Очите на Родопите, вперени в звездите

"Ако звездите се виждаха само от едно място на Земята, то към него щяха да се стичат хора от целия свят, за да се любуват на прекрасното зрелище." (Сенека)

Ако сте от хората, имали късмета да се родят в прегръдките на Родопа планина, най-вероятно сте обикнали щедрата красота на нощното ѝ небе още от малки. Никога няма да забравя спокойствието и красотата на тази рокля от звездни пайети, проблясващи в прозореца на детската ми стая. Гледка, която, признавам си, ми липсва много днес.

И ако си мислите, че впечатленията ми от звездното небе са плод на детска фантазия, нека ви заведа на едно дигитално пътешествие, което ще поискате още днес да реализирате и офлайн.

Родопите са приютили два от най-ключовите храма на астрономията и физиката в България - Обсерваторията в Рожен и Смолянския планетариум.

Връх Рожен, който се издига на 1750 м. надморска височина, се оказва най-подходящото място за изграждане на Обсерваторията, основана през 1979 г. Причините са кристално чистият въздух и най-големият брой ясни нощи в годината.

Всяка година тя е посещавана от над 10 хиляди туристи, а в нея се извършва и много важна научна дейност.

Най-впечатляващата забележителност на Роженската обсерватория е двуметровият телескоп - един от общо 6, с които българските учени наблюдават и изследват космоса.

"Ако искат да „погледнат през телескопа“, след посещението в Рожен гостите могат да допълнят това преживяване в Планетариума в Смолян. Тук те могат да видят как ще изглежда звездното небе тази вечер над нашите географски координати." Тази покана отправи към нашите читатели директорът на Планетарума - Цветелина Генчева.

Днешното пътешествие ни отвежда именно до другия звезден център в Родопите, от който можем заедно да наблюдаваме звездите. Дори и през деня. Планетариумът в Смолян отвори отново врати за посетители след тригодишен ремонт.

На покрива му виждаме два купола. Големият е над звездната зала, в която се представят прожекции и демонстрации за посетителите.

Другият купол покрива малка обсерватория, оборудвана с няколко телескопа, най-големият от които е с диаметър на обектива 356 мм и увеличение от 51 до 840 пъти.

С него при ясно небе можем да наблюдаваме нощните небесни светила. Такива демонстрационни наблюдения с телескопи вече са правени над 6 000 пъти, включително и на Слънцето - с по-малките телескопи.

"Сърцето" на Планетариума е кръглата звездна зала с диаметър 15 м и 98 местa, в която се излъчват самите прожекции.

Промяната след ремонта на Планетариума е видима за жителите на Смолян и с просто око.

Цялата сграда е реновирана напълно. Всичко е обновено – от обзавеждане до оборудване на зали, конферентни зони, кабинети, фоайе, включително дограма, топлоизолация, настилки, бани, таван и всички помещения на сградата.

За да ни разкаже за реставрацията и реконструкцията му се срещаме с директора - Цветелина Генчева.

Наш специален гид в новия "живот" на Смолянския планетариум е неговият директор - Цветелина Генчева, която има бакалавърска и магистърска степен по Астрофизика и Астрономия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Какво е новото за посетителите?

Абсолютно всичко е ново за нашите гости – от пространствата пред и в сградата до програмите, които представяме в обновените ни зали.

Самите прожекции също са нови. Залагаме изцяло на готови продукции, които са много атрактивни и можем да използваме без тежки лицензи. За момента инвестицията, която влагаме, е в дублаж на български език. Разбира се, селекцията ни включва както анимации за най-малките посетители, така и по-научно специализирани филми.

Новата ни система и софтурерът зад нея позволяват самите ние да правим съдържание, но трудно би било да възстановим част от по-старите програми, с които сме по-познати на нашите посетители. За съжаление самата техника, с която са правени преди, е коренно различна от съвременната.

Какво ще гледат оттук насетне гостите на Планетариума?

Стараем се да актуализираме програмата регулярно и да описваме всички прожекции. В момента предлагаме 4 програми, всяка от които е в различно време. На сайта може да видите трейлъри, за да изберете предварително какво искате да гледате.

Най-харесваната ни прожекция е „От Земята към Вселената“, която представя историята на астрономията, планетите в Слънчевата система и гигантските телескопи, които в момента изследват Вселената.

„Две малки парченца стъкло“ е подходящ за ученици на 14 години, които вече са учили физика и астрономия. Ще научат за историята на телескопа от модификациите на Галилео на детски далекоглед (с помощта на две малки парчета стъкло) до изстрелването на космическия телескоп Хъбъл на NASA/ESA и бъдещето на астрономията.

Посетителите могат да изберат и прожекция, която изследва тъмната материя. "Фантомът на Вселената" ни представя най-големия адронен колайдер в света, който се намира в Европейския център за ядрени изследвания (CERN). Най-големият ускорител за частици също се намира в центъра в Женева, а филмът разказва и как учените там се опитват да открият тъмната материя.

Най-новата ни прожекция е специално за деца и премиерата ѝ беше на 1 юни тази година. Направихме анимиран КоСмикс, който представя живота на астронавтите в Международната космическа станция - как се хранят там, как спят, как работят, колко е голяма станцията, каква е идеята да има в орбита около Земята такава станция. Много нагледно, чрез анимация, представя на децата как можеш да станеш астронавт, как да работиш, как да тренираш в космоса - в състояние на безтегловност. Подходяща е за всички деца над 4 години.

Под тази възраст не е препоръчително, защото в звездната зала става тъмно и по-малките деца се плашат. Затова е хубаво да са по-големи, за да разбират какво гледат. Самата прожекция е по-кратка именно по тази причина - 15 минути.

Преди прожекцията правим и демонстрация на звездното небе. Планетарният софтуер, с който разполагаме, ни дава възможност да представим как ще изглежда небето тази вечер над нашите географски координати - кои съзвездия и планети ще се виждат, както и по-интересни явления и други обекти. Сега например планетите се виждат добре много рано сутрин, докато вечер няма толкова видими. Можем да се пренесем във всяка една точка от земното кълбо и да видим какво е небето там.

Възползвахме се от тази функция на 8 април, когато беше пълното слънчево затъмнение, видимо само в Мексико, САЩ и Канада.

Ние се пренесохме там и виртуално наблюдавахме явлението. Можем да се пренасяме не само на планетата Земя, но и да отскочим до близка планета, за да видим как оттам се вижда Земята. Има страшно много възможности, които се стремим да разгръщаме и показваме на нашите посетители.

Колко планетариума има в България?

Вече са над 15. По-голямата част от тях са национални астрономически обсерватории и планетариуми. Ние сме Общински културно-образователен център – планетариум с астрономическа обсерватория. Такива има в Габрово, Варна, Стара Загора, Ямбол, Кърджали, Силистра, Сливен, Димитровград.

Планетариумът с най-голям купол (18 м.) се намира във Варна. Този в Смолян е вторият по големина в България - 12,5 м. е диаметърът на вътрешната част на куполния екран.

А кой е първият планетариум, създаден в България. Този в Смолян или…?

Нашият планетариум е четвърти по ред. Ако се интересувате, можете да прочетете книгата на първия директор на Смолянския планетариум – Теменужка Начева, която е била директор в продължение на 32 години. Тя описва историята още от построяването на Планетариума през 1974 година. Разказва и как са сформирани много кръжоци. Самата тя води много астрономически групи – още през 1973-та, докато се е строяла сградата.

Какво отличава този в Смолян от тези в другите градове?

Нашата проекторна система е най-мащабната в България. Тя се състои от 4 проектора, които обхващат цялата площ на куполния екран в отлична резолюция. В момента всички планетариуми по света са сферични, дигитални, тип проекторна система. В Стара Загора диаметърът на купола е 6 м. и използват само 1 централен проектор, който изпълва тези шест метра.

Самата сграда, архитектурата и строителството също са много отличителни. Арх. Мирянов така е проектирал нещата, че всяко едно кътче, всяко едно помещение си има специфика и замисъл. Като започнем от кабинетите, минем през Звездната зала.

В началото е имало и специална фотолаборатория, в която са подготвяли звездните сеанси чрез перфоленти, диапозитиви и аспектомати.

Изследването на небето е било много сложно, защото е изисквало огромното количество ръчен труд.

Какви хора идват тук?

Посещават ни групи ученици и пенсионери. Има и много туристи, които са дошли на почивка и тиймбилдинг в Пампорово и идват да видят основните забележителности в Смолян. Също и семейства.

Идват и доста чужденци. Всеки ден в 15.00 часа имаме прожекция на английски език, която е обявена на сайта ни и привлича поне по няколко човека на ден.

А кои са местата в района, които бихте препоръчали на туристите?

Родопа планина предразполага към много разходки с много природни забележителности. Тя е богата и красива, приветлива и уютна през всички сезони - няма свлачища, няма лавини, както е в други планини. Наскоро четох, че са направили нова панорамна площадка над с. Могилица, която планирам скоро да посетя самата аз.

Задължително препоръчвам да посетят пещерите наблизо - Ухловица например. За тези с клаустрофобия бих препоръчала еко пътека „Невястата“ и каньона на водопадите, които са подходящи дори за семейства с дечица. Много прохладно и приятно, особено в горещините.

В Националната астрономическа обсерватория в Рожен туристите могат да видят най-големия телескоп на Балканския полуостров. Там няма как да наблюдават през телескопа, защото самите учени работят постоянно на него. Астрономите извършват научна дейност. За гостите се водят беседи и се разказва какво представляват уредите, които се виждат. Заслужава си и заради гледката от терасата около купола на двуметровия телескоп.

Историческият музей в Смолян също си струва да бъде посетен. Постоянно се правят и експонират нови тематични изложби. Имат зала с горските животни, която много впечатлява децата.

Планетариумът е част от 100-те национални туристически обекта. От няколко години Yettel има инициатива, с която дигитализира хартиения паспорт на обектите. Събират ли гостите ви печати? Дигитално или офлайн?

Събират печати, да. Все повече виждам, че го правят и през телефоните си. За целта трябва да са тук на място, физически, за да може gps-а на телефона да ги засече. Скоро ще бъде поставена и специална табела - тогава ще е нужно посетителите просто да сканират QR код.

Какво предстои при вас?

Планираме от октомври, след началото на новата учебна година, да подновим неформалното обучение по астрономия.

Ще бъде насочено към децата в средното училище. Ще има две възрастови групи – от 5. до 7. клас и от 8. до 11. клас. Това обучение по астрономия ще бъде безплатно и много практически насочено.

Ще има много наблюдения с телескоп и не само. Планетариум Смолян разполага с много богата материална база – бинокли, далекогледи, учебни телескопи, както и много звездни карти. С тях можем да помогнем на децата да опознаят небето и да се научат как да се ориентират по звездите.

Неформално означава децата да не бъдат притиснати от срокове, изпити и нещо, което да чувстват като задължение. Напротив – търсим обратното. Да им е интересно, да им е приятно да учат и да се развиват през развлекателни и пожелателни дейности. Надявам се да можем да ги запалим от по-ранна възраст - да започнат да учат природни науки като физика и астрономия, защото астрономите в България сме изключително малко.

Почти не се изучава астрономия вече. За съжаление в новите учебни програми часовете по физика и астрономия са в рамките на само 4-6 учебни часа, което не дава възможност за задълбочено и осмислено изучаване на астрономическите знания.

За мен е грехота в градове като Смолян, които разполагат със свой Планетариум и Обсерватория в близост, да не се правят такива обучения. Преди години екипът на Планетариума е организирал и много лагер-школи, където са наблюдавали метеоритни потоци. Ходили са на експедиции. Ще се опитаме да възобновим тези дейности.

Надяваме се да събудим интереса в младото поколение и все повече хора да изучават науката Астрономия.