Мария Илиева от LaMartinia - силата да не ти пука

Внимателно избягва клишетата, но често не прощава с думите.

Откривам я за себе си за втори път. Първият беше преди 13 години, когато току-що беше станала майка и описваше парчета от всекидневието си в блог. Направи ми впечатление естетиката ѝ. Това не беше блог за родителство, а за живота въпреки промяната.

Сега я виждам през нови очи. Минали са години. Мария е създала огромна и сплотена общност, която всекидневно общува във Facebook и води приятен разговор по много теми - изкуство, психология, кино, телевизионни предавания, обзавеждане, дори и малко политика. Носи игривото заглавие "Клуб с неясна цел за приятни хора - LaMartinia".

Онова обаче, за което искрено ѝ се възхищавам, е отношението ѝ към младите хора - без излишна критика и с голямо разбиране към всичко, което им се случва.

След толкова време като “жената зад LaMartinia” и до днес винаги има някой, който да се обърне към нея с Мартина. "Не, Мария съм", казва тя.

Познавам виртуалния ѝ образ повече от реалния, който съм дописала в главата си както човек изгражда герой от любима книга. Интересно ми е доколко двете реалности ще се припокрият при първата ни среща.

Мария рядко излиза пред обектива на другите - предпочита да държи контрола, да снима и коментира живота през собствената си призма.

От време на време все пак любопитството ѝ надделява. И то може би не толкова към околните, а към самата нея и собствените ѝ граници.

Мария е третият участник в поредицата ни с ANSWEAR "3 жени с разпознаваем стил". Обикновените ситуации изискват необикновен подход, гласи слоганът на новата кампания на ANSWEAR. Забавлявайте се във всеки един момент от живота, без напрежение, без скука и рутина. Опознайте себе си и какво може да ви предложи светът. Експериментирайте със собствените си правила, според вашето вътрешно темпо, без задължение." е посланието на модния портал.

Гардероб ANSWEAR: Мария е с рокля на HUGO и кубинки Dr. Martens.

Отговорна работа ли е това, което правиш, развивайки една общност - чрез блога си, групата във Фейсбук, Инстаграм проекта "Дива река", в който се разказват историите на различни жени?

Думата по-скоро е взаимност - всяка общност се изгражда от членовете си и всеки допринася с нещо. Не се чувствам като администратор или като мениджър, по-скоро това е един приятелски кръг. Така го усещам.

Не се възприемаш като ментор?

В никакъв случай. Дори не използвам думата фенове или почитатели, не харесвам и думата инфлуенсър.

Тогава как би се определила, ако трябва да дефинираш онова, което правиш в социалните мрежи и виртуалното пространство, какво си?

Имам проблем с титлите и длъжностите. Хората много обичат да си ги слагат, но аз не харесвам това и общо взето казвам, че съм човек с блог, който се изявява онлайн.

Но си успяла да създадеш една много приятна женска среда.

Когато се споделя нещо онлайн, много личи дали ти е приятно и дали го пишеш за себе си, дали е някакъв вид терапия и споделяне, или го правиш за аудиторията с цел да трупаш лайкове. Винаги мога да различа кое какво е. Не съм си поставяла за цел да създавам група хора, които да ме следват. При мен движещо е удоволствието от това, което правя.

Никога не казвам "сега ще напиша един статус, за да предизвикам еди-каква си реакция."

По-скоро изпитвам някаква вътрешна нужда да го споделя - не знам защо. Не мисля за кого ще е важно, кой ще ме прочете, как ще го разберат. На мен ми е необходимо да го споделя. Затова и гледам на това като вид терапия.

Гардероб ANSWEAR: Мария е с гащеризон Gestuz Chinea.

Сякаш винаги имаш мнение?

Но не винаги държа да го споделям. Не се притеснявам да кажа, когато не харесам нещо или когато ми се струва нередно. Но пък и избягах от този период, в който критикувах всичко и всички и смятах, че трябва да съм коректив, да намирам постоянно провалите и пропуските на някого и нещо.

Израсна ли го или просто си смени погледа към живота?

Израснах го, да. Сега, като се връщам назад, си спомням, че ми казваха, че понякога съм доста заядлива. Винаги съм имала обратна връзка с аудиторията и това е много ценно за мен и предполагам - и за тях. И имаше бележки, но аз ги приемах по-скоро като търсене на грешки.

А всъщност, когато съм била най-критична, черногледа дори, тогава съм била в най-кофти периодите си в живота. След смъртта на баща ми или в някакви лутания, когато не съм знаела накъде тръгвам.

Това ми помогна сега и аз да разбирам другите хора.Когато станат свръх критични, много заядливи, докачливи и целенасочено търсещи конфликт, осъзнавам, че са в лош период и това ми помага да не се дразня от тяхното състояние.

Как разбра, че можеш да пишеш?

Ще прозвучи като супер клише - ,,пея от тригодишна” - но истината е, че винаги съм пишела. Рано се научих да чета, още на 5 години. Преди това ме интересуваха буквите - баща ми имаше една пишеща машина "Марица", на която ми беше много забавно да играя. Изрязвах си после листчета от написаното.

Той беше лекар, майка ми е медицинска сестра и у нас имаше нещо като регистри за пациентите - забавляваше ме да пиша йероглифи в тях. До ден днешен ми е приятно да си пиша на ръка и да ползвам тефтер.

Баща ми все казваше “Пиши, получава ти се”. В гимназията имах период на кахърна и драматична поезия. Още си пазя написаното - в ароматизирано тефтерче. Мислех дори да ги публикувам, защото са много смешни.

Блогът ти е първата голяма изява чрез писане, нали?

Да, той се роди през 2010 г. Тогава имаше малко блогове. Появиха се готови платформи, аз бях по майчинство и идеята ми се стори хубава. Леко се бях изолирала заради бебето и ми доставяше голямо удоволствие, защото в момента, в който споделиш нещо, събираш съмишленици, хора, с които сте на една честота. И за мен това е най-ценното - а не монетизацията, партньорствата и приходите.

Много познанства и приятелства, контакти, работни ангажименти дължа на този блог.

Успяваш да имаш едно изключително приятно отношение към младите хора - без излишна критика и стигматизиране. На какво се дължи това? Обикновено хората казват за децата в пубертета ,,Стискай зъби, ще мине”, а ти искрено ги харесваш и караш и другите хора да ги разберат.

Всяко предходно поколение казва "Ей ние какви бяхме" - това не го разбирам. Не го правя, за да изглеждам много либерална, положителна и “вечно с младите”. Просто ми харесва това, че на тях им предстои всичко и са много естествени. Интересни са ми.

Кажи ми малко за твоя личен стил? Променя ли се? Консервативна, не консервативна?

Нося неща, които са ми удобни. преди всичко. Това е и заради хоум офиса, в който съм от 10-15 години. Когато си в корпоративна среда, все пак се съобразяваш с дрескод В момента, в който заработиш от вкъщи, всичко става удобно. При мен няма рязка граница между дрехи за навън и тези за вкъщи. Установих и че не притежавам официални дрехи, може би заради този тренд на долнищата с маратонки, които се носят дори и на официални случаи, суичърите...

От друга страна, ти доста умело се разходи по едни високи токчета

Да, много обичам токове. Тези, които имам, са много истински - високи, тънки, могат да пронижат някого. Женствени са, харесва ми кракът как стои в тях - особено тези, които са много изрязани и се вижда основата на пръстите. Има много малко ситуации, в които мога да ги нося, но като го правя, то е с кеф.

Кое би извела като моден тренд на 2023 година?

През последните години много ми харесва връщането на 90-те. За мен това е супер сантиментално. Странно ми беше, защото дъщеря ми носи същите неща, които съм носила аз. Baggy jeans, дълги ризи, високи маратонки, да е свлечено и oversized… почти всичко, което се носеше, когато бях в гимназията, се носи и сега. На мен много ми харесва, тези трендове с “късичко, тесничко” не са моите.

Ако се върнем на стила ми - той е по-скоро класически и монохромен. Често се променя.

От друга страна беше избрала доста пайети в първоначалната си селекция за снимките?

Да, за да е тоталната противоположност. Пайети започнах да нося след миналогодишното парти на клуба …

Разкажи моля те за това парти. Oбщността на LaMartinia сякаш дели времето на епохата преди партито и тази след него.

Винаги е имало призиви “хайде събери ни, нека да се видим”. Но аз дълго време нямах потребност от това. Може би, защото с голяма част от жените се познавам. В един период имахме магазин, там също се запознах с доста хора. И като цяло - не съм много по общностните срещи, а и съм си малко темерут. В един момент обаче нещо ми стана. Бях в дълъг негативен период - в личен здравословен план, постпандемичен, депресивен и всякакъв. И тогава някой пак предложи и аз казах "ок, правим го". Въобще не знаех с какво се наемам. Изобщо не предполагах колко ще са желаещите - бяха близо 200 човека.

Прави ми впечатление, че сякаш умишлено се опитваш да се вадиш от зоната си на комфорт. Самият факт, че не обичаш да даваш интервюта и да се снимаш, а днес ти се наложи да прекараш 5-6 часа с нас, облечена в пайети. Може би търсиш някаква провокация към себе си?

Интересно ми е как реагирам аз самата на нетипични неща. Не го правя, за да съм много готина в стил "дайте да избухваме". Просто ми е любопитно.

Много пъти човек си казва, че не би направил нещо и че то не е за него, а после се случва. При мен бяха татуировките. Не съм предполагала, че ще си направя. И установих, че не е защото човек остарява и изведнъж след 40 -те се разчупва, а просто защото вече не ти дреме, избягваш от този образ, който сам си си създал. Не е само бяло и черно, падат всякакви бариери, които сами си си сложил. Не го правиш, за да си ексцентричен и за да изглеждаш много либерален, интересен или да привличаш внимание, а просто не ти дреме вече.

Казваш ли ,,не“ на 14-годишната си дъщеря по отношение на външния ѝ вид? Ще ѝ разрешиш ли да си направи пиърсинг на носа?

Не е искала, единственото, за което е изразявала желание досега, са повече дупки на ушите. Ако поиска да си пробие носа, това е нейното тяло и нейният външен вид - аз мога да ѝ кажа, ако нещо не ми харесва или го смятам за извънредно неподходящо за възрастта ѝ, но не мога да ѝ забраня.

Примерно, за косите, те винаги си решават – бретон, без бретон, къса, дълга. На малката ми дъщеря въобще не мога да ѝ влияя. Тя облича само това, което на нея ѝ харесва и в което се чувства добре. Изобщо не ѝ пука какво мислят другите.

По време на снимките каза, че не се чувстваш комфортно, тъй като нямаш контрол. В живота къде пускаш контрола?

Това за мен е най-сериозното порастване - да пуснеш контрола, независимо на колко години си. Без значение дали е в родителство, работа, в свободно време, пътуване и т.н. Чак сега забелязвам колко много хора са вкопчени в този контрол и той им пречи .

Това да се отпуснеш и да можеш да сбъркаш, да се провалиш, да пропаднеш, да ти се смеят, е страхотна свобода. И може би това е порастването, а не "критическата" или границата на 40-те, "кризата на средната възраст" и тн. Да пуснеш контрола е супер.

Кога си направи първата татуировка и по какъв повод?

Миналия юни, година след първата ми операция. Направих две и после ми хареса и реших, че няма нужда да ги свързвам с някакво събитие.

Гардероб ANSWEAR: Мария е с гащеризон Gestuz Chinea и кубинки Dr. Martens.

Ако трябва да те върна назад, кое време смяташ, че е най-готино за жените, за модата, за външния им вид? Говорихме си за 90-те, може би някакъв друг период или сега?

Според мен сега, защото имаш свобода, можеш да избираш каквото решиш, тоест - сега сме по-малко зависими от мнението на другите, въпреки че има социални мрежи. Днес никой няма да се изненада, ако си с пижама или си с маратонки и копринена рокля. Нещата вече са толкова размити и свободни. Преди 20 години това се считаше за абсурд - спортни обувки с официална рокля.

Но и 90-те са много хубав период, освен откъм музиката - разбира се, че имам сантименти, тогава е било моето тийнейджърство - но и откъм дрехи са супер.

Обичаш ли стари вещи?

Много. Реставрацията на стари мебели ми беше хоби преди. Най-много обичам да сменям функцията на вещите в помещенията. Харесвам битаци и всякакви такива вехтошарници. Да откривам, това ми е любимото, за мен дори е по-забавно отколкото да вляза в някакъв магазин за мебели и да си избера, просто тези находки и това да ги сложиш в друг контекст или старо с ново, изглежда супер.

Коя ти е най-голямата находка? Имаш ли такава?

Да, имам разни такива, примерно, в пазара в село Бутан, до нашето (Северозападна България), има грандиозен пазар, и там си купих една захарница, от порцелан, от майстори в Италия. Сигурно струва 300-400 евро, а аз я взех за 3 лева.

Най-новият ти проект носи хубавото име ‘‘Дива река“, как го намери?

Доста го мислих. Селската ни къща е до река до Огоста и всъщност, когато сме с кучето лятото на село, ходим до реката всеки ден. Баща ми много обичаше реката, мъжът ми е риболовец. Реката е много важно място. Да, има вода, море, океан, но реката е много различна. Може да е всякаква - мътна, плитка, поглъщаща и за мен това е женската енергия. Чак след като стартирах проекта видях, че в книгата на Клариса Пинкола Естес "Бягащата с вълци" се споменава, че дивата река, дивата вода, и въобще тези неопитомените води, символизират женската енергия..

След като измисли името на проекта - и в този проект жени разказват истории тип ‘‘неразказани“ ли? Как го дефинираш?

Определям го като "пространство за споделена женска енергия". Аз каня жени, които харесвам и които са ми интересни, с кратки интервюта, водим си някакви разговори, някакви теми, общо взето психология, родителство, външен вид, самочувствие - тип женски теми. Не обсъждаме типичните моменти - ,,как да си направя рутината за сутринта“, а се гмуркаме надълбоко. И се оказа, че всъщност хората имат нужда, дори мъже четат. Имат нужда да излязат извън това как да си направим закуска, как да си измием лицето, извън битовите, извън лайфстайл нещата, има нужда от гмуркане надълбоко.

Специален проект на BoulevardBulgaria.bg u ANSWEAR

Интервю: Сибина Григорова

Фотограф: Мирослава Деременджиева

Грим: Силвия Граховска

Коса: Росица Петрова

Гардероб: Answear

Глория Петкова - модата я обича и тя нея

Д-р Радина Денкова - различна от малка