Митът за „гениалността“ на Епстийн – какво ни казват разсекретените имейли

Хората, които са познавали Джефри Епстийн, често го описват като харизматичен гений, към когото „всеки се чувства привлечен“. Но митът за неговата гениалност сякаш рухва след публикуването на хиляди негови имейли в последната порция разсекретени документи от разследването срещу него, пише The Cut.

В миналото Бил Клинтън го хвали за неговото "детско любопитство" в книга с пожелания за 50-ия му рожден ден (2003). Бил Гейтс признава, че се е срещал с него дори след присъдата му за сексуални престъпления, защото вярвал, че връзките на Епстийн могат да помогнат на филантропските проекти на фондацията „Гейтс“.

Архивът разкрива кореспонденция с бившия принц Андрю Маунтбатън-Уиндзор (брат на крал Чарлз III, от когото впоследствие бяха отнети титлите), със Стив Банън, с милиардера Питър Тийл, с представители на предишни демократични правителства в САЩ, както и с популярни знаменитости. Много от тях по-късно се разграничиха от Епстийн и отрекоха да са знаели за престъпленията му.

Имейлите показват активна комуникация между Епстийн и водещи учени. Сред тях е астрофизикът Лорънс Краус, който по-късно беше отстранен от борда на Scientific American след обвинения в сексуални злоупотреби и неподходящо поведение. Десетки писма разкриват и редовна кореспонденция с Лари Самърс, бивш финансов министър на САЩ и бивш президент на Харвард.

Ноам Чомски, лингвист и професор с дълга академична кариера, също е поддържал контакт с Епстийн. В имейлите се вижда как Епстийн му предлага да използва негов апартамент в Ню Йорк или да посети имота му в Ню Мексико. Публикуването на тази кореспонденция привлече внимание заради степента на близост между двамата.

Сред последно публикуваните над 23 000 страници документи има и отделен текст - характеристика за Епстийн, написана от Чомски. В нея той описва дълги разговори помежду им по теми като финанси, когнитивни науки, философия, изкуствен интелект и международна политика.

В тази характеристика Чомски определя Епстийн като човек с „обширни познания“ и „нестандартни идеи“ и пише, че той „бързо се е превърнал във високо ценен приятел и източник на интелектуален обмен“.

Въпреки този образ, в новите разсекретени файлове Епстийн изобщо не оправдава статута си на „гений“, пише The Cut. Съобщенията му са пълни с правописни грешки, тромави изречения и странни бележки, които си изпраща сам - например разсъждения като „кожата част от мозъка ли е?“.

От кореспонденцията не се вижда блестящ ум, а по-скоро изключителната му способност да ласкае влиятелни мъже и да им казва онова, което искат да чуят. В имейл от 2017 г. бившият финансов министър Лари Самърс му пише: „Ти си коравият уолстрийт тип с интелектуално любопитство.“ А Епстийн отвръща: „А ти си интелектуалецът с уолстрийтско любопитство.“

Притегателната сила на Епстийн очевидно е била свързана с мъжка солидарност - иначе трудно би се обяснило как около него се събират мъже от различни социални среди, професии и политически убеждения.

През 2017 г. Лари Самърс се оплаква, че според него реакцията срещу сексуалния тормоз е „отишла твърде далеч“: „Преди 10 години си ухажвал няколко жени и после не можеш да работиш нито в медия, нито в изследователски център“. След това добавя към Епстийн: „НЕ ПОВТАРЯЙ TOВА.“

Художникът Андрес Серано му пише през 2016 г., че въпреки намерението си да гласува срещу Доналд Тръмп, бил „толкова отвратен“ от реакцията към видеото от Access Hollywood („Grab them by the pussy“), че обмислял да даде на Тръмп „състрадателния си вот“.

Голяма част от вниманието към новата серия разсекретени документи е насочено към това, което Епстийн твърди за Доналд Тръмп – тогава влиятелен бизнесмен, а днес президент на САЩ. В имейл от 2011 г. до Гислейн Максуел, осъдена през 2021 г. за трафик на непълнолетни, Епстийн пише, че Тръмп „е прекарвал часове в къщата му“ с една от жертвите му.

Тръмп многократно е отричал да е знаел за престъпленията на Епстийн и Максуел.

През декември 2015 г., няколко месеца след началото на президентската кампания на Тръмп, Епстийн пише на репортер от New York Times: „Искате ли снимки на Доналд и момичета по бански в кухнята ми?“ .

Малко по-късно в същия имейл той добавя: „Питай иконома ми как Доналд почти се блъсна в стъклената врата и остави отпечатък от носа си върху нея“ - с описание как Тръмп се ударил, докато е наблюдавал млади жени да плуват в басейна.

Тръмп определи документите като „измама, организирана от Демократите“, а Белият дом отрече каквото и да е престъпление.

Ако Епстийн е разполагал с доказателства за обратното, очевидно не е знаел как да ги използва.

Имейлите показват, че през 2015 г. той пише на журналиста и писател Майкъл Улф, за да го попита как Тръмп би реагирал, ако бъде разпитван за дългогодишните им контакти. Улф му отговаря, че най-добрата стратегия е „да го остави сам да се оплете“, като добавя: „Ако каже, че не е бил на самолета или в къщата ти, това ти дава ценен политически коз.“

В кореспонденция от 2019 г. Епстийн пише отново на Улф: „Разбира се, че знаеше за момичетата - той помоли Гислейн да спре.“

Малко след ареста си същата година изпраща имейл и на Стив Банън, в който се говори за Тръмп: „Сега разбираш защо Тръмп се събужда посред нощ, изпотен, щом чуе, че аз и ти сме приятели.“

Светогледът на Епстийн, който се разкрива в тези писма, е изграден около идеята, че момичетата и младите жени съществуват, за да бъдат използвани. На този фон всички хвалби за неговия „гений“ изглеждат като удобна фасада за истинската услуга, която е предлагал на влиятелните мъже около себе си, пише The Cut.

Именно затова толкова от тях са запазили отношенията си с него и след делото му от 2008 г.: престъпленията са били удобно подминавани, стига той да гарантира достъп до изключително млади и красиви жени.

Под засилващ се натиск от собствената му партия президентът Тръмп в неочакван обрат заяви, че подкрепя пълното разсекретяване на всички материали, свързани със случая „Епстийн“.

Тръмп, Питър Тийл, Стив Банън и още. Какво пише в новите 20 000 страници „Епстийн“