Матю Карничниг, Politico: Извън политиката си България има позитивен имидж в Европа

Как европейските лидери в управлението, бизнеса и медиите виждат България отстрани? Ако погледнем някои от заглавията в Politico.eu - изданието, което отразява политиката на ЕС в най-голяма дълбочина - България изглежда като превзета от мафията държава, неспособна да формира правителство и изолирана от ЕС по въпросите за войната в Украйна.

Главният кореспондент на Politico за Европа Матю Карничниг обаче има различна перспектива към страната - перспектива, която е изграждал в продължение на повече от 20 години.

За първи път той идва в България по време на изборите през 2001 г., когато Симеон Сакскобургготски спечели властта. Тази седмица журналистът отново е тук като участник във форума "Шумът на парите", на който описа опасностите от индустриалното изоставане на Европа - с критичен фокус върху Германия.

Роден в семейството на австриец и американка, Карничниг наблюдава политиката и икономиката в САЩ и ЕС в десетилетия на истинска геополитическа трансформация. Кариерата му преминава през водещи медии като Bloomberg, Reuters и Wall Street Journal, преди да оглави офиса на Politico в Берлин.

Днес журналистът предупреждава, че Европа е стигнала до икономически "кръстопът" и е длъжна да положи много повече усилия за иновации, защото рискува да загуби позицията си завинаги.

Как се променят отношенията на ЕС и САЩ? Промени ли се наистина политиката в Германия, наследена от Ангела Меркел, след войната в Украйна?

Защо той смята, че ако Русия е "газстанцията", то Китай е "автомобилът", от който Германия няма да може да се откаже толкова лесно?

Какво означава това за бъдещето на България? Какво виждат в Брюксел и Берлин, когато погледнат към случващото се у нас? Как имиджът на България може да се подобри? И какво трябва да научат европейските политици и журналисти за Източна Европа отвъд посткомунистическото клише?

Ето какво отговаря Матю Карничниг пред "Булевард България":

- Най-важната стъпка беше формирането на ново правителство, което България направи тази седмица, така че ситуацията се подобрява.

Като цяло, мисля, че България има позитивен имидж в Европа извън политическата сфера. Редица българи са с утвърдени имена в чужбина - разбира се, Кристалина Георгиева (управляващ директор на Международния валутен фонд от 2019 г. насам, б.р.), но и хора от академичните среди като Иван Кръстев - има и много успешни българи, които работят във водещи корпорации по цял свят.

И все пак, българската политика е пълна с проблеми, а афинитетът на някои хора към Русия е притеснителен.

Но България не е уникална в това отношение. Ако погледнете към моята родна страна Австрия, ще видите същите тенденции - и в Politico също пишем много откровено за това.

Точно тази седмица публикувахме статия за Австрия със заглавието "Алпийската крепост на Путин" - т.е. не може да се каже, че отделяме България по някакъв начин.

Колкото до въпроса какво трябва да направят журналистите и политиците, за да прескочат посткомунистическите клишета, бих им препоръчал да дойдат тук и да видят България с очите си.

Дойдох за първи път преди повече от 20 г., за да отразя избора на Цар Симеон и се влюбих в това място. България е една от най-красивите страни в Европа, храната е прекрасна, а хората са дружелюбни. Как да не я харесам? Просто трябва да положите повече усилия, за да "продадете" този имидж.

- България беше изправена пред сериозен дебат за това дали двете най-големи политически сили да формират правителство в името на спешни национални цели. Това се възприемаше като невъзможен компромис от избирателите им и срещна силна опозиция от другите партии. Германия има богата история на "големи коалиции" между леви и десни - както на федерално, така и на регионално ниво. Какви са уроците, които България трябва да научи от опита на Берлин? Какви са ползите и рисковете?

- Не виждам много ползи. Да, при голямата коалиция имате голямо мнозинство, но реалната реформа е невъзможна, защото партиите имат фундаментални разногласия по големите проблеми.

Голямата коалиция е признание за провал.

Партиите, които са идеологически противници, не бива да формират коалиции, по мое мнение. Това води до политическа парализа и корупция.

Годините на управление на Ангела Меркел бяха период на просперитет за Германия, защото държавата се възползваше от икономическите реформи, въведени от нейния предшественик.

Големите коалиции при Меркел - те бяха общо три - са забележителни с това, че поддържаха статуквото. Реформата не беше възможна.

Само погледнете Бундесвера, германската армия.

Социалдемократите отказваха сериозното увеличение на въоръжените сили. Сега Германия плаща цената за това, както и за редица други лениви компромиси, направени в периода на големите коалиции - от енергийната политика до образованието.

- България се намира във валутен борд, прикрепен към еврото, и е в ERM2 ("чакалнята" на еврозоната) от 2020 г., но оттогава няма никакъв напредък към присъединяването към общата валута. Напротив, изправени сме пред референдум, който може да забрани приемането на еврото в близко бъдеще. Кой губи повече от евентуалното популистко отхвърляне на еврото в България? Какво може да направи ЕС, за да предотврати нещо подобно?

- Мисля, че е доста ясно, че България ще загуби най-много, ако не се присъедини към еврото.

Само погледнете инфлацията. Тя е висока навсякъде, но българската инфлация скочи до 18% в един момент през 2022 г., докато пикът на инфлацията в еврозоната стигна до едва 10 процента.

От гледна точка на лихвените нива и финансовата стабилност в дългосрочен план - еврозоната е много по-добро място.

Не съм убеден, че ЕС трябва да се опита да повлияе на това решение. То зависи от българите. Но според мен - фактите са красноречиви.

- Има един общ политически феномен в Германия и в България - възходът на антисистемните и антиевропейски партии като "Алтернатива за Германия", която сега се измерва на 17% в националните проучвания. Какви са причините за това развитие и как проевропейските партии могат да противодействат на тази тенденция?

- Наблюдавам тези партии отблизо в продължение на почти 30 години и за мен е ясно, че основната причина хората да гласуват за тях не се е променила - това е миграцията.

Да, има съпротива срещу "системата", срещу самозабравилите се елити и т.н. Но истинският проблем е миграцията, особено от Близкия Изток и Африка.

Подкрепата за "Алтернатива за Германия" беше под 4% през лятото на 2015 г. Някои анализатори смятаха, че с тази партия е свършено.

И тогава Меркел реши да остави границите отворени и да приеме над 1 млн. бежанци.

Половин година по-късно подкрепата за партията скочи на 15% в социологическите проучвания.

В Германия, а и в други страни, отново се появява усещането, че правителството е изпуснало контрола върху миграцията. Само погледнете Австрия. Миналата година броят на молбите за получаване на убежище се увеличиха трикратно.

Кой има полза от това? Крайнодясната "Партия на свободата", която в момента е на първо място в социологическите проучвания, с няколко пункта пред основните партии.

ББ: Изненада ли ви това, че много турски граждани, живеещи в Германия, гласуваха за Реджеп Тайип Ердоган на последните избори и излязоха по улиците, за да отпразнуват победата му? Шансовете на Турция да влезе в ЕС бяха унищожени по време на неговото управление. Защо има разминаване между прагматичния избор на европейския начин на живот и ценностната подкрепа за фундаментално различен политически режим?

Много турци, които са се установили в Германия през последните 60-тина години, са дошли от селските райони на Турция и имат т.нар. традиционни ценности - те са естествена публика за популисткото послание на Ердоган.

Другият въпрос е, че на тях не им се налага да живеят в Турция.

Наслаждават се над най-доброто от двата свята - печелят добри пари в Германия, ходят на почивка в Турция, където имат предимство заради огромното обезценяване на лирата. Как да не им харесва това?

Малко по-различна е динамиката сред по-младите турци в Германия, които също гласуват за Ердоган.

Моето впечатление е, че тяхната подкрепа за него често представлява нещо като протест срещу германците - акт на съпротива. Много турци в Германия все още се чувстват като обект на дискриминация, затова подкрепата за Ердоган е един начин, по който те искат да привлекат вниманието на германците.

- Войната в Украйна доведе до промяна във фокуса на отношенията между ЕС и САЩ - Вашингтон става все по-важен за източноевропейските държави за сметка на колебливите позиции на Франция и Германия. Къде бъркат лидери като Еманюел Макрон и Олаф Шолц в стратегията си за бъдещето на ЕС и НАТО?

- Бих казал, че САЩ винаги са били важни за източноевропейците и трябва да останат такива.

Кой се бореше за разширяването на НАТО на Изток през 90-те години? Да не би да беше Франция? Или Германия? Не, това беше САЩ.

През 2008 г. американският президент Джордж Буш-младши се опита да вкара и Украйна, и Грузия в НАТО, но Ангела Меркел го отряза. Ако той беше успял, Украйна днес нямаше да бъде изправена пред тази трагедия.

Истината е, че Макрон и Шолц нямат никаква стратегия.

От години Макрон говори за "стратегическата автономия" на Европа. Е, къде е тя? Шолц направи големи заявки за т.нар. "Zeitenwende" ("епохалната промяна" в политиката на Германия спрямо Русия, която германският канцлер обяви веднага след инвазията на Путин в Украйна през февруари 2022 г.). Къде е тя? Няма я.

Само погледнете каква помощ изпращат Съединените щати в Украйна и я сравнете с доставките от Германия и Франция. И не забравяйте, че не сигурността на Америка е заплашена в Украйна. Заплашена е сигурността на Европа.

- Какво всъщност се промени в Германия след речта на Олаф Шолц за "епохалната промяна"? Какви уроци не бяха научени в Берлин? И дали икономическата зависимост на Германия от Москва сега не се заменя със зависимост от Китай?

Според мен - нищо не се промени. "Zeitenwende" не е нищо повече от празен слоган, fata morgana. Когато Шолц изнесе тази реч няколко дни след инвазията през февруари, той беше убеден - както и много други хора - че руската армия скоро ще стигне до източния фланг на ЕС. Че Русия ще постигне бърза победа и ще окупира Украйна.

След като Шолц разбра, че това няма да се случи, правителството му се върна към обичайното си поведение. Обещаваха, че ще инвестират 100 млрд. евро в нов отбранителен фонд, например.

До този момент не са похарчили 1 цент.

Има голямо неразбиране по въпроса със зависимостта на Германия от Русия. Тя беше зависима към едно нещо - евтиния газ. И това е всичко.

Успяха да го заменят с друг, по-скъп газ, но това ще е по-дългосрочен проблем за германската икономика.

Колкото до Китай - Германия вече е 100 пъти по-зависима от Китай, отколкото беше спрямо Русия преди войната по отношение на търговията. Китай беше и си остава най-големият търговски партньор, и това няма да се промени.

За Германия Русия беше като газстанция. Когато газстанцията затвори, си намираш друго място.

Проблемът на Германия, ако следваме тази метафора, е, че Китай е автомобилът. Много по-сложно е да си намериш нова кола, отколкото да си намериш ново място за зареждане.

- Какви са очакванията Ви за бъдещето на ЕС след европейските избори през юни 2024? Как ще повлияят те върху позицията на ЕС спрямо Русия?

- Мисля, че е прекалено рано да се каже. Европейските избори често се използват от гласоподавателите, които искат да изразят натрупаното недоволство, да отбележат своя протест.

В крайна сметка, не смятам, че политиката спрямо Русия ще се промени. Залогът е прекалено голям.

- Американските президентски избори са следващият ключов момент, който може да промени баланса на силите във войната в Украйна, ако можем да съдим по изказванията на Доналд Тръмп и част от Републиканската партия. Какви са прогнозите Ви за американската политика след ноември 2024?

Не виждам път към победа за Доналд Тръмп, ако приемем, че той спечели номинацията на Републиканската партия. Имайки предвид всички негови съдебни проблеми и други разкрития за периода му на власт, които бяха направени в последно време, не вярвам, че хората, които не гласуваха за него през 2020 г., ще си кажат "Не бяхме прави" и ще дадат гласа си за Тръмп.

Той все още е популярен сред ядрото на избирателите си, но в страната като цяло рейтингът му е доста нисък - особено сред жените.

А не можеш да спечелиш президентските избори без жените.