Премиерът Кирил Петков отправя сериозни критики срещу президента Румен Радев, като дава интервю пред Guardian по повод вота на недоверие срещу правителството.

Петков предупреждава, че бъдещо служебно правителство на Радев би могло да сключи бърза сделка с "Газпром", която може да накара България да приеме схемата за разплащане в рубли за газа, и ще бъде по-предпазливо в противопоставянето си срещу войната.

Той предупреждава за възможна "драстична промяна" в българската подкрепа за Украйна при евентуален провал на преговорите за съставяне на ново правителство с неговия мандат и разпускане на парламента.

"Боя се, че България ще стане много по-плаха, мека държава по отношение на реториката срещу войната и че част от нашия износ (на помощи) към Полша рязко ще се намали. Боя се, че силната ни позиция в ЕК и на нивото на Европейския съвет ще стане много по-уклончива, а няма да е силен глас срещу Русия", казва той.

Петков описва две причини за атаката срещу правителството - корупционните интерес и проруското влияние в България, които "съюзиха сили", за да свалят властта.

Той посочва, че Русия има голям интерес от събарянето на българското правителство, защото ще покаже какво се случва, "ако не играеш по правилата им" и ще е "чудесен пример как стратегията за газова диверсификация не работи".

През април кабинетът "Петков" отказа да плаща на "Газпром" по новата схема, наложена от Русия след въвеждането на санкциите заради военната им агресия в Украйна. Веднага след това руският газов монополист прекрати доставките на горивото за България, което доведе до тежки упреци от страна на Румен Радев и ГЕРБ.

Въпреки това правителството успя да договори доставки на американски втечнен газ и даде заявка, че цялото потенциално количество от азербайджански газ за България ще може да се получава от юли 2022 г., след като досега умишлено беше отказвано от предишното ръководство на "Булгаргаз".

Кирил Петков открито говори за противоречията си с Румен Радев заради отказа за изпълнение на новите условия на "Газпром".

Той посочва, че Радев е "много силно против" предоставянето на оръжия за Украйна през трети страни - а "ние бяхме много силно за това".

Тази формулировка и думите му за помощите, които България предоставя през Полша, бяха разтълкувани от някои медии като неофициално признание, че България изнася оръжия за Киев. Това принуди Министерски съвет да публикува позиция, в която казва, че страната "предоставя помощ единствено и само съобразно" решението на Народното събрание от 4 май - в него държавата поемаше ангажимент единствено за ремонт на военна техника от Украйна, както и за хуманитарни помощи, но не износ на оръжия.

Той смята, че руската пропаганда създава силен стимул за политици като Радев да се застъпват за неутралитет, като цитира данни от социологически изследвания, според които 20% от хората подкрепят Русия, а 60 на сто не искат да се заема страна в конфликта.

"Може би президентът гледа само популистките мнения. Личните му възгледи може би съвпадат с тях и той не вижда същата спешна нужда като нас да покаже лидерство по тези теми, да говори в един глас с държавите от ЕС и да бъде толкова силен съюзник на НАТО, колкото ние можем да бъдем", казва Петков.

"Войната показа много ясно кой чия страна заема. За съжаление на правителството - тя създаваше все повече нестабилност, защото се налагаше да се вземат тежки решения".