Когато преди няколко години в Netflix излезе сериалът Clark – игрална продукция за Кларк Олофсон – го изгледах за една вечер. Веднага го добавих в четирите си любими заглавия в Letterboxd. Написах възторжен отзив, че това е наелектризиращ разказ за най-важното нещо в живота – свободата. Стигнах дотам, че принтирах снимка на Бил Скарсгард в ролята на Олофсон и няколко седмици сините му очи ме гледаха от стената срещу бюрото ми.
Продължих да чета историята на Кларк и със закъснение осъзнах, че освен харизматична и очарователна личност, той е и един от най-опасните и неуловими престъпници на 20-ти век. Все пак това е човекът, дал живот на понятието „стокхолмски синдром“. Кларк Олофсон почина преди няколко дни на 78-годишна възраст.
Той успява да накара Швеция – а впоследствие и целия свят – да се влюби в странната му противоречива история. Въпреки че прекарва по-голямата част от живота си в затвора, неговата харизма и безумно дръзки бягства пленяват въображението на публиката. Описван като изключително интелигентен, безразсъдно смел и физически привлекателен, той бързо се превръща в легенда.
През лятото на 1973 г. в Стокхолм се случва обир, който променя начина, по който светът мисли за жертвите и техните похитители. Ян-Ерик Олсон влиза въоръжен в банка на площад Нормалмсторг, прострелва полицай и взима четирима служители за заложници.
Едно от условията му към властите е неочаквано: настоява Кларк Олофсон – бивш негов съкилийник и вече известен престъпник – да бъде доведен от затвора и да се присъедини към него в обсадената сграда.
Властите се съгласяват. Олофсон влиза в банката и прекарва шест дни с похитителя и заложниците. Но вместо страх и дистанция, в помещението започва да се заражда нещо друго – симпатия, привързаност, понякога дори лоялност.
Една от заложничките, Кристин Енмарк, говори по телефона с министър-председателя и заявява, че се чувства по-сигурна с обирджиите, отколкото с полицията.
Настоява да напусне банката заедно с тях. По-късно отказва да свидетелства срещу Олофсон, а с него остава в приятелски контакт години наред.
Необяснимото поведение на заложниците кара шведския криминолог Нилс Бейерот да въведе понятието „стокхолмски синдром“ – състояние, при което жертви на отвличане или насилие развиват емоционална връзка с похитителите си
Кларк Олофсон има трудно детство – баща му страда от алкохолна зависимост и често проявява насилие. Когато Кларк е на 11, бащата напуска семейството, а майка му е настанена в психиатрична клиника. Той и двете му по-малки сестри са изпратени в приемно семейство, в което Олофсон се чувства нещастен. На 15 години фалшифицира подписа на майка си и се записва в морско училище.
Пътува около света с кораба Ballade – между Япония и Южна Америка. След завръщането си в Швеция се събира отново с майка си, която вече е възстановила стабилността си. Семейството се установява в Гьотеборг, а Кларк се насочва към бляскава престъпна кариера.
През 1965 г., на 18-годишна възраст, нахлува в лятната резиденция на министър-председателя Таге Ерландер и краде зеленчуци от оранжерията. По-късно същата година напада двама полицаи и получава първата си присъда за нападение на длъжностни лица. През 1966 г., заедно с Гунар Норгрен, извършва обир на магазин за велосипеди. При опита им да избягат се стига до престрелка – Норгрен прострелва полицай, който умира 16 дни по-късно в болницата. След мащабно издирване – най-голямото в Швеция до онзи момент – двамата са арестувани. Олофсон получава осем години затвор за опит за убийство, а Норгрен – дванайсет години за умишлено убийство.
Олофсон излиза преждевременно от затвора и през 1975 г. ограбва банка в Дания, след което предприема импровизирано пътешествие из Средиземноморието. Арестуван е, но успява да избяга отново. В Белгия среща бъдещата си съпруга, с която създават семейство и имат трима синове. От предишни връзки Олофсон има две дъщери, а от по-късен период – още един син.
През 1976 г. извършва нов банков обир – този път в Гьотеборг – най-големият в шведската история дотогава. Арестуван е само няколко часа по-късно, но след три седмици отново успява да избяга, като открадва камион и пробива портала на затвора.
През 1979 г. прави опит да започне начисто – записва се да учи журналистика, започва да пише и твърди, че е приключил с миналото. Но новият живот не трае дълго. През 1980 г., по време на излет, се сбива с рибари и получава нова присъда.
През 90-те години отново попада в полицейските регистри – този път с по-дребни нарушения като шофиране в нетрезво състояние и подозрения за подготовка на обир. През 1998 г. е арестуван в Дания като организатор на международна наркобанда, заловена с 14 килограма амфетамин. Присъдата – 14 години затвор – е най-тежката, давана дотогава в страната за такова престъпление.
През 2006 г. е освободен, но две години по-късно отново е задържан – този път за контрабанда на канабис от Нидерландия. Получава нови 14 години и доживотна забрана да влиза в Швеция. През 2018 г. излиза от затвора и обявява, че ще се наслаждава на живота като пенсионер. В едно от последните си интервюта Кларк Олофсон казва със своеобразна гордост: „Никога не съм работил и ден през живота си. Но винаги съм имал пари.“
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
