Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
След пет книги за приключенията на Филип и Ванилия от поредицата „Феята от захарницата“ Катя Антонова е готова с новата история от поредицата. Тя идва под... номер 3,5.
Няма грешка в броенето. Oказва, се че е останал неразказан сюжет между третата и четвъртата част, а числото си е типично фейско.
Срещаме се с писателката, издател и майка на четири деца, за да разберем повече за новите приключения на Феята от захарницата, за правилата и непослушните деца.
Катя Антонова е фина жена със заразителна усмивка, която познава Ванилия толкова добре, колкото себе си. Докато я слушаме, лесно разбираме откъде идват и хуморът на феята, и посланията зад веселите истории.
Разговаряме с нея в рамките на партньорството с Dr. Oetker - компанията, която подкрепя "Феята от захарницата" от години.
Премиерата на „362 дни до Коледа“ е на 21 ноември в Младежкия театър "Николай Бинев" от 16 часа, а около Коледа очакваме и „Гениалните рецепти за сладкиши на Ванилия“ с 4 нови рецепти.
Преди няколко седмици видях, че новата книга за Ванилия е завършена. Кога можем да я очакваме и можем ли издадем какво е заглавието?
Ама направо си я очаквайте - на 21 ноември е премиерата в Младежкия театър - даже и час имаме - от 16 часа. И вече ще е готова за разгръщане, четене и ще я има в книжарниците.
И заглавието с радост ще го издам - „362 дни до Коледа“. И има причина - всъщност тази книга е израз на една всеобща детска мечта, пък може би и не само детска - и аз съм си го мислила, признавам. Не може ли Коледа да е малко по-дълго? Не е достатъчно това време за празника.
Хубаво е, ко
гато празнуваме сме някак по-симпатични, всичко е по-дружелюбно, по-топло, по-весело. Не може ли да е така цялата година? Ванилия точно това се опитва да разбере. И прави каквото е по силите ѝ, а те, знаем, не са никак малки, да възцари целогодишна Коледа.
Но дали това е толкова хубаво, колкото си го представяме? Отсега казвам - не е!
Това е книга 6 от поредицата "Феята от захарницата" или... ?
Всъщност не е книга 6, нито книга 7, нито книга 0. Това е една история, която съм пропуснала да разкажа между книга 3 и книга 4. Феите, нали знаете, обичат така - 19,23 или 8,50! Такива числа харесват, защо не и такива номерации за книгите. Така че това е книга 3,5. Типично по фейски. Надявам се децата да се зарадват.
Тя може би е и най-обемната от всички романи, което означава повече за четене. Мила Лозанова е приготвила много свежи илюстрации. Много са сладки, приятни. Имаме и нова героиня, която се казва Канела.
Точно преди разговора си мислех, защо ли няма и Канела?
И децата много често ме питат защо няма Канела, защо няма друга фея. Ами, сега има, ето. Има и две прекрасни момчета, двама близнаци. И изобщо има си нови герои. Доста е динамично и различно и, надявам се, интересно.
Ако трябваше самата Ванилия да ни представи книгата и да ни каже по нейния гениален начин коя е най-хубавата част на тази история и най-забавната?
Тя трудно може да разграничи кое е забавно и кое не. Но може би най-важното, което самата Ванилия научава, е, че правилата не са случайни и все пак е хубаво да се спазват.
Това беше едно от нещата, което исках да ви попитам - покрай всички забавни истории с Филип и Ванилия, винаги в тях има по-дълбоки послания, предадени по детски. Тук освен да спазваме правилата, какво още да очакваме?
Това за правилата е изводът, до който достига Ванилия за себе си. Иначе аз съм се постарала да има и други важни послания и в тази книга.
Много се радвам, че отбелязвате това, защото е самата истина.
Използвам целенасочено гласа на Ванилия, който децата харесват и приемат с лекота, за да им кажа важни неща.
Във всички книги за нея, освен многото смях и веселите приключения, има и много послания. Надявам се да се усещат.
В новата книга, освен за правилата, говоря чрез Ванилия за това какво означава да си различен. И защо сравнението с друг човек, думите, че приличаш на еди-кого си, могат да прозвучат обидно.
Засягам и загубата на идентичност, както и онзи неприятен момент, когато някой използва детския страх, за да принуди детето да прави неща, които не иска.
Вложила съм и други послания. Надявам се читателите да ги открият. Сигурна съм, че децата ще ме разберат правилно. Знам, че и възрастните, които четат книгите, ще се усмихнат и ще оценят тези послания.
Действително дори възрастните много често виждаме неща, за които да се замислим. А как се вдъхновявате за тези истории и послания?
Ами, това е... Това е, което съм аз. Такава съм и с моите деца всеки ден. Да живееш с мен е една постоянна лекция и смях. Ту лекция, ту смях, ту лекция, ту смях
И може би това най-добре се вижда в книгите за Ванилия. Много чувство за хумор. Единият от синовете ми, още като беше малък, ми казваше: „Мамо, ти си толкова смешен човек“. Искаше да каже, че с мен е забавно, но всъщност е смешно да ме нарече смешен човек.
Такава съм. Ванилия и не само Ванилия, всички книги, които пиша, поне така си мисля, пишейки ги, че имат някаква функция.
Не е просто да убиеш времето, не е просто да поприключенстваш малко, докато заспиваш вечер или... Не, за мен те имат по-специален смисъл.
Аз по-скоро използвам това, че са забавни, за да постигна по-висшата си цел. А не че самоцелно строя едни забавни истории.
Така че и в "362 дни до Коледа" смятам, че и там е пълно с добри послания. И това е моят начин да пиша.
А Ванилия , както казват по-възрастните хора, дюшеш ми идва, защото тя първо се ползва с огромна обич.
Аз я познавам толкова добре, колкото самата себе си.
Толкова ми е лесно с нейния глас да казвам всичко на децата.
Защо героини като Ванилия, а и като Пипи Дългото Чорапче, толкова палави, своенравни, гениални, по собствен начин и "скромни" - защо са ни толкова симпатични, а в реалния живот, възрастните, продължаваме да искаме децата да са по-послушни?
За мен проблемите на днешния свят са свързани с властта, контрола и парите. За съжаление, целият свят се стреми към тях и начинът, по който живеем, подкрепя амбицията да имаш още власт, повече пари, повече контрол.
Затова търсим контрол във всичко, което ни заобикаля. Правим го спрямо самите себе си, спрямо децата си, спрямо партньора си, към всичко.
Разбира се, че едни послушни, кротки същества са лесни за контрол.
А тези, които са със собствено мнение, които постоянно наблюдават света и си позволяват да го виждат по начина, по който само и единствено техните очи им го показват - те са проблем - проблем са за родителите. Проблем са и зрелите такива хора за властта. Тези хора винаги са проблем.
Въпреки всичко здравомислещата част у нас знае, че това е нещо хубаво - да сме такива, децата ни да са такива.
И се получава дисонанс - искаме да контролираме, за да ни е лесно.
В същото време знаем, че е по-добре и за децата, и за нас да не го правим, за да могат те да бъдат креативни и мислещи хора.
Имате ли съвет в тази посока? Как успявате да съхраните това в децата си?
Нямам съвет, за съжаление. И не мисля, че успявам на 100%. Даже и на 50% може би не успявам. Аз също съм част от всичко това. Живея в този свят заедно с всички вас. Ние сме на едно и също място, страдаме от едни и същи дефицити. Смятам за лицемерие, ако някой твърди, че е много далеч от проблемите на останалите.
Опитвам се да възпитавам децата си в гъвкавост - емоционална и интелектуална.
Или, иначе казано, пак в това велико творческо мислене.
Опитвам се да не им давам толкова готови идеи, освен готовата идея, че е много важно да умееш да наблюдаваш, да си пластичен, да приемаш с лекота промените от всяко едно естество - в приятелски кръг, в световен мащаб, в каквото и да е. И да правят това като запазят себе си и не изневеряват на своите ценности. Доста трудно.
Издателство „Рибка“ беше сред първите, които ми направиха впечатление с нова естетика в детските книги преди повече от десет години. Днес децата и родителите имаме голям избор, включително книги, които са шедьоври като текст и илюстрации. Но после идва първият телефон. Там всичко е по-бързо, по-цветно и сякаш книгите остават на рафта. Какъв е вашият съвет?
Първо ще кажа, че съм напълно съгласна. Аз също смятам, че днес българските деца имат прекрасна книжна среда, изобилстваща от разкошни книги и наистина ще приема тази похвала, защото смятам, че е истина. Има страхотни издателства и колеги и прекрасни детски книги.
По отношение на телефона, ще говоря в качеството си на майка. Смятам, че има няколко неща, които колкото повече се забавят в живота на детето, е толкова по-добре. Това са - бяла захар, бял хляб, телефони и устройства. Детето докато не разбере, че това нещо може да е негово и то да го ползва, то няма да страда, че не го притежава.
Драмата идва тогава, когато то осъзнае, че нещото може да бъде негово. Допреди това всичко е наред и детето може да живее прекрасно години наред и без телефон. Моите момчета са този пример.
Те се сдобиха с устройство, каквото и да е, в шести клас. И то след като се потрудиха. Аз съм привърженик на идеята, че е хубаво децата да положат усилия, това им дава самочувствие, че те могат.
Ясно е, че за нас, родителите, е даже по-лесно да дадем нещо, но смятам, че за децата е много важно и ние да направим усилие.
Така че до шести клас без никакви устройства.
Какво да ви кажа - оцеляха, не са аутсайдери.
Четяха много книги, научиха се да четат книги за големи хора, особено единият ми син.
Той сигурно е прочел повече книги, отколкото много от възрастните хора в България. Нищо им няма.
Нямат никакви проблеми в социално отношение, нито по отношение на самочувствие, на възприемане на себе си, по отношение на боравене с тези устройства. Днешните деца много бързо, много интуитивно се справят.
Така че, колкото повече се отложи във времето досегът с устройства, толкова по-добре. Това е моят съвет. Нищо няма да им стане на децата.
Споменахте бялата захар като едно от нещата, които да се въведат колкото може по-късно. Ванилия дали ще се съгласи?
Абсолютно е съгласна. Това го има в новата книга, където Филип е попрекалил с коледните сладкиши, качил е едни килограми и тя му се кара и му се сърди. Феята не е реклама на захарта. В никакъв случай.
Но все пак настоява, че няма как да има хубава торта без захар.
И до ден днешен смята така. Но тя е много умерена, каквито според мен е хубаво всички бъдем. Не можем да го искаме от децата, но от възрастните – да. Стига с това черно-бяло.
Разбира се, че истинската торта е със захар, но торта според мен трябва да се яде не повече от един-два пъти, хайде три пъти в годината. Няма никакъв проблем за тялото да изяде три парчета торта годишно със захар.
Проблемът е другата крайност. Всеки ден захар. Това вече е сериозен проблем. И не е необходимо да премахнем захарта от света, за да сме здрави. Не, просто трябва да сме нормални и умерени.
Децата да играят навън, да имат възможност за спорт, за различни дейности, които да им помагат да изразходват енергията си, да развиват телата си. И тогава тези няколко парчета торта със захар - няма нищо страшно в тях.
А какво е мястото на ванилията в сладкишите?
Това е толкова хубава подправка. Много често децата ме питат: „Защо е Ванилия?“ И аз им разказвам най-различни истории.
Една от тях е, че не съм чула човек да откаже десерт, защото в него има ванилия. Дори и да не е най-големият ѝ любител, никой не казва: „А в това има ли ванилия? Не!“
А за всичко друго съм чувала: „В това има ли канела? А, не, мерси, аз не обичам канела.“
„А в това има ли кардамон, джинджифил? А, не, аз това не го обичам.“ Само ванилията е изключение.
Всички обичаме ванилия, всички я приемаме като задължителна сладкарска подправка.
Ванилия - „Феята от захарницата“, от години си партнира с Dr. Oetker. Как се роди партньорството и в какво се изразява?
Това е едно много естествено партньорство, защото това е социално отговорна компания, която застава зад хубави каузи.
Колкото пъти стане дума за Dr. Oetker, толкова пъти аз не спирам да повтарям, че им благодаря за това, че избират да вложат ресурс в детска книга, да подкрепят детска книга, защото това си е меценатство.
Ако искаш да изкараш много дивиденти или финансови облаги, детската книга е най-неблагоприятният начин да го направиш. Така че аз възприемам Dr. Oetker като приятел на детските книги.
Всъщност аз самата съм клиент на Dr. Oetker от години, много преди да сме партньори или да ни подкрепят. Така че за мен са много честни нещата там.
Ние си ползваме техните бакпулверчета, техните ванилийки, маята им - всичко, каквото можете да се сетите, вкъщи го има в шкафчето с подправки.
А Ванилия и Dr. Oetker си идват съвсем естествено. Тя е сладкарска фея и са приятели.
А в "362 дни до Коледа" можем ли да очакваме някаква рецепта или вдъхновение за рецепта?
Не бих казала. По-скоро друго нещо ще дойде за Коледа. Това е нов тираж на „Гениалните рецепти за сладкиши на Ванилия“ - този път под формата на книга. Тя отново е с подкрепата на Dr. Oetker.
Ще има 4 нови рецепти, създадени от Даниела Динева. Една от тях е за коледни меденки, които съм тествала безброй пъти и са наистина фантастични.
Има и страхотни кексове, подходящи за сезона, като моя любим - от тиква. Просто е страхотен! Така че там са рецептите. В книгата за Ванилия „362 дни до Коледа“ има мъдрост и смях.
