Над 103 хиляди души са осъдени за причиняване на катастрофи, пияно шофиране или управление на МПС без книжка през периода 2010-2021.
Почти 97% от тях са мъже, а младите хора между 18 и 29 години представляват над 1/3 от всички осъдени за извършени пътнотранспортни престъпления.
Сред тях преобладават хората със средно или по-ниско образование, докато висшистите, осъдени за катастрофи, са само 5,4% от цялата група.
Масовата причина за наказанията е спиране на шофьора заради употреба на алкохол и наркотици. Почти 76% от всички наказани пътнотранспортни престъпления в този период са по чл. 343б от Наказателния кодекс.
Това показва доклад на Съвета за криминологични изследвания, който прави анализ на причините за т.нар. "война по пътя" в България.
За да стане ясен мащабът на проблема - съдия Красимир Шекерджиев разказва, че една трета от делата, които ВКС е разгледал през 2023 г., са били "класически престъпления на пътя".
Осъдените за шофиране с над 1,2 промила алкохол представляват 59% от всички наказания за пътни престъпления между 2010-2021. Въпреки че тези случаи намаляват във втората половина на периода, стойностите продължават да са високи, показва докладът.
Хванатите след употреба на наркотични вещества са под 10% от всички наказани пътни престъпления за този период, но при тях се вижда драстично нарастване след 2016 г. в сравнение с времето между 2010-2015.
Дори когато пияните шофьори биват наказвани, това не ги спира да повторят престъплението.
През 2010-2021 всеки девети осъден за управление на МПС след употреба на алкохол отново е спрян на пътя с над 0,5 промила.
Извършването на токсикологични и автотехнически експертизи става сериозен проблем при делата, според доклада.
Основният недостатък е в прекалено дългия период за изследване на кръвните проби. При автотехническите експертизи се оказва, че квалифицираните вещи лица са твърде малко.
Втората най-голяма група наказани престъпления на пътя са за шофиране без правоспособност. Става дума за 17,8% от всички пътнотранспортни престъпления. Рецидивистите сред тези, които са наказани само по административен ред за шофиране без книжка, са почти 92 процента.
Най-често налаганото наказание за извършено пътнотранспортно престъпление е лишаването от свобода (66,5%), а не пробация - но в повечето случаи наказанието е условно, а не ефективно.
След 2016 г., когато бяха приети по-строги наказания за пияни и дрогирани шофьори, се увеличава делът на осъдените за 6-12 месеца.
Оказва се, че в същия период започва да нараства и броят на жените, осъдени за пътни престъпления - и все пак те остават незначителен дял на фона на огромната група на мъжете.
Наказаните жени стават повече във всяка възрастова група, като най-голямо е увеличението сред осъдените 40-49-годишни българки (135,3% през 2021 спрямо 2010).
Най-масовите осъдителни присъди при жените са за тези между 30-39 години (31,2%).
За разлика от мъжете - по-голямата част от осъдените жени са с по-високо образование.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
