Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Илон Мъск представи най-новия си технологичен проект - чип за имплантиране в черепа, с който твърди, че може да разчита и стимулира мозъчната дейност.
"Линк" представлява компютър с размерите на голяма монета. За целите на презентацията Мъск използва две прасета - Гъртруд и Дороти, които са участвали в експерименталното имплантиране и са показали, че то не ги уврежда.
"Тук имаме едно здраво и щастливо прасе, отначало е малко срамежливо, но очевидно има голяма енергия. Тя е носи импланта от два месеца", каза Мъск, представяйки Гъртруд.
Прасето Дороти трябваше да покаже, че "Линк"-ът може да бъде премахнат от организма, без да доведе до проблеми за здравето.
"Дороти показва, че можете да поставите Neuralink и да го премахнете, и тя ще си остане здрава, щастлива и неразличимо от нормалните прасета", каза Мъск.
По думите му - чипът дава възможност на експертите да следят активността на сетивните центрове в мозъка на животното чрез импулсите, които се засичат при допира на носа му до различни предмети в околната среда. Засега устройството се свързва с външен компютър чрез Bluetooth, но екипът на Neuralink изследва и други технологии за трафик на данни.
Критиците на презентацията му посочват, че той не е представил нито едно научно проверимо доказателство за твърденията си - както за ефективността на технологията, така и за състоянието на двете животни.
Не беше показано и дали компютърът може да комуникира обратно с чипа или да осмисля неврологичната активност.
Neuralink е проект, по който Мъск работи от 2016 г. Милиардерът се надява да създаде безжична технология за връзка между човешкия мозък и компютрите, което според много изследователи би могло да помогне за лечението на тежки неврологични увреждания. Ако идеята на Мъск се осъществи, чипът би трябвало да позволи на организма да задава команди на устройствата си, без да се налага физически контакт с тях.
На въпрос от зрители "Ще можем ли да записваме и преглеждаме спомените си в бъдеще", Мъск отговаря: "Да, мисля, че в бъдеще ще можем да записваме и преглеждаме спомените си. Това започва да звучи все повече като епизод от Black Mirror, но и те са много добри в предсказанията. Ако имаме интерфейс, който е кодиран в паметта, можете да ъплоуднете или да съхраните спомените си в резервно копие. В крайна сметка, потенциално би било възможно да ги свалите обратно в човешко тяло или в робот.
"Бъдещето ще е странно".
Според презентацията - чипът би могъл да се постави в мозъка от хирургичен робот, като пациентът се постави под местна упойка. Роботът прави предварителна карта на мозъка, за да се гарантира, че електродите на Link няма да засегнат артериите му и няма да доведат до кръвоизлив при поставяне.
Устройството все още не е поставяно на хора, но Мъск се надява, че презентацията му ще привлече интереса на изследователите и инвеститорите.
Neuralink беше включен в програмата за иновации на Службата за безопасност на храните и лекарствата, която ускорява процеса по регулаторна оценка на продукти за "по-ефективно лечение или диагностика на животозастрашаващи или необратимо увреждащи болести". Чипът все още не е одобрен от регулатора.
Учените в сферата на неврологичните изследвания смятат, че Neuralink е обещаващ проект, но са разочаровани заради липсата на данни от проведените експерименти.
Устройства за електронно стимулиране на нерви или сектори от мозъка се използват от години за лечение на глухота или Паркинсоновата болест. Повечето изследвания на иновативни устройства се провеждат върху животни заради високите изисквания за безопасност от регулаторите.
Мъск твърди, че в бъдеще с тази тегнология ще може да се лекува парализа, Алцхаймер или деменция.
"Много от тези хора не могат да контролират дори мускулите на лицето си. Затова отначало ще се опитаме да ги научим как да общуват с околната среда или да управляват компютър чрез неврологичен интерфейс. По-нататък ще се опитаме напълно да възстановим движенията им", казва Мъск.
Прогнозата му е, че цената на устройството ще може да се снижи до няколко хиляди долара при автоматизиране на операцията.
