Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Пътувахме с един приятел по славна българска “магистрала”. Пътувахме и тихо ругаехме. После се сетихме, че ако магистралите са добри, вероятно и управниците и системите, които те са създали, са добри. Добрите пътища са удобство за хората и огледало за управниците. И понеже асфалтът, по който карахме, не беше добър - нямаше нищо общо с европейски магистрали въпреки европейски пари, дадени за български “магистрали” - то някак естествено заключихме, че и управниците не са добри.
Къде са книгите в тая история, щом са в заглавието?
Ами, няма ги. Липсват при много от управниците ни. Дори е обидно, че нашите са най-необразовани и най-нечетящи в сравнение с всички други ръководители на европейски държави.
Няма ги книгите, няма го знанието и настъпват вулгарността и арогантността. “Невежеството е сила” – по Джордж Оруел.
Хегемони и приятели
Светът стана по-сложен и по-бърз. И брутален. Книгите казват, че държавите хегемони трудно имат приятели. Те имат врагове или васали. Страхът е основният им инструмент.
За всичките векове на човечеството само в последните 80 години има едно изключение. САЩ са хегемон, но имат – или имаха – приятели. Голяма част от Европа, части от Азия, части от Латинска Америка, части от Африка.
Дали това изключение от историята, продукт на натрупаната мъдрост в света, ще продължи?
Какво пише в Стратегията за национална сигурност за САЩ?
Същото, каквото пише и в тази на Китай. Разликата е, че китайската официално не е публикувана, но се практикува. За Русия не става дума. Тя от 4 века има само една стратегия - Руска империя. Там новости няма. Няма и щастие.
Китай и групата от диктатори
Какво прави Китай, особено при Си Дзинпин? Първо обедини някои съседи с диктаторски режими в група около себе си – като Русия и Северна Корея. После прибра Иран. Прибра и петрола - 80% от износа на Иран е за Китай. Русия и Китай направиха противовъздушна отбрана на Иран. Сега правят нова. Старата, която уж беше непреодолима, Израел (с подкрепата на САЩ и Великобритания) я унищожи за една нощ.
Същото се опитват да направят и в Африка - да привличат местни диктатори чрез инвестиции, завладяване на ресурси и други популярни и у нас способи. Но там засега човешкият потенциал не е достатъчен за нещо повече.
В Латинска Америка успехът на Китай до началото на тази година беше безспорен. 22 от 33 държави са в доминиращи тесни инвестиционни, кредитни и търговски връзки с Китай. Пекин е инвестирал 515 млрд. долара в Латинска Америка - основно за овладяване на природни ресурси и създаване на инфраструктура, свързана с тях. Най-вече заради техния износ за Китай.
С инвестиции от 100 млрд. долара във Венецуела и в нейния (прясно свален) диктатор Николас Мадуро превърнаха страната в партньор в групата Китай, Русия, Северна Корея, Иран. Предстоеше още латиноамерикански диктатори да се присъединят към китайската група под носа на САЩ. Както в случая с Иран и тук 80% от износа на петрол е за Китай.
Венецуелският петрол е тежък и едно от предназначенията му е за асфалт. А за инженерен Китай това е важно.
Заплахата за САЩ
Всъщност голямата заплаха за САЩ е “инженерният Китай”. Технологичният и иновативен Китай с политически ресурсна световна експанзия и контрол е опасен съперник. Но същият този асфалт е крещящо необходим и за остарялата инфраструктура на САЩ. Венецуела има и уран за иранските ядрени мощности, и транспортни канали за колумбийски наркотици. А народът е все по беден.
Какво стана след Нова година? Немислимото – поне за две от пореизборените 5 държави.
Във Венецуела за 36 минути беше отвлечен Мадуро - шофьор на автобус, после шофьор на предишният диктатор Уго Чавес, който идва на власт с лозунга, че Венецуела ще стане Норвегия, защото има петрол и национализира местните клонове на американските петролни компании. Ама не стана. Даже по-зле стана.
Сравнението на тези 36 минути с 4-те години, в които Владимир Путин не успя дори да се доближи до Володимир Зеленски, е драматично. Но като се знае, че БВП на Русия е по-малък дори от този на Италия, какво да очакваме?
Иначе руската военна стратегия не се променя с векове. Умират милиони руснаци, но важното е противникът да се изтощи. Тогава временно ще обявят някаква победа, ще настъпи мир, ще се провалят и пак ще тръгнат на война. Противовъздушната отбрана на Венецуела от руските БУК и С-400 беше унищожена за минути, кубинската физическа охрана на Мадуро бе ликвидирана за още няколко минути, семействата на помагачите на американците вероятно също са изнесени от държавата за няколко минути. Жертвите - 76 души. От американците – 6-ма ранени. Корумпираният репресивен военен модел бе прегазен за 36 минути.
Да, това е битка между САЩ и Китай. И това пише в Стратегията за национална сигурност и на двете страни. Битка извън техните територии. Така е било 1945-1989 между САЩ и СССР. И знаем кой победи.
Битката за оцеляване на групата на диктаторите
Сегашната битка бе наложена от Си Дзинпин и беше посрещната от Тръмп. Предишните китайски ръководители следваха философията на създателя на съвременен Китай - Дън Сяопин, достоен ученик на създателя на Сингапур Ли Куан Ю. А именно - превръщане на Китай в икономически силна и модерна държава чрез прагматични стъпки. Те не искаха завладяване на света. Искаха да са съществена част от един по-добър и конкурентен свят.
Постигнаха го, но допуснаха връщането на Си Дзинпин, седнал на стола на богатството, създаден от пазарната икономика преди него. Не от Мао Дзъдун. И той стана агресивен.
Най-голямата битка обаче в момента е Иран. Там е битката е за оцеляване на групата Китай, Русия, Северна Корея и Иран.
САЩ и Европа, макар и сякаш скрито, са от другата страна. По средата е народът на Иран със спрян от аятолаха интернет, но подкрепен от системата „Старлинк“ на Илон Мъск.
Персия е една от люлките на знанието. Там хората винаги с били будни. Почти 50 години репресии нанесоха огромна вреда и те въстанаха. За да оцелее китайската група от диктатори, тя трябва да запази Иран. Иранският нефт и шиитската диаспора са очевидно решаващи за немалко политически и икономически интереси, но най вече за тези на Китай.
Протестите са в цял Иран. Битката е безпощадна. Полицията е убила вече стотици, дори хиляди протестиращи. Резултатът от тази борба на народ срещу диктатура и репресия може да наклони везните към още диктатура или към техен модел на демокрация.
Тук не става дума за харесване на Тръмп. Неговата вулгарност и арогантност, персонализирането на всички и всичко (и у нас има такива политици), неговият стремеж да доминира навсякъде са ужасяващи. Но все пак около него има хора, които в решителни моменти още успяват да го насочат спрямо интересите на държавата им. И колкото и да му се иска да вземе Нобел за мир, на Тръмп му се наложи да проведе „специална военна операция“. Тя трябваше да е успешна. Иначе сарказмът и иронията щяха да го залеят. Сега те заливат Путин. И подгряха котела на китайското политбюро.
Къде е Европа?
А за страданието за нашата стара Европа (младия Ветер) сякаш се престараваме. Ще наваксаме с военното изоставане с пари, но дали ще наваксаме с ефективността и интензивността на военните операции? Или ще сме само добри лектори в аудитории? Спомените от сблъсъци в Африка не са добри. Загубите на военни битки не помагат за уважението на Европа.
Сега се чудим защо САЩ искат Гренландия. Ами защото Европа не я иска достатъчно. Ако я искаше, щеше да я развие. Да инвестира ресурсно, индустриално, военно. Не е лесно в сегашния свят, но и в предишния преди 1989 година лесно нямаше. Иска се бързо и точно действие. Планиране, подготовка и действие. САЩ искат да купят Гренландия или военно да я завладеят. Тръмп иска да остане в историята, че след Аляска, САЩ могат да прибавят и острова към територията си.
Не сме чули какво Европа предлага на гренландците. Автономия - да. На хората там им стига вероятно. Но за САЩ, а вече и за Европа, това не е решение в новия китайско-американски сблъсък и в поредната руска инвазия към Европа. Морският път минава през Грендандия. Пътят на балистичните ракети - също. Европа сякаш и това беше забравила. Надяваме се да се намери решение в рамките на НАТО. Като истински щит на Североатлантическият пакт. И път. За да продължат онези 80 години на приятелство, в които хегемонът се беше превърнал в уважаван лидер.
Но джунглата настъпва! Още не мога да си простя, че не успяхме да издадем в поредицата “Власт и Отговорност”* невероятната книга на Робърт Кейгън от 2018 г. “The jungle grows back”. Това една най-пророческите книги в съвременния свят. В света на книгите, които помагат на хората.
Авторът Свилен Спасов е доктор на техническите науки и член на Европейския съвет за външна политика. Създател е на пoредицата книги “Власт и отговорност”, заедно с издателство "Сиела". Работил е по/за проекти с "Шел" (Холандия), "Уестингхаус" (САЩ), "Камел Леърд" (Великобритания) , "МакДермот" (САЩ)
* Власт и отговорност" е поредица „Сиела“, чийто съставител е Свилен Спасов. Робърт Кейгън е американски историк, политолог, публицист, чиито анализи излизат в Washington Post, New York Times, Foreighn Affairs и др., основател на неоконсервативно движение. Напуска Републиканската партия след номинацията на Доналд Тръмп за президент през 2016 г.
Подценяването на Европа е грешка. Сменят ли САЩ и ЕС ролите си в ерата на Тръмп
