Контролиран теч на СРС? Незаконни записи на политици и журналисти? Политически мотивирани дела с цел "запушване на устата" на публични критици - чиито обвинения катастрофират в съда след години?
Неофициални услуги за партийни лобита? Залагане на "бомби" от интриги, които могат да съборят всяко демократично избрано управление?
Колекциониране на чувствителна информация за охранявани лица от служители на НСО? Изнудване на податливи депутати?
За всеки, който следи българската политика в последните години, това описание е до болка познато.
Това е вечната диагноза на службите за сигурност, която не беше излекувана нито с членството в НАТО, нито с присъединяването към ЕС.
Откакто Вълко Червенков разпорежда, че "ДС не може да има друго ръководство извън партията и хората в него нямат нищо друго освен партийни интереси", май нищо не се е променило.
Какви ли не маневри бяха правени в изминалите 15 години, за да се въведе поне минимален контрол върху управлението им.
До 2007 г. контраразузнаването беше под шапката на МВР, докато Сергей Станишев не реши да обезвреди Румен Петков - генератор на невъобразими скандали и "дясна ръка" на Георги Първанов в кабинета.
Създадената от Станишев ДАНС катастрофира още на първата си година със скандалите около Петко Сертов и Иван Драшков.
Форсираната от интересите на ДПС реформа през 2013 г. връчи юздите на контраразузнаването в ръцете на парламентарното мнозинство, а то "роди" еднодневния престой на Делян Пеевски в кабинета на председателя на ДАНС и огромните антиправителствени протести.
Назначените от Борисов Цветлин Йовчев и Константин Казаков се оказаха по-късно част от школата на бившия вицепрезидент на "Мултигруп" проф. Стоян Денчев в УниБИТ. Същият беше случаят с Владимир Писанчев, който остана в ДАНС дори след смяната на кабинета "Орешарски".
Предпоследният ръководител на службата Димитър Георгиев беше задържан посред нощ край Симитли в ловна дружинка с президента на "Бистришките тигри" и едно отстреляно диво прасе през 2021.
Неговият наследник, определен и преназначен от два служебни кабинета на Румен Радев - Пламен Тончев - сега натисна детонатора, с който взриви "Продължаваме промяната" ден след като президентът връчи "с отвращение" мандата на Николай Денков.
За разлика от шефовете на Военното и Външното разузнаване (ДАР), Тончев си позволи да дава политически оценки за "неразбирането" от страна на бившия премиер и финансов министър на работата на службите за сигурност.
В изявлението си пред НС Тончев едва не нарочи Асен Василев и Кирил Петков за агенти на руската хибридна война срещу България: "Опитите за дискредитиране на институциите, насаждането на несигурност и разделянето на обществото са елемент от хибридните влияния и операции за зловредни влияния, в това число и на Москва".
Всичко това - защото Василев и Петков бяха записани да коментират намерението си да го сменят, ако успеят да формират редовен кабинет с ГЕРБ, и да отстранят "руските елементи" от службите.
Нещо, което нито Радев, нито "Възраждане" могат да отрекат, че е част от правомощията (и задълженията) на едно правителство.
Нещо повече: намеренията на ПП и ДБ за нова реформа в службите за сигурност не са тайна, за която се шушне в конспиративни записи.
През ноември 2022 г. ПП и ДБ внесоха проект, с който се отнемаше изцяло ролята на президента при определянето на ръководителите на ДАНС, ДА "Разузнаване" и ДА "Технически операции". Предлагаше се и отнемане на контрола на Радев от определянето на директора на "Военна информация, когато за такъв се предложи цивилен служител*.
Ако щете, вярвайте - подпис под този законопроект е сложил Радостин Василев, човекът, през когото шест месеца по-късно изтече записът от заседанието на националния съвет на "Промяната" и зад чийто гръб в Народното събрание - буквално и преносно - седяха тримата шефове на службите за сигурност.
В становището си по проекта Пламен Тончев от ДАНС се противопоставя на реформата, като казва, че "съсредоточаването на правомощията по назначаване на председателя единствено в Министерския съвет и министър-председателя (т.е. без втората степен на съгласуване през указ на президента, б.р.) може да повлияе върху обществените нагласи за политическа детерминираност на действията на ДАНС, което може да доведе до спад в обществената подкрепа".
Самият Тончев обаче поведе новия си 5-годишен мандат в условията на практически едноличен контрол от страна на Румен Радев върху изпълнителната власт и върху "балансиращото" ниво - президентството.
Радев назначава служебните премиери (Стефан Янев, а после и Гълъб Донев), с които си предлага подходящ кандидат за председател на ДАНС, Радев подписва указа за назначаването му.
Същият е случаят с процедурите, по която:
- Антоан Гечев стана ръководител на ДА "Разузнаване" през май 2021 г.,
- Венелин Венев - на служба Военна информация през юли 2021 г.,
- Петър Тодоров - главен секретар на МВР през август 2021 г.,
- Бисер Борисов - на ДАТО през октомври 2021 г.
Всички тези институции до днес са под контрола на служебния кабинет => президента.
Това е концентрация на власт, каквото не е имало от периода, в който ГЕРБ контролираше почти всички институции.
Антоан Гечев бе поставен на поста след уволнението на предшественика му Атанас Атанасов - назначен по времето на ГЕРБ.
Атанасов, заедно с бившия началник на ДАНС Димитър Георгиев, бяха излезли в дългомесечен отпуск, след като третият кабинет на Бойко Борисов приключи мандата си, а след редовните парламентарни избори ново правителство не бе формирано. Поведението на шефовете и на двете служби бе сред мотивите да се поиска отстраняването им.
И Атанас Атанасов, както и бившият председател на ДАНС Димитър Георгиев, видяха зад действията на служебния кабинет, назначен от Радев, “дългата ръка на Кремъл”, а уволненият шеф на ДАР дори заговори за импийчмънт.
За рокадата в ДАР от страна на временната власт мотивът бе, че като началник на службата Атанасов е укривал информация от държавния глава. По закон президентът, министър-председателят и председателят на Народното събрание получават секретните доклади на спецслужбите, но през пролетта на 2021 г., че има материали, които са спестени на Радев.
Да, ДАНС и ДАР проспиваха очевидни заплахи за националната сигурност и преди 2021 г., идващи по посока Русия - от взривовете във военни складове, през подхранването на анти-ЕС и анти-НАТО партийни проекти, до безобразното заливане на общественото пространство с дезинформация дори в периоди на тежка здравна криза.
Но това, което се случва със службите, откакто бяха овладяни от Румен Радев, не само не подобри резултатността им.
В момента виждаме директна намеса и противодействие на легитимни намерения на политически партии, които се явяват на избори и печелят демократична подкрепа за програмите си - реформа в сектор "Сигурност".
"Освобождаване на ръководствата на българските служби за сигурност от чуждо влияние" беше ясно заявен приоритет на Мария Габриел и Николай Денков на 22 май - приоритет, зад който застанаха и ПП-ДБ, и ГЕРБ, преди да върнат първия мандат заради намерението си да формират общ "ротационен" кабинет.
* Опцията временно беше отменена при кабинета "Борисов 2", за да бъде отстранен титулярят през 2015 г. Йордан Бакалов, бивш депутат от СДС и бивш служебен министър на вътрешните работи.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
