Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Сърдечносъдовите заболявания от години са водеща причина за смъртност в България. Темата обикновено се свързва с познатите рискове - висок холестерол, хипертония, стрес. В последните години обаче все по-често се говори за фактор, който остава извън стандартните изследвания и често се открива твърде късно.
Става дума за липопротеин (а) (Lp(a)) - показател, който може да разкрие има ли наследствена предразположеност към инфаркт, инсулт и други сърдечносъдови заболявания.
Основният проблем с Lp(a) е, че не се включва в рутинните изследвания. В същото време нивата му са генетично определени и не се влияят съществено от начина на живот. Това означава, че човек може да няма типичните рискови фактори и въпреки това да е в повишен риск.
Допълнителна трудност е, че повишеният Lp(a) няма симптоми. Често той остава незабелязан до момента, в който се прояви като сериозно сърдечносъдово заболяване.
Данните показват, че докато в Европа изследването се прилага широко, в България то все още е по-скоро изключение. Причината е, че не е част от стандартния липиден профил, който се назначава при профилактични прегледи и едва около 18% от лекарите го назначват отделно.
Самото изследване е обикновен кръвен тест, който е достатъчно да се направи веднъж в живота. Тъй като стойностите не се променят съществено във времето, няма нужда от периодично проследяване.
Той обаче може да даде важна информация за риска от сърдечни проблеми. При установени високи стойности лекарите могат да назначат по-стриктно наблюдение или по-активна профилактика, включително по-ранно и целенасочено контролиране на останалите рискови фактори.
Това от своя страна може да доведе до по-малко починали от сърдечни проблеми. В развитите страни около една трета от смъртните случаи са свързани със сърдечносъдови заболявания. В България делът е значително по-висок - смъртността от такива заболявания е 55% при мъжете и 65% при жените.
Тази разлика се отразява и върху продължителността на живота. Данните сочат изоставане с близо 10 години спрямо средните стойности за Европа, особено при мъжете.
Една от причините е късното откриване на риска и ограниченото използване на превантивни инструменти.
Оценки, представени от здравни експерти, показват, че по-широкото тестване за Lp(a) може да има осезаем ефект.
При тестване на само половината българи на 40-годишна възраст, това може да доведе до:
- 514 избегнати случая на инфаркт на миокарда;
- 88 избегнати случая на инсулт;
- повече години живот в добро здраве;
- по-малка тежест върху здравната система.
