Кой управлява държавата? Да преброим "квотите"

"Това е преяждане с власт", твърди Бойко Борисов при всеки опит на ПП-ДБ да предложат формула за смяна на управлението в независимите регулатори и в държавната администрация.

Решихме да проверим дали Борисов има право.

Кабинетът е съставен с мандата на ПП-ДБ, с техен (ротационен) премиер и без "явни" партийни кадри на ГЕРБ освен Мария Габриел. На теория това би трябвало да означава едностранен контрол върху изпълнителната власт и голяма тежест при избора на комисиите, излъчвани от Народното събрание.

Всеки вижда, че реалността не е такава. Дори здравният министър не може да смени директор на държавна болница (справка: Пирогов), без да сложи собствената си глава "под гилотината".

И когато погледнете кой управлява държавата под най-видимия повърхностния слой, ще попаднете на много по-различна ситуация.

Ще разберете, че истинската власт в България е разделена между три центъра на влияние:

• старите кадри, които са назначавани по времето на трите управления на Бойко Борисов и в които Делян Пеевски и ДПС имат скрито влияние, особено в съдебната власт;
• хората, назначавани от служебните кабинети на Румен Радев, които още стоят на постовете си;
• новите шефове на агенции - почти изцяло попадащи в обхвата на Министерски съвет - които са избирани при кабинетите "Петков" и "Денков", и за които ПП и ДБ следва да носят отговорност.

Количественото разпределение на председателските места е почти равно за ГЕРБ, Радев и "Промяната" - средно по 20-25 институции на група.

Реалната тежест и възможност за намеса на тези доста различни институции изобщо не е равна.

Всички тях Борисов нарича погрешно "регулатори" - а става дума за много различни органи.

• Една малка и ключова част от тях са жизненоважни и независими контрольори на политическата власт по Конституция. Много от тях са колективни органи с мандати от по 5-9 години, много над един парламент, но съставът им отразява мнозинството в съответното Народно събрание.
• Втората голяма група са агенциите, подчинени на Министерския съвет или на отделните министерства, които изпълняват политиката на легитимно избраното правителство и парламентарно мнозинство - от НАП и Митниците до Агенцията за безопасност на храните или Комисията за защита на потребителите.
• Третата част от институциите са служби като ДАНС, ДА "Разузнаване", ДА "Технически операции", НСО. Техните председатели се назначават в условие на взаимно съгласие между кабинета и Президентството. Всички те (с изключение на НСО) са избрани в мандатите на служебните управления, когато Румен Радев контролираше и двете "ръце" на държавното управление - т.е. теоретичният баланс на силите е нарушен в полза на президента.
• В структури като Конституционния съд или Съвета за електронни медии, разделени по закон на квоти между различните власти, кадрите на Румен Радев се изравняват или надвишават тези на ГЕРБ. Заедно те имат контролно мнозинство. По-малкият политически остатък е разпределен при ПП или ДБ.

Кои са институциите, които се управляват от кадри на ГЕРБ?

Тук попадат почти всички регулатори - т.е. органи, които Народното събрание избира с цел да упражняват независим контрол (независим от Министерския съвет) и да следят за най-важните принципи на управлението на социалната система, пазарната икономика и демокрацията.

* В сиво са отбелязани председателите, чийто мандат вече е изтекъл.

Българската народна банка и Сметната палата имат нови ръководители от 2023 г. - и двамата бяха номинирани от ГЕРБ.

Гуверньорът на БНБ Димитър Радев беше "балансиран" с две назначения на ПП и ДПС за подуправители - Андрей Гюров и Петър Чобанов (действащи депутати към онзи момент).

Димитър Главчев стана председател на Сметната палата на мястото на противоконституционно уволнения Цветан Цветков. Главчев също е "ярка партийна фигура", която влезе в одитния орган след активна политическа кариера като депутат от ГЕРБ (за кратко и председател на Народното събрание).

Тук е и Националният осигурителен институт (Ивайло Иванов), и Комисията за финансов надзор (Бойко Атанасов), и Комисията за борба с корупцията (Антон Славчев на мястото на Пламен Георгиев от КПКОНПИ, която вече е в процес на "полуразпад"), Комисията за защита от дискриминация (Ана Джумалиева) и може би най-спорната - Комисия за защита на конкуренцията (Юлия Ненкова).

Всеки от ръководителите им е номиниран от ГЕРБ и/или партии от "Обединени патриоти", която между 2017-2021 г. неколкократно действаха като "проксита" за консенсусни кандидатури на ГЕРБ и ДПС.

За справка: Председателят на Бюрото за контрол на СРС Пламен Иванов е бивш агент на ДАНС, формално номиниран за поста си от "Воля" на Веселин Марешки. Заместникът му Илко Желязков (издигнат от ДПС) беше санкциониран от САЩ по закона "Магнитски" заедно с Делян Пеевски.

Както стана ясно от свидетелствата на съдия Владислава Цариградска - тази институция е напълно неспособна да изпълнява основния смисъл на съществуването си и да следи дали прокуратурата, МВР и службите следят незаконно гражданите на България.

Защо не е добре партийно обвързани фигури да се назначават на тези позиции, се видя по примера на Юлия Ненкова - юристка, работила дълги години в администрацията на Столична община под Бойко Борисов и Йорданка Фандъкова, и майка на депутата от ГЕРБ Александър Ненков.

Всяко спорно решение на уж независимата от властта КЗК в последните 8 години неизбежно беше обвързвано с косвена намеса на партийния лидер и тогавашен премиер.

Това съмнение се затвърди съвсем логично след записите, в които Борисов заплашваше да изпрати Комисията за финансов надзор срещу "Еврохолд" и да им "да размаже физиономията" заради сделката за ЧЕЗ.

Кои са институциите, които се управляват от кадри на ПП-ДБ?

Единственият независим орган, чийто председател беше избран със скандали от 49 Народното събрание по изрично настояване на ПП-ДБ, е НЗОК със Станимир Михайлов.

Той обаче подаде оставка броени месеци след избора си като резултат от конфликта между ГЕРБ и ПП-ДБ заради предложението на Борисов за подуправител със спорна репутация - Момчил Мавров.

Двете коалиции от мнозинството се съгласиха да "преиграят" мача, като изберат нови ръководители на институцията, която управлява бюджета за здравеопазване от над 8 милиарда лева.

През 2022 г. ПП направиха твърде неуспешен опит да сменят председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов със Станислав Тодоров, но той беше върнат от Конституционния съд заради нарушение на процедурата. Случаят на Иван Иванов е особен. Бившият депутат от ДСБ беше номиниран за председател на КЕВР през 2015 г. През 2018, когато РБ вече не съществуваше, Народното събрание с мнозинството на ГЕРБ му гласува доверие след опит да бъде отстранен по искане на БСП.

Мандатът му изтече през 2020 г., но заради неспособността на НС да избере (законно) негов наследник, 78-годишният Иванов продължава да ръководи Комисията... до второ нареждане.

Реалната власт на ПП (не толкова на Демократична България) е в управлението на Министерството на финансите и подчинените му агенции - НАП и Митници. АДФИ е вътрешно контролно звено, което също е подчинено на Асен Василев.

АПИ и БАБХ също са подчинени на министерства институции, които се сдобиха с нови началници по време на мандата на Николай Денков. Някои като Борислав Муеров (ИА "Автомобилна администрация") са заемали по-ниски ръководни постове и при управлението на ГЕРБ.

Неясното разпределение на властта в т.нар. "некоалиция" не позволява да се разбере колко са случаите, в които ПП са позволили назначение на кандидати на ГЕРБ, ДПС или други сили в изпълнителната власт. Така или иначе - кабинетът носи отговорност за тях.

Кои са институциите, които се управляват от кадри на Румен Радев?

Накратко - всички служби за сигурност като ДАНС, ДАТО, ДА "Разузнаване", Националната служба за охрана. Президентът има законови правомощия да участва в избора на техните председатели съвместно с Министерския съвет. Той се възползва от пълната си власт през 2021 г., за да смени ръководителите от времето на ГЕРБ с помощта на служебния кабинет на Стефан Янев (без НСО).

През есента на 2022 г. Пламен Тончев беше преизбран и за нов мандат чрез маневра със служебния кабинет на Гълъб Донев.

По-интересното е, че година след поемането на изпълнителната власт от ПП-ДБ и ГЕРБ - все още има кадри от управленията на Румен Радев на висши административни позиции под Министерския съвет.

Такъв е случаят с Деляна Панайотова - директор на ДНСК, която е бивш главен архитект на община Хасково и е дъщеря на бившия общински съветник от ГЕРБ Антон Иванов (по-късно той става местен координатор на партията на Цветан Цветанов).

Комисията за защита на потребителите също се управлява от Стоил Алипиев, кадър на кабинета на Гълъб Донев, в колектив с човек от времето на бившия лидер на СДС Божидар Лукарски и с бивш началник отдел в спецслужбата ДАТО от времето на ГЕРБ.

Георги Тахов беше назначен за директор на Държавен фонд Земеделие на втората седмица от управлението на Гълъб Донев, когато целият управителен съвет на ДФЗ от кабинета на Кирил Петков беше уволнен.

Фондът е структурата, през която минават разплащанията на субсидии за милиарди към фермерите в България.

През лятото на 2023 г. ПП имаше кандидат за зам.-ръководител - Камен Диков, който обаче изненадващо сам се отказа от предложението. Вместо него в ДФЗ се върна бившият депутат от БСП Димитър Горов, който също беше кадър на кабинета "Гълъб Донев". Обяснения за тези ходове нямаше.

Изпълнителната агенция по горите, която през годините многократно е ставала обект на обвинения в допускане на мафиотски контрол на държавния горски ресурс, също е със "служебен" председател - Стоян Тошев. За последно - ПП-ДБ обмисляше да промени статута ѝ и да я направи държавна агенция, подчинена на министър-председателя, за да я извади от Министерството на земеделието.

Агенцията по вписванията (към Министерството на правосъдието) и Патентното ведомство (чийто председател се назначава от премиера) също се ръководят от хора, наследени от служебните правителства.

Особените случаи - Конституционният съд и номинациите на БСП

Когато става дума за влиянието на Румен Радев - съвсем скоро той ще има възможността да получи още две позиции в Конституционния съд.

Това ще стане с изтичането на мандатите на Филип Димитров и Мариана Карагьозова, които също са от президентската квота, но са назначени още от времето на Росен Плевнелиев. Това на практика ще изравни силите на крилото на Радев и на ГЕРБ-ПП за години напред, като съдийската квота може да стане определяща по ключови решения.

През есента на 2024 г. изтичат мандатите и на Константин Пенчев (бивш председател на ВАС и бивш омбудсман) и на Таня Райковска (ВКС) - интересно ще е да се види кой се готви да поеме техните позиции.

Това ще съвпадне и с времето, в което ще трябва да се подмени и целият състав на Висшия съдебен и Висшия прокурорски съвети.

В момента парламентарната квота във ВСС е разделена в пропорция

• 4 (ГЕРБ), 3 (БСП), 2 (ДПС), 2 ("Обединени патриоти").

Кой на кого всъщност е лоялен - видя се в провала на управлението на съдебната власт през последните 7 години.

Един от двамата формални кадри на "Патриотите" във ВСС - Йордан Стоев - беше уличен от Иван Гешев като фактически посредник на ГЕРБ и ДПС при опита им да договорят мирно оттегляне на тогавашния главен прокурор. Стоев стана известен и като прокурора, който не намери данни за престъпление във внушителното разминаване между официалните декларациите на Делян Пеевски и реалния му имуществен статут преди 10 г.

Както той, така и вторият от квотата Боян Новански бяха лично номинирани от Волен Сидеров през 2017. По същото време, както Сидеров сам разказа, беше осигурил и фиктивен стаж на Емил Кошлуков в партийната си телевизия, защото "Делян така иска".

Интересното е, че сред ръководителите на държавни институции има хора, които са избирани още от времето на кабинета "Орешарски" и парламентарното му мнозинство.

Такъв е случаят с Венцислав Караджов - председател на Комисията за защита на личните данни (и съпруг на директора на "Булгаргас" Деница Златева), който е избиран само веднъж за 5-годишен срок, но не е сменян от 10 години.

Ивайло Алексиев е начело на Агенцията за устойчиво енергийно развитие от есента на 2013 г. и оттогава нито един министър-председател не е намерил за необходимо да го смени.

Интересно е и че главният съдебен инспектор Теодора Точкова ръководи Инспектората на ВСС вече 4-та година след края на мандата си, но още няма 2/3 мнозинство в Народното събрание за нов кандидат. Точкова беше избрана през 2015 г. като едно от двете предложения на Съюза на съдиите, официално издигната от БСП.

Съпругът ѝ Васил Точков беше кандидат депутат на БСП на последните избори от Хасково и сега е съветник към парламентарната група в 49 Народно събрание.