Очакваната антологична експериментална поредица на HBO „Вкъщи“ вече има още един реализиран проект. „Вкъщи: Полша“, представящ 14 кратки визуални етюда, вече е достъпен в в стрийминг платформата HBO GO, обявиха от компанията.
Късометражните филми са създадени във времената на социална изолация, причинени от коронавирус пандемията. Сюжетът им се осъществява тук и сега, а продължителността на историята е около 10 минути. 16 полски творци заснемат сами в рамките на четири седмици визуалните си етюди, които са налични в HBO GO под формата на пълен сезон. Проектите „Вкъщи“ възникват в пълна художествена свобода и са творческо описание на ситуацията, когато свободата на хората е ограничена.
В полския проект на HBO Европа участват Яцек Борцух, Андрей Драган, Кшищов Гарбачевски и други, в колаборация с оператора Сун Рае Чо и Ксавери Жулавски. Антологичната поредица е визуален експеримент на HBO с проекти от Испания, Полша и Финландия – премиерата на последния предстои през август.
Представяме ви късометражните филми от „Вкъщи: Полша“ с цитати от авторите им:
# 1 Това не сме ние (режисьор: Йежи Сколимовски, носител на Златен лъв за 2015 във Венеция)
"Вирусът ме намери в Сицилия, където снимах новия си филм. Това ми даде възможност да стана свидетел на италианската трагедия и италианския героизъм. И прекрасната сицилианска пролет. Времето сякаш беше спряло, но изглежда тук то се измерва по различен начин. Моят филм отдава почит на Сицилия за щедрото ѝ гостоприемство".
# 2 Скрий ме в някой самолет за Маракеш (режисьор: Кшищоф Сконечни, познат с полския HBO сериал “Заслепени от светлините“)
„Ситуацията, в която се озовахме заради пандемията, ни кара да се чувстваме като в пустинята. За мен е време да се срещна със себе си – да прочистя паметта си, да изгледам старите домашни видеокасети, да си дам сметка за вътрешните си сеизмични тремори, да гледам а автомобилите през прозореца и да предсказвам бъдещето по следите на самолетите. Сякаш съм в забрава, докато очаквам мразовита пустинна буря или топъл летен дъжд. В пустинята се образуват миражи и разрушават илюзии. Всеки път, когато пътувам до нейните сурови пейзажи, това се превръща в греховно и обогатяващо преживяване. Днес пустинята се разлива в нашите къщи, а реалността страда от жестока жажда".
# 3 Дом в черупка (режисьор: Рената Гочоровска)
„Това е филм, който разкрива как все повече сме се затворили в мехурчетата си, въпреки че имаме толкова много начини да комуникираме дистанционно. Разказвам за връзката ми с медиите, в които се вкопчвам, и конкретно отношенията ми с една стрийминг платформа, която гледам нонстоп. И как бавно се превръщам в домашно животно".
#4 Ден рожден (режисьор: Яцек Борцух, познат у нас с „Всичко, което обичам“)
„Днес, когато знам какво излезе от него, мога да кажа, че докато правех краткия си филм, се потопих Тук и Сега, или по-скоро Там и Тогава. В края на краищата минаха близо три месеца. Даже е невероятно, че завъртях камерата на 180 градуса в професионалния си живот.“
# 5 Чакаме (режисьор: Ян Матушински, познат у нас с „Последното семейство“)
„Очакването в пандемични времена е нещо специално. Всеки го преживява различно. Междувременно ние очаквахме... нещо друго".
# 6 КОВИДиоти (режисьор: Ксавери Жулавски, познат у нас с „Полско-руска война“)
„Затваряне - времето за усамотяване с вътрешното ви Аз - всичко онлайн се превръща в илюзия. Коя реалност е истинска?“.
# 7 Маски и хора (режисьор: Павел Ложински, режисьор и продуцент на документални филми)
„Ходът на времето по време на пандемията се превърна в мой главен герой. Светът замръзна заедно с камерата на балкона ми. Гледам частица от света в кадър и уникалния отрязък от време, в който всички сме се озовали. Слушам напрегнато, за да наруша мълчанието. Но животът продължава под моя балкон на забавен ход. Новите герои се движат като на сцената. Задавам на хората въпроси, на които не мога да си отговоря - какво следва след това?“.
# 8 Нищо няма да спре пролетта (режисьор: Мариуш Трелински)
„Бях очарован от многообразието на творците. Не се сещам да е имало време, когато щяхме да действаме заедно. В нашата страна това е изключително рядко срещано. Ние сме родени соло играчи, а ето че сега се чуват гласовете на всички. Не вярвам, че може съзнателно да направим хроника на времето. Ето защо не залагам на изявленията. Връзката между отделните филми, случайните референции и асоциациите ще бъде от ключово значение. Ако трябва да бъда откровен, нямам идея за какво става въпрос. Говоренето за себе си ме вцепенява".
# 9 Момче с изглед (режисьор: Малгожата Шумовска, носител на Сребърна мечка‘ 2018 за „Тяло“) / оператор: Михал Енглерт, „Всичко, което обичам“, „Тяло“)
„Първо нещо, което ми минава през ума, са... ограничения, също и тези в нашето зрително поле. Докато сме у дома, ние виждаме само тесен къс от реалността, но копнеем да видим много повече".
# 10 Охлювът (режисьор: Кшищов Гарбачевски, театрален режисьор и художник-постановчик)
„Докато работите в градината, забелязвате, че времето не е линейно; то има способността да направи всичко нереално и ви кара да приличате на виртуален охлюв, носещ спираловидната си къща на гърба. Пропорциите му отразяват математическата последователност, алгоритъма на страха, докато отвращението е само преходно състояние по пътя към любовта".
# 11 CORONA убиец (режисьор: Магнус Фон Хорн, познат у нас с „Нарушител“)
„Затварянето вкъщи е предизвикателство за отношенията, семействата, търпението и любовта. Исках да уловя усещането, че докато се опитваме да се предпазим от вируса, се заразяваме с нещо друго".
# 12 Киото, 21 април (режисьор: Ана Замецка, позната с „Communion” / Сунг Рае Чо)
„Затворени вкъщи по време на задължителната карантина, ние се борихме да разберем и опишем случващото се, да уловим реалността на събитията. Опитахме се да отразим това чувство на объркване, отчуждение, нереалност и съществуване-фантом във филма ни.“
# 13 Песен за края на света (режисьор: Андрей Драган – квантов физик, композитор, фотограф и видеограф)
„Харесвам безпокойството; харесва ми да го създавам и да го гледам. Ето защо създаването на нещо в тези необичайни времена на задължително безпокойство, каквото изпитва цялото човечество, ми се стори особено интересно". В етюда звучи едноименната поема на носителя на Нобелова награда по литература Чеслав Милош.
# 14 Луната (режисьор: Томек Попакул, познат с анимацията Acid rain)
„От една страна това е апокалипсис, а от друга - усеща се като всеки друг ден. Нещо причудливо трепери в невидим слой".
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
