Повечето от учениците в България имат интерес към здравословното хранене, но много от тях не могат да се придържат към него.
Водещите причини за това са: високата цена, желанието на децата да хапват сладки и солени закуски, нуждата от повече усилие или време за приготвянето или трудният достъп до здравословни храни.
Това показва проучване на Lidl за детското здраве, проведено сред 800 деца между 7 и 18 г. от градското население в България.
Кои са основните изводи:
- Над 80% от момчетата и момичетата се хранят вкъщи, а всяко пето дете яде навън поне веднъж дневно;
- Закуската остава една от най-важните храни, като най-често тя е баничка, кифла или сандвич, и много по-рядко плод;
- Интернет се оказва основен източник на информация за децата, които искат да разберат как да се хранят по-здравословно. Средно над 48% от децата казват, че темата присъства в училищните материали, но "много общо";
-
Само 12,4% от децата споделят, че родителите им са забранили определени храни. 38% казват, че са им казвали да не прекаляват с консумацията, но почти 50% казват, че никой от близките им не ги ограничава при избора на ядене.
-
60% от децата участват в пазаруването, но най-малките редовно си взимат захарни изделия, докато по-големите пазаруват по-осъзнато;
-
По-малко от 5% от учениците редовно се хранят в училищните столови, ако изобщо съществуват такива;
- Устойчивото и екологичното хранене са непозната тема за децата като цяло - малко над 45% казват, че не знаят как храненето оказва някакво влияние върху околната среда.
Родителите са основните отговорници за купуването на храната вкъщи
30% от анкетираните деца споделят, че помагат на родителите си при пазаруването на храна за вкъщи - повечето от учениците разчитат на възрастните да решат какво ще се поднесе на масата.
Само 2,8% са казали, че бащата има водеща роля в този процес. При по-голямата част отговорността е разделена между двамата родители, а около 23% от децата посочват, че майката купува храната.
По-големите (14-18 г.) участват много по-активно в пазаруването спрямо по-малките.
Почти 60% от участниците между 7 и 18 г. казват, че купуват различни захарни изделия като шоколади, бисквити, вафли и др. Снаксовете и чипсовете са на второ място в списъка с най-често купуваните продукти от деца. Особено високи са дяловете на висококалоричните и потенциално нездравословни храни при по-малките между 7 и 13 г.
Домашно приготвената храна си остава предпочитана за мнозинството от децата, като само 10,5% казват, че предпочитат да ядат нещо купено отвън. В действителност под 3% от тях споделят, че семейството се храни предимно извън дома, почти 58% - предимно вкъщи.
Голямото мнозинство от децата закусват редовно, като процентът намалява в по-високата възрастова група.
Най-популярните закуски са тестените, сандвичите и зърнените закуски, което показва, че родителите залагат на нещо, което не отнема много време и внимание от тяхна страна. Едва 5% включват зеленчуци към закуската.
Енергийните напитки са на първо място в списъка на стоките, за които родителите изрично предупреждават децата си и в двете възрастови групи.
И още изводи от изследването на Lidl:
- Родителите в голяма степен се съобразяват с исканията на децата си относно това какво ще се закусва, обядва или вечеря – само 16,7% рядко не откликват на желанията им или никога не го правят.
- По-големите имат по-голяма свобода сами да избират какво да хапват, докато при по-малките контролът от родителите/близките е по-голям.
- Сладкото е премахвано повече при малките деца (45.4%), отколкото при големите (32.7%). Въпреки ограниченията, всяко второ дете понякога ги нарушава и консумира храните, които родителите са му казали, че не трябва.
Какво е здравословното хранене според децата?
Над 18% от всички отговарят спонтанно, че здравословното хранене означава да се ядат повече плодове и зеленчуци. "Без сладко или по-малко сладко" е на второ място с 12,6%,
Децата заявява интерес по темата за здравословното хранене, но им липсват конкретни познания.
В училищата при 63,5% темата е засегната, но основно представяната информация е най-обща.
Най-често децата търсят повече съвети за хранене в интернет (48,1%), следван от приятели, познати (34.7%) и родителите (34,5%).
Инфлуенсърите са на четвърто място с 23%, като изпреварват разговорите с учителите (16,9%) по темата за здравословното хранене.
Около 27% от децата казват, че не се информират по тези въпроси.
Храненето в училище
Почти 60% от децата си купуват храна най-често от лавката или близките магазини, когато са на училище.
25,7% казват, че си носят храна, която са им дали вкъщи. Но на друг въпрос - какво най-често ядат децата, когато са на училище, по-малко от 10% казват "домашно приготвена храна".
Без изненада - любимите храни за подкрепление в междучасията са сандвичите / тостерите, тестените закуски или пицата.
76% от по-малките деца са доволни от храната, която ядат, докато са на училище. При по-големите обаче процентът пада до 58,1%.
Тийнейджърите между 14 и 18 г. имат и позитивна нагласа към диетите и спазването на определен хранителен режим, като 29% от тях споделят, че самите те са започнали такъв.
Най-често са мотивирани от желанието да са здрави (58,4%), да отслабнат (49,8%) или заради "здравословни причини" (17,1%).
"Модерно е" отговарят 13,8% от тийнейджърите, които спазват диета. 5,9% го правят заради родителите и близките си.
В по-голямата възрастова група има и 48,6% ученици, които готвят сами храната си "от време на време". За редовно самостоятелно готвене споделят 18,2% от тях, докато всеки трети тийнейджър не се занимава с това.
Почти 44% от всички запитани (особено по-малките деца) нямат никаква представа какво означава "екологично хранене".
Сред останалите, които могат да посочат поне един пример, 11,9% казват, че го свързват с "чистата храна и продукти", 6.8% - с "био храните", а 6.5% с храна, която е "домашно произведена / в градината / на село".
Отново 6,5% смятат, че здравословното хранене е еквивалентно на екологичното хранене.
Само 15,8% от всички анкетирани казват, че знаят как храненето влияе не само на здравето, но и на околната среда (22,6% позитивни отговори сред по-голямата възрастова група).