За православните българи 6 януари е денят на Богоявление и Кръщение Господне. За историците е 173-та годишнина от рождението на поета и идеолог на освободителното движение Христо Ботев. Армията освещава бойните си знамена за чест и слава на този ден. За над 140 000 души и техните близки, тази сряда е семеен празник и приятен повод за почерпка, за да е здраво името на Йордан, Богдана или Божидар. 

Само за националните медии 6 януари е тройно критична дата - глад за рейтинг след дългите почивни дни, отбиване на патриотичната повинност на журналистиката "за народа" и свръхреакцията около всяко уж безпрецедентно събитие в условията на Covid-кризата. 

Като мъжко хоро по време на пандемия. Каква по-зрелищна и фотогенична гледка за начало на годината от река Тунджа, побеляла от мъжете с везани ризи, пояси, гайди и тъпани в ледените януарски води? Какъв по-лесен начин да се поболееш насред зима? 

Мъжкото хоро в Калофер: Без спазване на мерките и с един задържан от полицията

Идва краят на мръсните дни, а Covid-19 "не се предава по водата". Така поне твърди кметът на Калофер в едно от многобройните си включвания в сутрешните блокове преди празника. Румен Стоянов не желае да се "меси" във веселието на хората, защото знае, че ще пренебрегнат единствената му инструкция да спазват дистанция.

А що за власт е тази, която не може да наложи просто указание? Що за власт, наистина.   

"Готов съм дори да ме глобят. Аз не съм човекът, който може да ги спре, но съм човекът, който да им помага. Този празник е общественозначим за цяла България"

Само ден по-рано Стоянов настояваше, че противоепидемичните мерки трябва да се съблюдават и предлагаше празникът да се отбележи кротко с църковна служба, освещаване на нова икона и благослов на текстовете на песните, които мъжете пеят по време на хорото. 

Часове по-късно обаче Калофер се събуди с нова повеля: хоро ще има, дори да не е "във вида, в който го познаваме". Вярно, след определено ниво на алкохолна концентрация в организма нищо не е във вида, в който го познаваме, обаче финалът е напълно предсказуем. 

Опитайте се да влезете в положение на кмета: кой би отказал вниманието на медиите? И кой ще е този политически самоубиец, който би се съгласил остане в историята на родния си град със забраната на най-известния му ритуал?

Изобщо кой държавник в България даде личен пример със смирение, съобразителност и разбиране за логиката на противоепидемичните мерки в последната година, че да го очакваме от кмет на кметство?

Премиерът не спря предизборното риалити от джипката си, докато областните градове в цялата страна бяха затворени с КПП-та. Президентът съзнателно замина на международно посещение въпреки прекия контакт с болен офицер. Председателката на най-голямата опозиционна партия държа слово от трибуната на Народното събрание часове преди да постъпи в болница заради усложненията от Covid-19.

Само епископ Тихон - единственият свещеник, който публично се ваксинира срещу вируса - напомни, че "традицията няма да се загуби, ако една година не бъде спазена заради болести". 

"Ако имаше чума, щяха ли пак да влязат във водата?", попита той. 

Обратът в Калофер лесно може да се обясни с факта, че всеки втори ТВ-анонс за събитието започваше с фантастичното твърдение, че "За първи път от над 100 години на Богоявление в Калофер няма да има мъжко хоро заради пандемията". Ако долавяте ехо от наследството на проф. Божидар Димитров, не е случайно. Покойният ръководител на НИМ е човекът, който измисляше най-сладкодумните митове за произхода на обичая с калоферското хоро и го приписваше на епохата на турското робство. 

Градът има право да претендира за авторството на ритуала, при който мъже в селски носии, трибагреници и юнашко съдържание на спирт в кръвта пеят "Майце си" и спасяват кръста, хвърлен от свещеника, за да го предадат в ръцете на най-малкото момче. 

Само че както се шегува Бойко Гаргов: "изконната българска шопска салата е с 40 години по-древна от традиционното ледено хоро".  

Да изобретиш традиция, не е толкова трудна задача, стига да направиш така, че никой да не си спомня как е започнала. Точно както в анекдота за поделението, в което двама войници винаги дежуряли на почетен караул около една пейка - когато след години попитали пенсионирания комендант защо е въвел тази странна традиция, той отговорил с учудване: "Ама как така? Боята още ли не е изсъхнала?". 

Преди година историкът Стефан Дечев публикува подробно изследване в "Свободна Европа", в което твърди, че старият ритуал с хвърлянето на кръста за Богоявление се свързва с леденото хоро едва от началото на 21 век. Колкото и да се търсят по-ранни извори за тази практика, изглежда, че или тя не е съществувала, или никой не е обръщал достатъчно внимание, за да я запамети в писмен, устен или визуален документ. 

Евангелското потапяне във водата на 6 януари се познава във фолклора на няколко региона на страната. Калоферската разновидност на този ритуал обаче липсва - за сметка на това се радва на най-голяма симпатия в съвремието. 

Как се случи така, че мъжкото хоро стана "общественозначимо събитие за цяла България", а шумът около отлагането му заради Covid-19 достигна мащабите на драмата около затварянето на църквите на Цветница? 

Нима Исус е раздавал на хората причастие с лъжичка?

Дали заради свръхконцентрацията на медийните машини и престараването на журналистите, които от години си позволяват да се превръщат в главни герои, вместо в наблюдатели на събитията?

Дали заради обратното по посока и равно по сила органично противодействие срещу спомена от тоталитарния режим, когато публичното почитане на религиозните обичаи беше забранявано и следено от доносниците? 

Или поради същата причина, поради която 2500 момчета и момичета от цяла Франция танцуваха рамо до рамо в хангар навръх пандемичната Нова година с пълно пренебрежение към националния комендантски час, правилата за социална дистанция и задочното възмущение на политиците? 

Упражняването на естествената свобода от страна на малцина индивиди, което може да застраши сигурността на цялото общество, се ограничава и трябва да се ограничава от законите на всички правителства - както на най-свободните, така и на най-деспотичните, пише Адам Смит в "Богатството на народите", два века и половина преди появата на SARS-Cov2, богоявленското хоро в Тунджа и локдауна като начин на живот.   

Партито във Франция свърши на 48-мия час, с цената на няколко разбити автомобили на жандармерията и пострадали полицаи. В Калофер купонът едва сега започва.  


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Светльо Витков е оцелял в тежка катастрофа на столичния околовръстен път

Другият водач го блъснал със скорост от около 160 км/ч, твърди кандидатът за президент

МОН подкрепя въвеждане на "зелени сертификати" за учителите, но най-рано след месец

Болниците също са съгласни с мярката, МЗ ще обяви ограниченията най-рано утре

Специализираната прокуратура е прекратила делото срещу Марешки за изнудване на аптекари

Нямало доказателства за престъпление, а само за нелоялна конкуренция

Русия къса дипломатическите си връзки с НАТО

Москва закрива мисията си в Алианса от 1 ноември

Бившият държавен секретар на САЩ Колин Пауъл почина след усложнения от Covid-19

Ген. Пауъл беше първият афроамериканец, заемащ длъжността

Съдия от Стара Загора е открит прострелян в дома си

Прокуратурата работи по версия за самоубийство

Фотограф привлече вниманието към екологичен проблем с гола фотосесия край Мъртво море

Спенсър Тъник прави мащабни голи фотосесии години наред, а сега за трети път се завърна в Израел

Инфлацията достигна почти 5%

Горивата, храните и режийните разходи са поскъпнали през септември

Коя е Клара Добрев и защо опозицията в Унгария не я излъчи за основен опонент на Виктор Орбан

Семейни връзки с комунизма и съпругът на Клара Добрев ли провалиха кампанията ѝ срещу Орбан