Подхождам към идеята за разходка в ясен, ноемврийски следобед в столичния квартал, в който съм отраснала, с очакването, че ще ме върне в зората на 90-те като с машина за телепортиране.
Започвам от училището, в което учех от 1 до 7 клас. Виждам ъгъла, на който ме чакаше баща ми, прашните прозорци на вече изоставения кабинет по изобразително изкуство, двора, в който като първолаци се тълпяхме притеснени в кадифените си рокли с панделки и воали и в тъмносините си костюмчета с червени папийонки. Озъртам се към синята книжарница, от която си купувахме тетрадки с тесни и широки редове, острилки и модерни химикалки с 4 цвята и виждам...салон за красота Guzissima*.
Разбира се, не е изненадващо. Културата на "поддържаната жена", а през последните години и на "поддържания мъж", отвори стотици работни места за маникюристки, педикюристки, козметички и фризьори и в това няма нищо, ама нищо лошо.
От другата страна на двора се оглеждам за "жълтото": малка будка, в която продаваха доста гадни сандвичи с нещо като леберкез и маргарин. Честно казано, не очаквам да я видя. Тези носталгични извори на евтина, вредна храна не оцеляха до ерата на домашната чиа и био спирулината. И това също не е епична загуба.
Не очаквам обаче, че на мястото на "жълтото" има ателие за красота "Мулен Руж Вайб". Все пак, то се намира само на някакви двайсетина метра от салона за красота Guzissima. При салоните за красота обаче конкуренция почти няма. Желаещите да ги посещават са толкова много, че на практика хляб има за всички. Никой не фалира, всички просперират. Свободните часове при повечето маникюристки се записват за след минимум седмица.
Ако закъснеете с 8 минути за часа си, голяма част от маникюристките ще ви направят сериозна забележка и ще ви удостоят с поглед, който не би докара нито един университетски преподавател, когато половината му студенти се изсипят в аудиторията с 40 минути закъснение и прилично почерпени.
Съдбата на "жълтото" и "синята книжарница" е сполетяла и голямата видеотека, в която човек можеше часове наред да избира дали да си вземе "Ах, тази Мери", "Титаник", "Бетовен" или "Белязаният", и малката видеотека, в която 18+-годишните можеха да грабнат от най-горния ред VHS касетка с ръчно написано заглавие "Голямото изпразване".
На мястото на някогашната сладкарница, в която всеки желаещ можеше да се сдобие с боза, "Сълзица" и кадаиф, се мъдри студио за красота "Петя 88" с уточнение: "Маникюр. Педикюр. Микроблейдинг. Миглопластика. Масажи. Коло маска."
Нека не звуча като хората, влюбени в соца, само защото тогава са били млади и са забравили, че политическата и социална система не е била отговорна за това, че не ги измъчват дископатии и екзистенциални сривове. 90-те бяха времето, в което в игрите си, децата се разделяхме на отбори "Вис 2" и "СИК 1". Не намирам това за особено очарователно, въпреки че тогава не ме измъчваха дископатии и екзистенциални сривове. Не ме притеснява и това, че вместо болонки и добермани, в квартала се разхождат померани и toy пудели.
Някои хора летят с времето, други са "в крак" с него, трети куцат през него, а четвърти предпочитат да седнат в инвалидни колички и да разчитат някой да ги бута напред. Напълно естествено е да променяме навиците и предпочитанията си с тон с движението на времето, дори ако не изгаряме от желание да го правим.
Салоните за красота обаче са друго нещо. Тяхното безотказно, активно размножаване е символ на триумфа на формата над съдържанието, който бележи времето, с което сме "в крак".
Разговорите, които се водят в тях, биха накарали кръга "Мисъл" и компанията на Хемингуей, Фицджералд и Гертруд Стайн да потънат в самосъжаление. В бюти райските кътчета може да научите всичко за политиката, ваксините, войните, достиженията на медицината, падението на медиите и живота след смъртта. Таксиметровите шофьори пасти да ядат.
Задължителният маникюр е част от пейзажа на едно разглезено поколение, което едва през 2020 г. осъзна, че с раждането си не е подписвало договор, в който пише "Всичко ще е супер, цял живот".
Във всеки мол се разхождат красиви жени с микроблейднати вежди, подмладени вагини и издухани коси, които отделят завидно време от ежедневието си да седят на златно кресло в стил Луи XIV в някое пространство за красота, където после трябва да платят в брой, защото на салона не му работи постерминала.
На бул. "Витоша", малко преди пилоните на НДК, има 3 барбър шопа един до друг. На десетина метра наляво по ул. "Доспат" има четвърти. И са винаги пълни. Мъжете с косми по краката са по-голяма рядкост дори от болонките.
Целият този подем на естетичната индустрия, от салоните за красота, в които можете да се сдобиете с остри нокти с картини на Дега по тях, до екстремните инвазивни интервенции с визуално спорен резултат, не би бил проблем, ако не се беше превърнал в стандарт. Ако не се беше самоизобретил в потребност, която от върха на пирамидата на Маслоу е слязла до основата.
Диктатурата на салоните за красота кара жените, които не са дали 250 лв. за подрязване на връхчетата на косата да се чувстват на място единствено на пазара "Красно село". Няма касиерка в магазин или продавачка в баничарница с кожички по ноктите. Поддръжката на външния вид (в салон) е станала условие за вписване в обществото.
Наскоро един приятел (който няма сенчест бизнес и офшорки) ми каза, че държи бъдещото му гадже да ходи на всичко: козметик, процедури, маникюри, масажи. "Плащам си всичко, само да е топ", каза той.
Вярвам, че ще си намери гадже, което да удовлетвори изискванията му. Все пак, салоните за красота са на всеки метър и предлагат цялостна поддръжка само срещу време и пари.
Ще ви кажа обаче какво още е топ. Детските площадки, загражденията за кучета, лунапарковете и тънките устни. И, разбира се, синята книжарница, в която продават тетрадки с тесни и широки редове.
*Имената на споменатите салони за красота са измислени
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
