Любовта е нещо много просто - на теория. В епохата на смартфоните и на безкрайни възможности, които те дават, тя все повече се свежда до няколко реда данни - височина, телосложение, доходи, образование, социален статут. Те се подреждат като в математическо уравнение, а "перфектният" партньор е този, чиито показатели паснат най-добре в таблицата с предварително зададени критерии. Любовта като че ли прилича повече на внимателно направен подбор и бизнес сделка, отколкото на емоция, която връхлита, за да се превърне в дълбоко чувство.
Този съвременен прочит на връзките дава "Materialists" (Материалисти) - вторият пълнометражен филм на режисьорката Селин Сонг. Той идва след успеха на номинирания ѝ за "Оскар" дебют "Past Lives". Сонг сега се завръща с още по-остър поглед върху взаимоотношенията в нашето време.
Главната героиня Луси (в ролята е Дакота Джонсън) е успешна сватовница в Ню Йорк. Работата ѝ е да намира "пефектните" партньори на своите клиенти, като старателно се опитва да отговори на всички техни изисквания, дадени ѝ по списък: ръст, тегло, политическа принадлежност и т.н.. Това е работа, която третира хората като съвкупност от данни, а Люси е майстор на "алгоритъма".
С девет сключени брака между нейни клиенти, тя вярва, че любовта може да се изчисли. Само че собствените ѝ взаимоотношения разкриват, че формулата се разпада, когато в уравнението се намесят "неизвестни" като добрите стари чувства.
"Materialists" е рекламиран като романтична комедия с любовен триъгълник. В основата му са Дакота Джонсън, Педро Паскал и Крис Евънс.
Отначало филмът изглежда като забавна и леко цинична сатира. Но истинската сърцевина на историята е мястото на самата Луси. В романтичен план тя е аутсайдер. Израснала в бедност, с амбицията да се омъжи за някой богат човек, който би направил живота ѝ по-удобен.
Завръзката идва, след като Луси среща много богатия и чаровен бизнесмен Хари (Педро Паскал), който "статистически" отговаря на всички изисквания за идеалния партньор. Сватовницата дори му признава, че в нейния бранш хора като него се наричат "еднорози" .
Съдбата обаче не участва в това уравнение, защото на терена излиза и бившият приятел на Люди - Джон (Крис Евънс), който почти не се е променил от последния път, в който тя го е видяла. На 37 години той все още се опитва да пробие като актьор, докато едва свързва двата края и живее в кофти апартамент със съквартиранти.
Той е призрак от миналото на Луси, който ѝ напомня за живота зад гърба ѝ.
Двамата мъже всъщност олицетворяват различни светове за Луси: финансовата стабилност, лукса и удобството срещу носталгията по миналото и емоционалната близост.
Маркетингът около филма на Сонг е подвеждащ - романтичната комедия е обвивка, зад която е скрит много по-остър, дори философски прочит не само на съвременната любов, но и на човешките взаимоотношения.
Сонг използва класическата дилема, която движи много романтични истории - от романите на Джейн Остин до риалити предавания като "Ергенът" - а именно любовта или парите? Филмът на Сонг се интересува повече от любовта, но междувременно показва и как "пазарната логика" е проникнала в личните връзки на хората.
Това е красноречиво представено през клиентите на Луси, които идват с абсурдни изисквания и отхвърлят потенциални партньори заради дребни детайли. Например мъж на 48 г. търси "зряла жена, която да харесва хубава музика и стари филми", но да е до 27 години. Или друг клиент, който няма никакви изисквания към жената до него - стига общият индекс на телесната ѝ маса (т.нар. BMI) да не е над 20.
Въпреки сатиричния тон, "Materialists" има силен емоционален заряд. Историята на Луси засяга и други теми - травма, загуба на доверие и натиск от обществени очаквания. Сонг показва тези моменти с дискретност и уважение, без излишна драматизация. Тя подхожда със забележителна емпатия - не съди героите за техните желания и избори, дори за тези, които може да изглеждат цинични.
"Materialists" не е типична романтична комедия. Той анализира съвременните отношения с остроумие и разбиране. Сонг предлага откровен поглед към начините, по които търсим връзка в материалистична епоха на алгоритми и страх от разочарование. Филмът напомня, че дори най-прецизната формула не може да обхване онова, което прави любовта истинска – и че понякога най-важните решения са тези, които не могат да се пресметнат.
"Материалисти" излиза в кината в България на 15 август
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
