до кои локации използваме навигация са данни не по-малко чувствителни от съдържащото се в личните ни документи.
И докато повечето хора са много предпазливи с номера на паспорти, ЕГН или друга подобна информация, малко от тях се замислят за дигиталния си отпечатък и сигурността на онлайн данните, които генерират в ежедневието си.
За част от тях въпросът се изчерпва с избора на надеждна парола и потенциално заключване на публичния достъп до профилите им в социалните мрежи.
Този тип данни обаче могат да се използват по много различни начини, чието влияние зависи изцяло от намеренията на хората, които разполагат с тях.
Добър пример е тиктокърът JoseMonkey, който добива популярност с умението си да намира локацията на различни хора.
Потребители на социалната мрежа изпращат кратко видео, в което го предизвикват да разпознае местоположението им.
Понякога самото видео е напълно достатъчно за да може JoseMonkey да изпълни задачата успешно, но в други случаи той използва дигиталната следа на хората, които го предизвикват.
Това включва неща като профилите им в други социални мрежи, информация за тях в публични регистри, както и в различни уебсайтове.
И докато JoseMonkey е създател на съдържание с добри намерения, чиято цел е да образова потребителите, че дигиталният им отпечатък разкрива много повече за техния живот отколкото предполагат, има достатъчно хора и организации, които нямат толкова безкористни намерения.
Затова и новините за пробиви в киберпространството са все по-често събитие.
Само в САЩ през изминалата година има 3205 публично обявени случая, свързани с компрометиране на лични данни. Според доклада за 2023 г. на неправителствената организация Identity Theft Resource, от тях са били засегнати над 350 млн. души.
В Европа нещата не звучат много по-добре. В шестте месеца между ноември 2023 г. и април 2024 г. има докладвани 905 инцидента с пробиви на данни.
Това е довело до неправомерен достъп до над 2.5 млрд. отделни записа.
Според информацията на IT Governance Europe – глобален доставчик на решения за управление на кибер риск и онлайн сигурност, най-повлиян е публичният сектор, където са били 15% от регистрираните пробиви, заедно със сектор „Здравеопазване“, също с 15%.
Kолко висока е сигурността на данните у нас? От една страна, едва 5% от българите споделят, че са били жертва на киберпрестъпление.
От друга – 64% от сънародниците ни не се чувстват достатъчно осведомени по темата за киберсигурността.
Това са данни на социологическа агенция „Тренд“ от проучването „Кибер здраве България 2023“, изготвено по поръчка на Съюза за стопанска инициатива.
Разминаването между възприятието за това колко са осведомени по темата повечето хора и колко от тях докладват, че реално са били жертва на киберпрестъпление едва ли е въпрос просто на късмет.
По-вероятно, макар и не подкрепено с конкретни данни, е че голяма част от тях всъщност не знаят дали данните им са били компрометирани.
Една от позитивните тенденции, изведена от проучването „Кибер здраве България 2023“ е, че 53% от анкетираните биха отделили време и усилия, за да подобрят информираността си по темата.
Подобно на поддържането на добро физическо здраве, и доброто ниво на сигурност в онлайн пространството разчита на превенция и редовни прегледи.
В този смисъл, новата услуга „Защита на профила“ на Yettel може да бъде част от тази превенция.
Тя помага на клиентите на телекома да бъдат своевременно информирани в случай на изтичане на личните им данни.
Разработена в партньорство с шведската компания Eyeon Group, услугата следи за включването на до 5 имейл адреса на един потребител в подозрителни бази данни в определени сайтове от т.нар. „тъмна мрежа“, където подобни списъци се търгуват с цел извършване на измами.
Ако бъде засечена съмнителна активност, абонатът получава известие чрез SMS или по имейл.
Това позволява предприемането на бързи превантивни мерки, като смяна на парола или активиране на двустъпкова автентикация, с което да се ограничи възможността за злоупотреба.
Въпреки че най-сигурният начин да се предпазим от кибератаки вероятно е да спрем да използваме технологии, това е практически невъзможно днес.
Дори идеята за само един ден без смартфон и интернет звучи притеснително за нормалния ни ритъм на живот.
Затова е по-добре да оставим подобни радикални методи настрана и вместо това да се фокусираме върху превенция и информираност.
Нова услуга от Yettel прави „профилактичен преглед“ на телефона
Как се става дигитален родител с две поколения деца, които не познават свят без интернет?
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
