Над две десетилетия след премиерата си „Боен клуб“ беше пуснат в китайска стрийминг платформа, но с различен финал – този път властите печелят.

Феновете на класиката на Дейвид Финчър от 1999 г. засипаха с критики Tencent Video, които напълно са изтрили легендарния завършек на филма. Във финала на Fight Club, след рязък обрат на събитията, разказвачът (в ролята: Едуард Нортън) осъзнава, че Тайлър Дърдън (в ролята: Брад Пит) е негово измислено алтер его. Той убива своята зла втора същност и в последната сцена наблюдава заедно с приятелката си (Хелена Бонам Картър) как експлозивите взривяват и срутват небостъргачите наоколо.

Посланието е ясно – планът за разрушение на модерната цивилизация е в ход, а „консуматорският свят“ е унищожен. Не и според китайските власти, които са спестили на зрителите голямата експлозия.

Анархията и анти-капитализма, както и невъзможността на правителството да ги спре в оригинала, очевидно, не са се понравили на стриктните правила за цензура на режима в Китай.

Вместо това на екрана в променената версия се появява съобщение, което гласи: „Полицията бързо осъзна какъв е целият план, арестува всички престъпници и успешно предотврати избухването на бомбата“.

Надписът гласи още, че Тайлър е бил изпратен „в убежище за лунатици и получава психологическа помощ“.

Новият финал подразни стотици фенове на „Боен клуб“. „Това е абсурдно“, пише един от тях в коментар под страницата на Tencent Video, където се излъчва филмът. Друг нарича преработката „срам за историята на киното“.

„Никой не иска да си плати, за да гледа класика, която е разрушена по този начин до краен предел“, коментира потребител в сайта за ревюта на филми Douban.

„Иска ми се Tencent да свалят филма. Това, което пропагандирате тук, изобщо не е позитивна енергия. Какво се опитвате да постигнете с промяната на финала?“, пише друг недоволен филмов фен, цитиран от The Guardian.

От CNN са направили опит да се свържат с Tencent Video, но компанията е отказала коментар. Няма такъв нито от интернет регулатора на Китай, който осъществява контрол над съдържанието в стрийминг платформите, нито от Китайската филмова администрация.

Не е ясно кога и как е направен монтажът, но често срещана практика е филмите в Китай да стават жертва на цензура. Китайските компании, които държат правата за излъчване на чуждестранни продукции, по принцип прилагат автоцензура, за да нямат проблеми с властите. Студиото, което разполага с правата за „Боен клуб“, е Pacific Audio & Video Co., базирано в Гуанджоу. То е филиал на държавната Guangdong Radio and Television.

Това не е първият път, в който китайските зрители могат да гледат филма на Финчър. Той е бил излъчен по време на Международния филмов фестивал в Шанхай през 2006 г., когато дори Едуард Нортън е присъствал на събитието. През 2017 г. е имало още едно подобно излъчване в Шанхай. Китайският филмов архив в Пекин също го е показвал на зрителите с няколко прожекции.

От 90-те години на 20 век насам само няколко десетки чуждестранни филми са били излъчвани в Китай всяка година. Например, от 1994 до 2019 са показани едва 9 от 26-те победители на „Оскарите“. Продукции по теми-табу в страната като LGBTQ, или представящи Китай в лоша светлина, са забранени.