Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Закони и решения за увеличаване на държавните разходи с близо 4 млрд. лв. до края на годината внасят в последните седмици депутати от ГЕРБ. И си ги гласуват - заедно с ДПС, въпреки че движението формално не участва в управлението.
В нито едно от предложенията обаче няма отговор на най-важния въпрос - откъде ще дойдат парите.
Нито един от харчовете не е разчетен в държавния бюджет за 2024 г., който е приет и с гласовете на ГЕРБ.
В акциите по напомпване на бюджетните разходи редовно се включва опозицията в лицето на БСП и "Възраждане". Единствено от ПП-ДБ предупреждават, че залагането на харчове, които ги няма в бюджета, е риск за финансите на държавата. И може да попречи на голямата цел, под която и ГЕРБ се подписва - членство на България в Еврозоната.
Това се случва на фона на неприкрити атаки от ГЕРБ към финансовия министър от ПП-ДБ Асен Василев. И в момент, в който двете партии преговарят за съставяне на ново правителство на 9-ия месец от общото им управление. В тези преговори ГЕРБ иска повече власт, а ПП-ДБ – да няма "плаващи мнозинства" в Народното сънрание. Точно като тези, които залагат капаните в бюджета.
Актуалните три идеи за респектиращите 4 млрд. лв. нови разходи са:
- 2,6 млрд. лв. за безплатно саниране на сгради. Искането е Министерството на финансите да ги намери в рамките на следващите месеци до края на годината;
- Близо 1 млрд. лв. държавна помощ за попълване на "дупка" от близо 1 млрд. лв. на Фонд "Сигурност на енергийната система". Срокът е 31 март;
- 200 млн. лв. за увеличение на заплатите на университетските преподаватели още сега.
Нито едно от предложенията не е придружено от финансова обосновка, въпреки че Законът за нормативните актове изисква такава. От ПП-ДБ не са "против" всички идеи, но настояват те да бъдат заложени в Бюджет 2025 - за да не се "счупи" Бюджет 2024.
"Призовавам от тази трибуна да кажат тези над 4 млрд. лв. как си ги представят и къде ще дойдат," каза депутатът от ПП-ДБ и икономист Мартин Димитров в парламента по време на дебатите, преди ГЕРБ, ДПС, БСП и "Възраждане" да гласуват увеличението на заплатите на университетските преподаватели.
От ПП-ДБ гласуваха против предложението на ГЕРБ. Според Венко Сабрутев през изминалата година увеличението, което са осигурили за сектор образование, е било с над 1 млрд. лв., а през 2024 г. са заложени допълнителни 863 млн. лв..
“Откъде ще дойдат тези пари? Това е проинфлационна мярка! Тези 206 млн. лв. ще станат дефицит и биха могли да попречат на влизането ни в Еврозоната", предупреди Сабрутев.
"За бюджета е опасно да се правят предложения на такива стойности, за които никой не обяснил откъде ще бъдат финансирани," предупреди и Димитров.
Според колегата му Георги Ганев вдигането на разходи, без да са осигурени с приход или със зачеркване на други разходи, не е добър начин да се борави с бюджет.
"Има предложения, които увеличават държавни разходи, без изобщо да се споменава първо за сметка на кои други разходи ще се случва или, ако не е за сметка на други разходи, с какви приходи ще бъдат обезпечени," коментира за "Булевард България" Ганев.
По думите му при подобен вариант може да се стигне до актуализация на бюджета, каквато възможност е заложена във финансовия закон след месец март, когато общините могат да поискат ревизия на някой от своите проекти.
Към момента според Георги Ганев не е се случило "нищо, което да уврежда необратимо бюджета”. Ако се появят по-сериозни заявки за допълнителни разходи обаче, това може да се промени.
А дали ще се стигне до такива заявки, според него ще зависи от това какво ще се разберат политиците и какво ще бъде записано в евентуално бъдещо споразумение за управление.
Засега обаче сериозна опасност за бюджета няма, а и изпълнението му от началото на годината се движи добре, казва Ганев.
"За това, което се прие в пленарната зала за академичния състав във висшето образование, на Министерския съвет бяха дадени няколко месеца да намери средства. Всеки бюджет има резерви, но когато влезе в изпълнение, на финансовия министър ще му се притесни бюджетът", допълва той.
Ако обаче се появят опити "някой да счупи бюджета”, каквито по думите му прави основно депутатът от ГЕРБ-СДС Делян Добрев и то не за първи път, това може да е още един тест за финансовия министър.
Последният такъв опит на Добрев е предложението в срок до 31 март финансовият министър да намери средства за попълване на дефицита във Фонд "Сигурност на електроенергийната система", на който се разчита да финансира прехода от регулирани към свободни цени на тока за бита. Става дума за "дупка" от над 800 млн. лева по данни на самия фонд, цитирани по време на заседание на комисията по енергетика в парламента, на която Добрев е председател.
В сряда комисията прие проекта на решение за финансиране от бюджета. Вносители са самият Добрев, но най-отгоре са имената на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и председателя на ДПС Делян Пеевски. В списъка е и още един депутат от ДПС - Станислав Анастасов.
Добрев атакува директно Асен Василев.
"Финансовите министри в последните 3 години, основно Асен Василев, защото повечето време е бил той, взеха 4 милиарда от енергетиката. Сега искаме да върнат един. Ако върнат този милиард, няма да има увеличение на цената с 22%", каза той, твърдейки, че заради "дупката" във фонда цената на тока за потребителите би скочила.
Именно фондът компенсира разликите в цените между либерализирания пазар и все още фиксираната цена за битовите потребители.
Дефицитът не е заради "взети" пари от енергетиката, а защото борсовата цена на електроенергията е около два пъти по-ниска от разчетената, а вноските на производителите в него са процент от нея - 5 на сто.
Друга причина са компенсациите за топлофикациите, след които най-голям дял има столичното парно, което е на загуба, както и по-ниските цени на въглеродните емисии поради намаляващото производство на ток от въглища в Европа.
Очаква се в петък през парламента и това гласуване да мине - с всеобща подкрепа от ДПС и опозицията, и вот "против" от ПП-ДБ - ако се съди по изявленията пред енергийната комисия.
