КС по делото за статута на транссексуалните хора: В конституцията полът е само биологичен Снимка: © Getty Images

Конституционният съд потвърди досегашната си практика в тълкуване на конституцията, като излезе с решение, че понятието "пол" в основния закон се използва само в биологичния му смисъл.

Делото, по което КС се произнесе, беше образувано по искане на гражданската колегия на ВКС, което трябваше да установи дали в България е допустима юридическа промяна на пола при транссексуалните хора - например при вписването му в документ за самоличност.

"Конституционният съд намира, че на поставения тълкувателен въпрос следва да се отговори, че понятието „пол“ в българската Конституция е възприето единствено в неговия биологичен смисъл. Начинът, по който държавните органи в системите на различните власти ще приложат това решение на Съда при осъществяване на своите функции, ангажира тяхната конституционна и законова компетентност, но при зачитане на даденото от Конституционния съд задължително тълкуване, според което в Конституцията на Република България (а следователно - и в българското право, чиито фундамент е именно Конституцията), понятието „пол“ като обуславящо личния и семейния статус на гражданите има само биологично съдържание", се казва в решението на КС.

Гласовете "за" са общо 11, а против е бил съдия Георги Ангелов, който е написал и особено мнение. Филип Димитров е написал свое становище по част от мотивите.

КС изрично посочва, че "не отправя обвързващи предписания до отделните власти относно уреждането на правното положение на транссексуалните лица и конкретно – на законодателната власт относно създаване на определена законова уредба, признаваща правото им на полово самоопределяне".

Съдът не се ангажира и с въпроса дали е нужно да се гарантира правото на равно третиране на транссексуалните лица и защита от дискриминация, а се концентрира само на това какво се има предвид с конституционното понятие за "пол".

КС цитира няколко свои решения - едно от които е и по допустимостта на ратификацията на Истанбулската конвенция - за да обоснове тезата си. Съдът приема, че "не е налице такава фундаментална промяна в обществените отношения, която да е основание КС да отстъпи от разбирането си..., според което конституцията и цялото българско законодателство е изградено върху разбирането за бинарното съществуване на човешкия вид".

"Съдът намира, че половото самоопределяне може да е основание за промяна на вписания в актовете за гражданско състояние пол единствено в граничната хипотеза, при която поради отклонения от типичните комбинации на половите хромозоми (ХХ при жените и ХY при мъжете) лицето притежава отличителни полови белези и на двата пола и следователно половата принадлежност не е биологично детерминирана (състояние, което се определя като „интерсексуално“), поради което такава промяна не би била в противоречие с вложеното в Основния закон разбиране за пола, основаващо се на половата бинарност", се казва в решението.

Отново обаче топката е прехвърлена на парламента и на съдилищата за формиране на преценката "дали действащото българско законодателство съдържа необходимата за целта нормативна регламентация".

"При отсъствие на законова уредба по въпроса единствено законодателят в лицето на Народното събрание е компетентен да вземе решение за необходимостта от такава и нейното конкретно съдържание- включително относно критериите, въз основа на които се вписва пола на интерсексуалните лица в актовете им за раждане", се казва в тълкувателното решение.

Именно това е довело до специалното становище на Филип Димитров, който приема общата формула на диспозитива, но казва, че "преценката на компетентните органи и в частност на съда за степента на налични или предизвикани промени в биологичните характеристики на пола не може да се изчерпи с наличието на ХХ или XY хромозоми".

"...би било полезно Конституционният съд да подчертае в мотивите си, че настоящето тълкуване не преклудира възможността на компетентните органи и в частност на съда да преценява кои оперативно или хормонално предизвикани изменения в достатъчно изявена степен променят този биологичен набор от характеристики, сред които хромозомите са основен, но не единствен определящ белег и въз основа на това да приемат решения, чиито правни последици трайно предефинират половата идентичност", пише той.

Пълния му текст с добавките от становищата на редица организации, институции и юристи, може да се види тук.



Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Бизнес

120 млн. лв. инвестиции  и 12 нови магазина планира BILLA в България през 2024 г. 

През март компанията отчита дефлация в цените на стоките на годишна база

16:04 - 24.04.2024
Важно днес

СДВР още не знае кой е посегнал пръв при сбиването на Димитър Стоянов и служителя на НАП

По случая от 22 април сигнал е подала и съпругата на Стоянов

14:45 - 24.04.2024
Важно днес

Кирил Петков: Няма да се откажем, нито ще се предадем

ПП-ДБ се регистрираха в ЦИК за изборите на 9 юни

12:31 - 24.04.2024
Живот

Олена Грицюк - бежанката от Чернигов, която преведе "История Славянобългарская" на украински

Архитектката сама превежда и оформя Паисиевото издание

11:48 - 24.04.2024
Важно днес

Не МВР, а bTV разпространи още кадри от инцидента с журналиста Димитър Стоянов

И те обаче поставят въпрос дали конфликтът не започва по-рано

11:25 - 24.04.2024
Важно днес

"Зелено движение" даде заявка за своя парламентарна група в новия парламент

Партията се регистрира самостоятелно за участие в изборите на 9 юни

11:24 - 24.04.2024