Броени дни след като Словакия избра партията на проруския лидер Роберт Фицо за първа сила - еврокомисарят от страната и негов политически партньор Марош Шефчович се яви на изслушване за една от най-стратегически важните роли в системата на Европейския съюз.
57-годишният Шефчович - вицепрезидент на ЕК - е кандидатът за комисар, който ще отговаря за Зелената сделка, планът за фундаментална трансформация на европейската енергетика и индустрия с цел постигане на нулеви нетни емисии парникови газове до 2050.
Ресорът му е болезнено актуална тема в България точно сега - докато миньори и енергетици настояват правителството да предоговори изцяло Плана за възстановяване в частта "Енергетика", за да запази въглищните си централи.
Ако бъде одобрен - Марош Шефчович ще е човекът, с когото властта би трябвало да води тези проблематични разговори. Евродепутатът от ДБ/ЕНП Радан Кънев определя неговото евентуално назначение като "отворен прозорец на възможност за по-гъвкаво решение на българския енергиен преход".
Причината - ангажиментът на словашкия вицепрезидент на Европейската комисия да провежда "социално справедлив преход", при който гражданите и бизнесът да бъдат въвлечени в пряк диалог по плановете за Зелената делка.
По време на изслушването си пред комисиите в Европарламента Шефчович подчертава нуждата от "зелени обществени диалози за пълно ангажиране с гражданите" и "диалози за чист преход с индустрията".
Събеседването се случва ден след като нидерландският кандидат за климатичен комисар Вопке Хукстра се ангажира с подкрепа за намаляване на вредните емисии до 90% към 2040 г. (спрямо нивото от 1990). Шефчович не се отрича от това обещание, но поставя на първо място социалния фактор, а след това прилагането на вече предложените регламенти за Зелената сделка.
Представянето му е от ключово значение и за въпроса дали Хукстра ще бъде избран.
Шефчович е представител на социалдемократите в ЕК. Бивш дипломат с опит като еврокомисар при Барозо, Юнкер и Фон дер Лайен, през 2019 г. той направи неуспешен опит да стане президент на Словакия - тогава беше победен от Зузана Чапутова. На практика и тогава беше припознат като номинация на Роберт Фицо, който беше изгонен от власт с огромни протести през 2018.
Проруският бивш премиер обаче отново спечели последните парламентарни избори и провокира смут в ЕС.
Връзките на Шефчович с Фицо бяха и повод за политически удар от представителя на ЕНП Петер Лизе по време на изслушването. Лизе се конфронтира с него за това, че не е споменал нуждата от енергийна независимост от Русия по време на изброяването на приоритетите си.
"Чудя се дали не го споменавате заради това, което се случи през уикенда", казва Лизе с препратка към изборите в Словакия, и настоява Шефчович да заеме ясна позиция по руския въпрос и независимостта си от вътрешнополитическия завой в страната.
"Вие ме познавате, познавате моята работа", отговаря словашкият еврокомисар, който заявява, че застава 100% зад политиката за откъсване на Европа от руския газ. Посочва още, че e бил противник на "Северен поток 2" и че работи за обща платформа за покупки за ЕС, в която да няма "нито една молекула руски газ".
Румънският европепутат от ЕНП Мариан-Жан Маринеску атакува и двамата кандидати за портфолиото, оставено вакантно след напускането на Франс Тимерманс.
"Кое е по-лошото - да си работил 2 години за Shell (както Бонке Хукстра от Нидерландия, б.р.) или да си учил 5 години в Москва по време на комунизма "Международни отношения"?", пита той.
Шефчович действително е възпитаник на бившата съветска дипломатическа школа МГИМО. В отговор на критиката от румънската десница, той признава, че "всички имаме своята лична история", но призовава да бъде оценяван по действията си.
Левицата в ЕП се отнася със същия скептицизъм спрямо Хукстра - френската евродепутатка Марин Обри заявява, че изборът на бивш служител на Shell за климатичен комисар бил сравним с това "да направим Бернар Арно еврокомисар за борба с финансовите измами", намеквайки за последното разследване срещу милиардера за пране на пари.
Проектът е съфинансиран от Европейския съюз в рамките на програмата за безвъзмездни средства, отпускани от Европейския парламент за дейности в областта на комуникацията. Европейският парламент не е участвал в неговата подготовка и по никакъв начин не е отговорен за или обвързан с информацията, данните или мненията, изразени в рамките на проекта, за които отговорност съгласно приложимото право носят единствено авторите, интервюираните лица, редакторите или разпространителите на програмата. Европейският парламент не може също така да поема отговорност за евентуални преки или непреки щети, нанесени при осъществяването на проекта.