Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Баарле е малък град, чиято територия е разделена между Белгия и Нидерландия. Белгийската част се нарича Баарле-Хертог, а съседната – Баарле-Насау. Градчето представлява белгийски анклав, врязан в нидерландска територия. Във времена на Covid-19 обаче се създава известен парадокс – заведенията от едната страна не могат да отворят врати, а нидерландските барове, кафенета и ресторанти 50 метра по-нататък подновяват работата си от 1 юни.
Към момента местните пътища по границата около Баарле остават барикадирани с бетонни блокове.
„Не ми е позволено да отида в тях (б.а. – нидерландските магазини), защото живея в Белгия“, споделя пред CNN Моник ван дер Крогт, която е собственик на кафене в Баарле-Хертог. „Никога не е било толкова тихо тук. Никога“.
Странното разделение на градчето, което датира още от Средновековието, по принцип не влияе на нормалния живот на жителите му – малко над 9000 души. Но кризата, предизвикана от Covid-19, накара правителствата на двете страни да предприемат различни мерки, тъй като епидемиологичната обстановка в тях съвсем не е еднаква. Белгия има около два пъти по-висока смъртност на глава от населението спрямо Нидерландия и наложи много по-стриктни ограничения.
За Баарле това означава само едно – някои от магазините на нидерландска територия скоро ще отворят врати, докато техните конкуренти на няколко метра разстояние – все още не.
How do you follow Covid19 restriction rules when the border of two countries with different lockdown rules cuts right through your shop? We’re in Baarle-Hertog (Belgium) / Baarle-Nassau (The Netherlands) to find out. #covid19 #covid19be #covid19nl pic.twitter.com/m8Xxuck3wF
— Tesa Arcilla (@TesaArcilla) May 15, 2020
Въпреки че ресторантите в Нидерландия останаха затворени, по време на кризата търговията на дребно продължи своята работа. И докато на белгийските магазини им беше позволено да отворят тази седмица, на гражданите в Баарле-Хертог им е забранено да пазаруват от другата част на границата – дори когато това означава просто да пресечеш една от белите калдъръмени улички в центъра.
„Не кметовете прилагат властта си в тази кризисна ситуация“, каза един от двата кмета на Баарле – нидерландката Марион де Хоон-Феелнтурф. „Просто трябваше да слушаме законите и регулациите на Хага и Брюксел. Появи се дискусия, в която гражданите обсъждаха един с друг коя страна предприема по-разумни мерки. Това доведе до определена поляризация на мненията“.
„Хората са шокирани от кризата с коронавируса“, каза пред CNN кметът на Баарле-Хертог – Франс де Бонт. „Това важи и за отделните граждани, и за страните в Европа. Заедно те са шокирани“.
Баарле е необичаен пример. Една от препоръките на Европейската комисия е насърчаване на страните членки, които имат подобни епидемиологични обстановки, постепенно да отварят границите си една с друга – по координиран и недискриминационен начин. Както вече стана ясно, не точно такъв е случаят с Белгия и Нидерландия. Първата държава е отчела над 54 хиляди инфектирани с коронавирус и близо 9 хиляди жертви, а другата – повече от 43 хиляди заразени и 5600 починали.
"Първата реакция със сигурност беше на национално ниво, напълно некоординирана и хаотична, и определено не такава, която човек би очаквал за район с граници, отворени още през 1995“, споделя Мари де Зомер – анализатор в мозъчния тръст Център за европейска политика.
Все пак самата Европейска комисия в сряда публикува препоръки, насочени към отварянето на границите в Шенгенското пространство и съобщи, че контролът при придвижването през тях „нарушава нашия европейски начин на живот“. Предупреди, че ако границите останат затворени „поради причини, касаещи общественото здраве“, затварянето би „поставило тежък товар не само върху Единния пазар на ЕС, но и върху животите на милиони европейски граждани, лишени от ползите на свободното движение, което е ключово постижение на Европейския съюз“.
Това не е първият път, в който ЕС трябва да се справя с правителства, пренебрегващи Шенгенското пространство в началните етапи на криза. Години наред няколко държави, включително Германия, прилагат затегнат граничен контрол, отчасти за да спрат мигрантската вълна на територията на Европейския съюз.
Ян Лесер – вицепрезидент на мозъчния тръст Германският фонд „Маршал“ в Брюксел, казва, че затварянето на границите по време на настоящата пандемия обаче е нещо невиждано към този момент. Добавя, че най-вероятно икономическите ползи от отворените граници, поне в краткосрочен аспект, означават, че контролът около тях няма да може да бъде овладян.
Юлиен Лееманс е 63-годишен гражданин на Баарле, който не е съгласен с ограниченията, но няма друг избор, освен да ги приеме. И всичко това – въпреки че границата преминава през дома му.
„90% от къщата е нидерландска“, казва той пред CNN. „10% - само тоалетната – е в Белгия“.
Входната му врата обаче е на белгийска територия, а законът в Баарле гласи, че ако дадена сграда е по средата между двете държави, именно местоположението на предната ѝ врата определя дали сградата се намира в Белгия, или в Нидерландия.
Лееманс е роден и израснал в Нидерландия, но сега дори не може да пазарува в нидерландските магазини, тъй като се води, че не живее в страната.
„Сега виждате разликата между държавите – по време на кризата с коронавируса. Белгия, Нидерландия, Германия, Великобритания – всички са различни. Европейски? Какво е това?“.
