Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Четвърти октомври 2024 г. беше един, на пръв поглед, обикновен ден. Но за съжаление в България той е символ на една от гениалните мисли на Джордж Оруел:
“Невежеството е сила”
На 4 октомври 2024 г се навършиха 50 години от началото на строителството на магистрала Хемус.
Едва ли има нужда от сравнения какви чудеса на света са построени за такъв период. Значими пътища и сгради се строят и са се строили за 25, дори 50 пъти пъти по-кратко време.
Държава, която се е появила в 1965 г. и е била на 170-180 място по развитие в света, днес е между трите най-развити държави в света с най-умните деца в изследването PISA - Сингапур.
Япония и Германия, загубили войната и разрушени почти до основи, за 50 години станаха 3-та и 4-та икономика на света.
За последните 20 години пет от шестте най-големите компании в света са американски – дотогава беше само една.
Защо 50 години не стигнаха на България, за да построи 450 км път? И защо построените досега по малко от 200 км много трудно може да нарекат магистрали?
Дори няма нужда да даваме за пример Франция, Италия, Великобритания, Германия и други. Минете през Словения и ще ви заболи сърцето. Държавата има едни от най-добрите пътища в света.
Това, което днес е Северът, е някогашното Княжество България. Сега то е забравено и обезлюдявано. Но най-болезнен е страхът на кметовете и гражданите да вдигнат наведените си глави и да извикат – Княжеството, върху което стъпи нова България, вече май не е нито част от Европа, нито България.
Късогледи сме и много “късо” мислещи, а колективната успешна мисъл и екипи с капацитет сякаш са забранени.
Сигурно има и ще има други юбилеи, но нека да отпразнуваме поне един, като си признаем - не можем.
Тревожно не можем. И за доста неща не можем. И малцината, които могат, често биват порицавани и отстранявани.
Примитивният национализъм и надутото невежество не позволяват да попитаме можещите. Как така ще ги питаме или дори поканим да направят тази проклета от времето магистрала и не само нея?! Вторият мост на Дунав край Видин беше построен от испанци - как ли допуснахме да се промъкнат?
Добри сме в друго - допуснахме за две години украинци, белоруси, турци и други ударно да строят „Балкански поток“, а ние разчиствахме административните пречки пред руския интерес, под диктовка от Москва*.
Не защото това е моделът, който искаме, а защото нямаше как - наредиха ни. Затова разчиствахме всеки Божи ден нещо, което е за други, не за нас. И после войната в Украйна стана възможна.
Някой ден у нас може би “Просветеността ще стане сила”. Кога - не знаем. Но не трябва да се отказваме. Важното е да останат хора, за които това да се направи.
Наскоро един приятел англичанин ми разказа, че в самолета за София се запознал с индиец-инвеститор в IT. Инвеститорът му казал, че заплатите на добрите IT специалисти у нас са почти като на Запад. Но нашите кадри били по добри от западните.
Тогава се сетих за Благовест Сендов**. Един от хората, направили в определен сектор в образованието така, че да се чуват такива думи от американци, англичани, индийци, сингапурци, корейци и други. Значи хора с капацитет са останали все пак.
Сега чакаме политиците с капацитет. Проблясъци е имало. Дано 50 години да стигнат.
* Поредица документи, изтекли от кореспонденцията на зам.-председателя на руския парламент Александър Бабаков и неговия сътрудник Евгений Зобнин, показват как руската страна е поела директно контрола върху процеса по строителството на газопровода през България. В последната серия от анализирани файлове от BG Elves беше показано, че през 2019 г. руснаците са написали готово изявление, което българският възложител да изпрати до саудитската строителна компания "Аркад" с цел по-бързо завършване. Няколко месеца по-късно "Аркад" прехвърля отговорностите по строителството към руска фирма с държавно финансиране след договорка на най-високо ниво между Владимир Путин и саудитските власти.
** Акад. Благовест Сендов (1932-2020) е математик, бивш ректор на Софийския университет и бивш председател на Народното събрание. Той е един от хората, които допринасят за въвеждането на информатиката и изчислителната математика в средното образование в България. В края на 70-те Сендов разработва и експериментален подход за свободно и творческо обучение на учениците. Сендовската система е приложена в 30 училища в цялата страна.
