Три от партиите в Народното събрание влязоха в атака срещу Бойко Борисов заради поискания му имунитет от прокуратурата по делото "Барселонагейт", като Костадин Костадинов дори сам се даде за пример с това, че се отказал от своето право на защита срещу наказателно преследване.
Интересното обаче е, че имунитетът на Костадинов никога не е искан от главния прокурор Иван Гешев - въпреки че срещу лидера на "Възраждане" се води дело за всяване на паника още от времето на Covid-пандемията, т.е. вече три години.
Във вторник от пресцентъра на партията обявиха, че "Костадинов сам се отказа от своя депутатски имунитет, за да може прокуратурата да го разследва за твърденията, че е всявал паника, говорейки против противоепидемичните мерки, налагани заради COVID 19".
Всъщност разследването срещу него започва още през март 2020 г., когато Костадин Костадинов не е народен представител и затова няма причина да се отказва от имунитет, с какъвто не разполага.
Делото влиза в съда през септември 2021 - отново в период, в който Костадинов няма привилегированата позиция, която мандатът му на депутат предоставя.
Преди седмици от "Възраждане" атакуваха прокуратурата за това, че държи дела "на трупчета", за да изнудва и дискредитира политици.
Но прокуратурата проявява изненадваща толерантност към председателя на "Възраждане", когато става дума за собствения му имунитет. Нож с две остриета: вечният подсъдим никога не може да бъде осъден. Но и не може да бъде оправдан.
Костадинов е народен представител от ноември 2021 г. досега - с кратки паузи по време на предизборните кампании между 47 и 49 Народно събрание. През този период Иван Гешев не е внасял искане за сваляне на депутатската му защита.
Това беше направено спрямо други хора: Рена Стефанова (ПП), Юсеин Вейселов (ДПС), Георги Михайлов (БСП), Димитър Аврамов (ДПС, по 10-годишно дело за корупция) и Радостин Василев (екс-ПП), а от вчера - и на Бойко Борисов.
Въпросът с озадачаващата пасивност на прокуратурата спрямо Костадин Костадинов е повдиган няколко пъти в публикации на в. "Сега" и сайта "Флагман", без обаче подчинените на Иван Гешев да дадат отговор какво правят с имунитета на председателя на "Възраждане".
За последно делото срещу Костадинов е гледано в Софийския районен съд през февруари 2023 г., малко след разпускането на 48 Народно събрание, но е отложено заради отсъствието на неговия адвокат.
В момента това дело отново е спряно заради невъзможността да се гледа при наличие на подсъдим с имунитет.
До ден-днешен няма отговор и на напомнянето на Костадинов от началото на май, че "ще се пусне искане за премахване на моя имунитет, за да може това дело да го спечеля".
През декември 2021 г. той демонстративно внесе заявление, с което се отказва от имунитета си - жест, който нямаше никакво правно действие, защото прокуратурата не му го е поискала.
Сходна схема се прилагаше и срещу друг депутат от "Възраждане" Иво Русчев, който до март 2023 г. се водеше обвиняем по разследване за двукратно гласуване на европейски избори 2019.
През 2022 г. докато той е с имунитет на народен представител, прокуратурата нарушава процедурите си и внася обвинителния акт срещу него в съда с предложение да не бъде осъждан, а само глобен. Софийският районен съд им връща обвинението, като обръща внимание, че подсъдимият е депутат.
На 7 март 2023 г. то изцяло е прекратено по решение на прокуратурата, която преценява, че двойното гласуване било 'малозначителен" случай, както описва в. "Сега".
Призив към Бойко Борисов за отказ от имунитет отправи и Корнелия Нинова в сряда.
"Борисов да си даде сам имунитета. Щом твърди, че е невинен, да го докаже в един прозрачен съдебен процес. Ако не се откаже сам от имунитета си, означава, че страхливо се крие от правосъдие", казва Корнелия Нинова, която обвинява "коалиционните му партньори от ПП и ДБ", че "спасяват Борисов от законна процедура за търсене на отговорност".
Самата Нинова обаче също атакуваше остро прокуратурата през 2022 г. за това, че "взима страна във вътрешния преврат", който хората около Кирил Добрев се опитвали да ѝ направят в БСП.
Тя наричаше прокуратурата "бухалка за неудобните" и "частна прокуратура на задкулисието", след като получи призовка за разпит във връзка с жалба на Добрев срещу изключването му от БСП. Тогава тя също обяви, че няма да дава обяснения и препоръча на прокурорите "да дойдат да ни отведат принудително на разпит защо и какво сме си говорили на партийно събрание".
Юристът Андрей Янкулов от Антикорупционния фонд, който за кратко беше номиниран за вътрешен министър от ПП-ДБ в кабинет "Денков", коментира, че не вижда никаква причина, поради която Борисов да не се откаже от имунитета си.
Той определя активирането на "Барселонагейт" като "политически акт, маскиран като наказателно преследване". Но последствията за Борисов вероятно няма да надхвърлят евентуално прокурорско искане за задържане за 72 часа.
"Като отиде искането за "постоянна" мярка в СГС, какъв мислите е шансът по делото наистина да има читаво обвинение и читави доказателства, че и доказана опасност Борисов да се укрие или да извърши друго престъпление, за да попадне в ареста... Близо до нулата. Борисов няма причина да се страхува от наказателното преследване срещу себе си, защото не можа напълно да овладее съда, особено наказателния", казва той.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
