Независимата китайска журналистка Джън Джан предаваше информация от епицентъра на пандемията Covid-19 в Ухан по време на първата вълна на коронавируса. Заради това 37-годишната жена ще лежи в затвора в продължение на 4 години.
Това реши в понеделник съдът в Шанхай, който я обяви за виновна за „създаване на кавги“ и „провокиране на проблеми“, обяви един от адвокатите ѝ Джън Кеке. Тези обвинения са често използвани от комунистическото правителство срещу дисиденти и защитници на човешките права в страната.
Джън, която е адвокат, отпътува в провинция Хубей в началото на февруари – точно когато коронавирусът излезе отвъд границите на Китай. Целта ѝ бе да отразява събитията, свързани с пандемията в нейния епицентър, когато Пекин стегна каишката около държавните и частните медии, а властите бяха обвинени в прикриване на данни за сериозността на вируса.
В продължение на повече от три месеца Джън документираше живота в Ухан по време на локдауна и показа суровата реалност, пред която бяха изправени жителите на града – от препълнените болници до празните магазини. Тя публикува снимки и видеа в платформата Wechat, както и в социалните мрежи Twitter и YouTube, които са блокирани в Китай.
Изведнъж, в средата на май, публикациите ѝ спряха и малко по-късно стана ясно, че е била задържана от полицията и отведена в Шанхай. Градът се намира на повече от 640 километра от нейния дом.
В обвинителния акт на прокурора пише, че Джън е „публикувала огромни количества фалшива информация“ и е давала интервюта за чуждестранни медии като Radio Free Asia и Epoch Times, за да „раздуха злонамерено ситуацията с Covid-епидемията в Ухан“.
37-годишната жена е първият журналист, който е осъден заради отразяване на събитията около пандемията. Това обаче не е първият ѝ сблъсък с властите. Според обвинението – през 2019 Джън била задържана два пъти по 10 дни отново за „провокиране на проблеми“. Детайли обаче не са споменати.
Журналистката е един от няколкото независими репортери, които бяха задържани или изчезнаха в Китай, откакто пандемията започна. На фона на всичко това държавните медии изградиха стратегия на пропаганда, в която „нарисуваха“ портрет на Китай като страна, чиято реакция срещу вируса е ефективна и навременна. В същото време чуждестранните медии обвиниха властите в прикриване на информация, която може да бъде в помощ на целия свят да се справи с кризата.
През февруари един от местните репортери – Чен Киши, изчезна. Той снимаше видеа на живо от Ухан по време на локдауна и публикуваше различни доклади, свързани с вируса, в социалните мрежи. През септември стана ясно, че е „под държавно наблюдение“, но не се разбра нищо повече, пише CNN.
Още двама независими журналисти – Ли Жехуа и Фанг Бин – бяха арестувани поради същата причина, но до обвинение не се стигна.
„По време на въображаемата борба срещу новия коронавирус, властите в Китай увеличиха натиска онлайн, блокирайки независимите репортери, спирайки споделянето на информация и изтриването на критични коментари относно реакцията на правителството“, споделиха по-рано през годината от базираната в Хонконг група за защита на човешките права Chinese Human Rights Defenders.
Китай арестува най-много журналисти в целия свят, според данните на „Репортери без граници“. Пекин контролира местната преса, като блокира чуждестранните медии, налага цензура и строго наблюдение върху работата на репортерите.
През март властите в страната изгониха журналисти от The New York Times, Washington Post и Wall Street Journal в безпрецедентна атака срещу чуждите медии. Те критикуваха правителството в провал при овладяването на Covid-19 и Пекин сметна това за достатъчно добър повод да отнеме акредитациите на няколко репортери. От Вашингтон последваха реципрочни мерки – САЩ затегна контрола над китайските медии на своя територия.
Постепенно Китай се завърна към нормалния живот. Вдигна локдауна и успя да се справи с последващата втора вълна на коронавируса сравнително успешно. Ограниченията над пресата обаче остават.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
