Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Жаждата на учените да се сдобият с частици от повърхността на Марс датира още отпреди десетилетие. Всичко започва през 2010, когато австралийски изследователи са поразени, виждайки летящ обект, падащ в пустинята. С помощта на хеликоптер успяват да го открият и носят шлемове и предпазно облекло, в случай че странната капсула експлодира. Щом отварят капака обаче, виждат само малки песъчинки.
Малкият кораб на Японската космическа агенция (JAXA) се е приземил след успешна мисия на милиарди километри далеч от Земята. Така човечеството се сдобива с първите проби от повърхността на астероид – Итокава.
Още тогава учените се удивяват на микроскопичните частици и започват да събират все повече и повече, за да изрисуват картина на света отвъд нашата планета. JAXA прави още един успешен опит – през 2018 и на друг астероид. Миналата година Китай се сдоби с проби от Луната, а космически кораб на NASA трябва да върне на Земята астероидни частици през 2023 г. Япония започна да работи по мисия на най-голямата луна на Марс – Фобос.
САЩ, Китай и ОАЕ вече са на Марс: Защо точно сега и какви са целите им
Най-впечатляващите резултати обаче се очакват от двете мисии на „червената планета“, които се провеждат в момента. Американският роувър Perseverance кацна на повърхността ѝ, а скоро подобен опит ще направи и китайският Tianwen-1, който все още е в орбита. По-голямо внимание е насочено към проекта на NASA, който предвижда събраните скали от повърхността на Марс да бъдат върнати на Земята след около десетилетие. Това ще е пренаписване на историята, защото за първи път ще се сдобием с частици от повърхността на друга планета.
Изследователите вече дълго си мечтаят за парче от Марс, защото то би разкрило историята на „червената планета“. Би показало дали там има следи от вода и дали е обитаема. Би поставило началото на по-мащабни проекти – като изпращане на първия човек на Марс.
Настоящата мисия на Perseverance напомня на стария начин, по който се е развивала науката, пише Марина Корен в The Atlantic. В ерата на Чарлз Дарвин и Александър фон Хумболт учените са пътували към далечни точки на Земята, за да намерят сами нови видове и да ги изследват. Изпращали откритите съкровища у дома с кораби, където най-голямата заплаха представлявали гладните плъхове и птици. Точно такива са мисиите в Космоса сега – пълни с рискове и въпросителни.
На всяка стъпка от пътуването е възможно да се появи пречка, която да го прекрати. Един малък грешен детайл в цялата система може да опропасти пътешествие на милиони километри, в което са вложени милиарди долари.
През 60-те и 70-те години на миналия век астронавтите от Аполо връщат на земята над 360 кг материал от лунната повърхност. Това са последните подобни проби, взети в Космоса от човешка ръка.
Сега тази задача изпълняват роувърите, но те изискват по-голяма подготовка от хората. Perseverance ще използва роботизираните си ръце, за да пробива скалите в кратера Йезеро и ще складира частиците в общо 43 епруветки. Инженерите са тествали системата хиляди пъти и дори са изградили почистващ механизъм, който да премахва нежелания прах.
Епруветките са тествани от инженер Павлина Карафилис, която ги е почистила внимателно, използвайки два чифта ръкавици и очила. „Най-големият възможен замърсител мога да бъда самата аз“, казва тя пред The Atlantic. „Трябваше да съм сигурна, че в тях не е попаднал дори един косъм, за да може всичко, което Perseverance върне, да е със сигурност марсиански прах“.
Роувърът ще носи материала в тубите, докато броди из кратерите и долините на Марс. Благодарение на „ръцете си“ ще ги държи в безопасност, защото вятърът на планетата е толкова силен, че само да покрие епруветките с прах, но не и да ги отнесе. NASA вече подготвя втора мисия заедно с Европейската космическа агенция, която да вземе събраните частици от Perseverance и да ги върне на Земята през 2031 г.
Те ще се приземят в пустинята на Юта – в капсула, създадена, за да удържи налягането. Американската космическа агенция трябва да е много внимателна, защото през 2004 една от капсулите им се разби и изследователите трябваше да търсят частите ѝ в пустинята.
След като марсианските проби бъдат върнати на Земята, те ще попаднат в ръцете на най-добрите изследователи. Всяка епруветка може да побере максимум до 28 грама материал, затова те трябва да са много внимателни. „Ако кихнете, всичко отива по дяволите“, казва Айлийн Стансбъри от изследователския отдел на NASA.
Дори най-малките частици могат да разкажат важни истории. Доказателство за това е една от мисиите през 2004, в която чрез изследване на само няколко грама материал от опашката на комета се установи съставът ѝ. Японските мисии на астероидите подсказаха как се е появила Слънчевата система. Perseverance ще търси доказателства за живот на Марс на ниво микроби и такива може евентуално да бъдат открити в една малка епруветка.
Ако роувърът складира частиците цяло десетилетие, то учените на Земята най-вероятно ще ги изследват в продължение на десетки години. През 2019 NASA откри лунен материал от мисиите Аполо, който дотогава дори не бе докосван.
„Те все още се изследват. Може би проучването ще завършат хора, които още не са родени, и ще отговорят на въпроси, които дори не са зададени“, казва Джейсън Дуоркин от космическата агенция. „Някой ден парчета скали от Марс може да бъдат изложени в музеи“.
.jpeg)
