Мартин Кадинов: Трудно е да разбереш света, без да разбираш видео игрите

През последните 20 години Мартин Кадинов се посвещава на развитието на гейминг културата и електронните спортове в България. Той работи систематично за популяризиране на игрите и оборване на митовете за вредите от тях.

През 2003 г. основава български франчайз на световния пионер и лидер в сферата на електронните спортове – ESL, а от 2014 г. поема позиция в компанията като мениджър за Югоизточна Европа и отговаря за регион от 14 държави с общо население от 80 млн. Човека.

Съосновава българската Фестивална Асоциация, в чийто управителен съвет е до 2014 година.

През 2020 Мартин създава и е управляващ партньор в TDB Play - компания с фокус развитие на проекти в сферата на видео игрите, електронните спортове и “geek” културата, и с дейност в България и Югоизточна Европа.

Баща е на 15-годишен и 7-месечен син.

Днес си говорим за ролята на видео игрите в живота ни и в бизнеса, като сме възложили на Мартин задачата да тества новия екран на LG - 32UN880, защото смятаме, че е професионалист, който ще хване доста по-различни неща от нас обикновените потребили.

А и Мартин прилича на човек, на кого бихте се обадили, за да се консултирате за екран.

Дали сме му LG - 32UN880, за да го инсталира в офиса си, където между другото се случват доста интересни неща - стрийминг на живо, медийни обучения, подкасти и всичко в сферата на мултимедийния бизнес. Самият Мартин вече не е от страната на геймърите, а на хората, които организират целия бизнес около това - основната му работа са ексел таблици и презентации.

“Има две неща, които най-много харесвам в LG 32UN880. Първото е “цвят и разделителна способност” - все по-често имаме достъп до съдържание, което е произведено за 4K и HDR. Приятно е да го гледаш по възможно най-добрия начин, примерно - Linus Tech Tips - един от най-популярните и добри, за мен тех-гийкове”. Неговите видеа са снимани в 4К и когато ги гледаш на 4К разликата е осезаема. Та, в това отношение е game changer.

Второто нещо е “дизайн и ергономия” - красив е и изключително функционален, що се отнася до начин на употреба. С лекота можеш да го местиш и нагласяш по трите оси на движение, което дава страхотен комфорт, включително ако искаш да го използваш за собствени нужди, но и за споделяне с колеги (завъртайки го), както правя аз.

Стойката, която се захваща за бюрото, пък спестява от пространство, което за мен е допълнителен плюс.”

Как разказваш за това, с което се занимаваш?

Това е въпрос, който си задавам всеки ден, и то от дълбока професионална нужда, за да артикулирам това, с което се занимаваме. Бих го дефинирал като предприемачество.

В компанията TDB Play, която съосновах преди две години, имаме три сфери на компетенция и знание. Едната е феноменът на видео игрите - какви игри играят хората, какво биха искали да играят, какво им харесва и какво не - т.е. едно дълбоко познание в тази субкултура, която е скритият контекст на съвремието ни и става все по-ключова, що се отнася до маркетинг и бизнес развитие.

Другата сфера е маркетинг в целия цикъл - най-вече стратегическо планиране и всички форми на реализация, пак в областта на гейминга. И разбира се, geek култура - не сме експерти в криптовалутите, разбираме кей-попа; не сме ютубъри, но разбираме как се прави.

Пресечната точка на тези три сфери генерира много висока добавена стойност за редица бизнеси и за обществото. На база на тези компетенции, знания и умения, работим с компании, които са част от гейминг вселената, като Riot Games и Facebook, както и с компании като Yettel и др.

Защо бизнесът трябва да обръща сериозно внимание на гейминга и на хората, в чиито живот той е важна част?

Бизнесите имат полза от това да говорят за нещата, от които хората се вълнуват, и в това число - видео игрите. Тази аудитория става все по-голяма и все по-интересна. В живота на един 15-годишен човек например, игрите са почти незаобиколим фактор - дори да не играе, е засегнат по някакъв начин от тази култура и знае разликата между различните игри.

Все повече бизнеси осъзнават и категоризират гейминга като актив, особено в технологичните компании. Към днешна дата би трябвало почти да няма компания, която в процеса по наемане на нови хора да не задава въпроса “Играете ли игри и какви?”.

По най-естествен начин интеракцията с технологиите започва с видео игрите, което води до това, че ако играеш, ти си по-технологично адекватен от други при равни условия, а това означава, че си по-конкурентен на пазара на работна ръка, т.е. за бизнеса.

Казваш, че игрите имат образователна функция. Можеш ли да обясниш защо?

Игрите са начинът, по който сме генетично програмирани да се учим. Иронията е, че на база на неразбиране заклеймяваме хората, в чиито живот имат роля видео игрите, и убиваме диалога, което създава пропасти между хората. Тук има един любопитен феномен, че всяко предходно поколение задължително отрича частично идното поколение и дори все още върлува мнението, че хората, които имат афинитет към видео игрите, са аутсайдери, ескейписти и т.н.

В България не са правени подобни проучвания, но в други страни в една и съща демографска група, като сложим делител играещ/неиграещ, в общи линии рекламодателите имат интерес към тези, които играят, защото са по-технологично грамотни, по-склонни да опитват новото, по-влиятелни с мнението си.

Например в играта World of Warcraft, в която за да постигнеш успех, играеш организирано с други хора, и то се играе в гилдии, които са по 100-200 члена, които са на батальони по 40 човека, всеки е с различна роля и всички се организират системно, за да изпълнят една цел. Ако водиш такъв екип, безспорно развиваш лидерски умения. Това се уважава от работодателите.

Всички, които играем игри, знаем какво е овърдрафт, проста лихва, сложна лихва - всички тези неща са ни ясни, но не знаем, че ги знаем. Голяма част от уменията, които придобиваме с игрите, не знаем, че ги имаме, защото имаш знанието в един домейн, но то е имплицитно, и трябва да имаш повече житейски опит, за да умееш да пренасяш логиката на една система в друга система.

Всеки атрибут за играене на видео игри е важен - столът, мишката, екрана и т.н. Кое е важно за избора на екран?

Обективните критерии са няколко - опреснителна честота, цветове, а субективните са дизайн и комфорт. В монитора търся функционалоност, удобство и естетика.

Прекарвам средно 30 часа седмично пред монитора (на настолния си компютър) и за мен е важно както той, така и работното ми място, да спомагат за продуктивноста и комфорта ми.

С акцент и фокус към работата, но трябва да ми позволява да играя и игрите, които харесвам. Опреснителна честота от 60Hz, макар и неоптимална за First Person Shooter, е напълно достатъчна за моите любими Starcraft и Dota 2.

Ти имаш кауза да бориш митовете за видео игрите и влиянието им на лично и обществено ниво. Как го правиш?

Израснах през 90-те години, когато България беше една джунгла. В общи линии, всичко, което ме интересуваше, бяха видео игрите, което пък ме направи аутсайдер и не бях “cool guy”. В семейството ми също не се ползвах с добра репутация. Не, че не дадох достатъчно поводи за това де.

В едно по-консервативно и по-осъдително настроено общество, каквото е българското, видео игрите не са си намерили перманентна позиция в като цяло, което води до дефицит в много направления. Например в много семейства има дупка между поколенията. И децата, и родителите обаче биха искали този проблем да се разреши.

Едно от нещата, които правим, е да запълним този дефицит. Стартирахме платформата “гудгейм”, която реализира проекти и подкрепя каузи. Първият се казва “12 от лицата на гейминга”, който среща интересни хора от света на видео игрите с адекватни журналисти.

Това са хора с най-различни професии, които използват игрите като мотивационен инструмент или постигат много високи професионални успехи точно в тази сфера. Тези хора би било хубаво да бъдат показани, за да разбият и предразсъдъците и плиткия наратив около видео игрите. Боравим с истории, спокоен тон и факти.

С “гудгейм” подпомогнахме инициатива на “Заедно в час” и смятаме да го правим и с други организации. Всички каузи, които ще подкрепяме, са за достъп до знания и умения, защото това е фундаментът на едно проспериращо общество.

Мета вселената и геймингът срещат ли се и как?

Геймингът е много богата индустрия и там се случват много иновации, т.е. тя е на технологичния фронт. В този смисъл Мета вселената е “вчерашна новина” за гейминга като концепция, това на пракрика е една видео игра, в която имаш алтернативен персонаж, алтер его, общуваш с други себеподобни, взимаш решения, жениш се и т.н.

Мета вселената - ние вече сме част от нея. Instagram, Facebook, Discord, Twitter - те са проявление на Мета вселената, просто интерфейсът им е старомоден. Ние сме вече там.

Ние казваме - ако не разбираш видео игрите, не разбираш света. Това е особено вярно за отношението на видео игрите към криптовалутите - това е нещо, което ще остане със сигурност в бъдещето и игрите помагат да ги разбираме.

31,5-инчовият 4K IPS дисплей осигурява комфорт за очите при работа, като намалява изместването на цветовете при гледане от различни позиции, благодарение на технологиите си този монитор дава прекрасно качество на изображението.

Компактният дизайн на LG 32UN880 Ergo му позволява да заема много малка част от повърхността на бюрото, защото може да се използва цялото пространство под него. Друго предимство е изключително лесният монтаж.

Стойката Ergo с увеличена гъвкавост и предлага разширена ергономична настройка за разгъване, прибиране, завъртане, въртене по оста си, промяна на височината и накланяне. Дисплеят следва нивото на очите като осигурява също така перфектна позиция на екрана за по-удобна и устойчива работа на потребителя.

Решението „USB-C един кабел“, предлагано от Ergo, помага на потребителите да намалят хаоса на работното място, като предлага бързо и удобно прехвърляне на данни, както и източник на захранване за зареждане на лаптоп чрез един-единствен кабел.