Решението на ГЕРБ, ДПС и БСП, с което прекратиха предсрочно мандата на Станимир Михайлов като управител на Националната здравноосигурителна каса, е противоконституционно.
Това обяви Конституционния съд в единодушно произнасяне по жалбата на ПП-ДБ срещу координираната политическа атака спрямо ръководителя на НЗОК в края на 49-ото Народно събрание.
Решението би следвало да означава, че Станимир Михайлов може да се върне на работа. Парламентът има право да избере друг човек на негово място, но това явно няма да се случи преди изборите на 27 октомври.
КС е заседавал по казуса с 10 души вместо с 12, а мотивите предстои да бъдат официално обявени.
В самото решение на съда не пише изрично какво следва от него - т.е. кой ще поеме управлението на Касата занапред.
Според конституционалисти, с които "Булевард България" разговаря, Михайлов трябва да бъде възстановен на своя пост. В момента касата временно се ръководи от подуправителя Момчил Мавров поради липса на титуляр.
Възстановяването на Станимир Михайлов следва да стане по административен път в НЗОК - от Надзорния съвет на касата, който през април 2024 е възложил на Момчил Мавров да заеме временно длъжността на управителя.
В Надзора на НЗОК влизат 9 членове:
- зам.-министърът на здравеопазването Петко Стефановски,
- Иванка Динева от "Медицински надзор",
- Стефан Белчев (Министерство на финансите),
- директорът на НАП Румен Спецов,
- двама представители на КНСБ и КТ "Подкрепа",
- представители на работодателите (в случая Асоциацията на индустриалния капитал и на Съюза за стопанска инициатива),
- и представител на Сдружението за развитие на българското здравеопазване като организация за защита на правата на пациентите.
Няма причина да се очаква Народното събрание да излезе с допълнителен акт по темата, след като негово решение е обявено за противоречащо на Конституцията, а произнасянето на КС спира действието му.
След уволнението, обявено сега за незаконно, депутатите не са избирали нов управител на мястото на Михайлов чрез валидна законова процедура.
Смяната на управителя на НЗОК стана няколко месеца след избирането му начело на касата, когато ГЕРБ и ПП-ДБ, които управляваха заедно тогава, все още имаха съгласие по определени кадрови промени.
Малко след това обаче ГЕРБ използва гласовете на ДПС, за да направи Момчил Мавров подуправител на Михайлов, като започна да атакува управителя. Мавров, от своя страна, беше обявен за неприемлив от ПП-ДБ заради наличието на доклад от ДАНС срещу него.
Напрежението уж намери решение през декември 2023 г., когато и двамата кандидати трябваше да подадат оставките си едновременно, а Народното събрание да избере нови хора.
Това така и не се случи, след като ротацията на кабинета "Денков-Габриел" пропадна и мнозинството се разцепи.
Но през април 2024 г., в един от последните дни на 49-ото Народно събрание, ГЕРБ задейства спешна маневра, като внесе само оставката на Станимир Михайлов за гласуване от Народното събрание.
Момчил Мавров - изненадващо - беше решил да оттегли своята ден по-рано.
Станимир Михайлов също се отказа от своето волеизявление, след като стана ясно, че се готви едностранна промяна на управлението на НЗОК.
Той дори поиска да говори пред Народното събрание, за да обясни защо оттегля оставката си, но така и не му беше позволено.
Вместо това ГЕРБ, ДПС и БСП гласуваха за свалянето му, а "Възраждане" помогнаха процедурно за включването на точката в дневния ред.
Това е вторият случай в последните години, при който Народното събрание си позволява незаконно да отстрани ръководител на ключов независим регулаторен орган точно преди избори. Случаят с председателя на Сметната палата Цветан Цветков в началото на 2023 г. обаче не е съвсем същият.
Той също беше отстранен с гласовете на ГЕРБ, ДПС и депутати от други парламентарни сили, но в момент, когато мандатът му все пак беше изтекъл.
КС отмени прекратяването на правомощията му като противоконституционни, но Цветков не беше възстановен на своя пост.
Вместо това парламентът откри законова процедура за избор на нов председател на държавния одитен орган и избра бившия депутат от ГЕРБ Димитър Главчев. Тази процедура се проведе в условията на вече изтекъл мандат на Цветков, макар и парламентът да не смени всички останали членове на палатата, които бяха в същото положение. След промените в Конституцията това позволи Главчев да бъде назначен за служебен премиер, и то два пъти.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
