В нормални условия на живот, няма нищо по-тъпо от това човек да се бърка в работите на другите. В ерата преди К19 доносите в стил „Забелязано в София/Чирпан/Овча купел“ бяха особено неприятни. И сега не е по-приятно, когато някой докладва публично, че друг е влязъл в магазин без маска - може би защото ни напомня на едни други времена - но е малко по-разбираемо.
Повечето от нас търпят ограничения в опит да предпазят себе си и семействата си от вируса, който в последните седмици излезе от сухите статистики и се вля в редиците на приятелите и познатите ни.
Едва ли някой е особено щастлив от липсата на културни събития и вечери с приятели (изключваме геймърите), или от хаоса на дистанционното обучение на учениците (изключваме гимназистите).
И все пак го правим, защото ситуацията е такава. Защото, както се казва, shit happens, и отговорното зряло отношение изисква да признаем този факт и да се съобразим с реалността.
Смъртността в България преди и след Covid-19 (инфографика)
Заради това е особено неприятно, когато определени групи от обществото демонстрират показно несъобразяване с изискването за социално дистанциране. Особено когато става дума за публични личности или хора на високи позиции, чието положение върви заедно с товара на „личния пример“.
Последната такава издънка е партито-изненада в Пловдив, организирано в чест на рождения ден на общинския съветник от земеделски съюз„Ал. Стамболийски“ Кирил Търев, син на лекоатлета Атанас Търев. Рожденият ден се е развихрил в пловдивското заведение Soho Bar & Dinner и е бил организиран от приятел на семейството. След граждански сигнал за нарушаване на противоепидемичните мерки, полицията е отишла в ресторанта, но... тук идва „изненада“, че тя не е сложила край на партито. Не е имало и глобени празнуващи.
Самите думи „глобени празнуващи“ звучат ужасно. В света на позитивното мислене и бързите удоволствия, не можехме да си представим, че ще се налагат санкции за това, че се събираш с приятели за рождения си ден в бар...
В този момент обаче глобите не са нещо толкова лошо. Даже вероятно са по-смислени от глобите за неправилно паркиране. Дори когато ги подкрепя Валери Симеонов.
В подаването на сигнала за работещия бар в момент, в който всички заведения би трябвало да са затворени, има логика. В бездействието на полицаите, дошли на място, такава няма. Освен очевидната тъжна оруелска логика, че „всички са равни, но някои са по-равни от други“.
Откакто втората вълна на COVID-19 дойде и у нас, ресторантьорите и собствениците на заведения вдигнаха повече шум, отколкото гореспоменатият бивш вицепремиер би понесъл, ако се случваше на територията на "Слънчев бряг".
Нощните заведения са и болницата, и държавата, и религията
Жалванията на дискриминирания ресторантьорски бизнес не стихнаха и когато Бойко Борисов разпореди ставката на ДДС при доставката на храна да бъде свалена от 20% на 9% като антикризисна мярка. Освен нея, още по време на първия локдаун заведенията получиха възможността да се възползват от схема за запазване на заетостта 80/20, от грантовете и безлихвените кредити за микро и малки фирми, от отпадането на новите изисквания за софтуерите в наредба Н-18 за касовите апарати. В тяхна подкрепа бе въведено и разбиването на ДДС-системата чрез въвеждане на диференцирана ставка в размер на 9% за хранене в ресторант и консумация на вино и бира.
Ричард Алибегов задмина по телевизионно присъствие Рич от „Дързост и красота“ по Ефир 2, Канал 1 и БНТ през последните 20 години.
Няколко столични заведения намериха начин да се приплъзнат покрай закона на РЗИ-София за затваряне на нощните клубове и да работят въпреки ограниченията.
Изглежда същият революционен и бунтарски дух е инфектирал още хора, които празнуват по заведенията като в доброто старо време. Чудесно, поздравления за смелостта.
Вие не се страхувате от нищо, а новините за починали в, до и около линейките поради липса на лекари и за тотален хаос в здравната система ви карат само да мразите журналистите.
Браво, готови сте за „Игри на волята“. Там обаче не участват възрастните и хронично болните. А понякога и най-силните губят в играта.
