Вероятно сте чували някъде в такси, на маса с познати или по телевизора, че младите хора в България не се интересуват много от политика. Широко разпространено клише е, че те не си хабят енергията да гласуват на поредните избори. Доколко вярна обаче е тази презумпция?
На този и други въпроси се опитва да отговори доклад на Центъра за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР) и Национален младежки форум (НМФ). Той се фокусира върху политически живот на българите между 18 и 29 г. и в частност участието им на изборите за Европейски парламент на 9 юни.
Целта на самия доклад е да повдигне дискусия в търсене на отговори за типа партии, за които младежите гласуват, вида на осъщественото представителство в рамките на ЕП и други теми, свързани с участието им в изборите. Той обаче прави и сериозни заключения.
Според него около 45% от младежите в страната с право на глас са участвали в евровота и 49% в националните избори. Заключенията стъпват върху вторичен анализ на данни от екзит пол на "Галъп интернешънъл", проведен на 9 юни. При този тип хипотетично преизчисление обаче няма как да говорим за представителност на данните, а според социолозите, с които "Булевард Бъглария" разговора всяко подобно твърдение е манипулативно.
Екзит пол проучванията са начин за прогнозиране на резултатите и изводите от тях могат да бъдат само на национално ниво. Те не могат да са точен индикатор за това какъв процент млади българи в действителност са гласували.
В доклада на Центъра за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР) и на Национален младежки форум (НМФ) се твърди още, че разпределението от вота показва, че "възходът на консервативното в политиката се отразява и в младежкия вот".
Според екзитпола на "Галъп" най-много младежи сред общия вот на изборите събира “Има такъв народ”. Тоест това е формацията с най-млада база избиратели. На второ място в тази своеобразна класация е ДПС - 19% от всички гласували за партията са на младежка възраст. Следвана е от ПП-ДБ (14%).
Самите данни от екзитпола, цитирани в изследването, обаче сочат, че ако се разгледа вотът само на младите избиратели, то първа политическа сила на изборите за ЕП би била ПП-ДБ, която не е в консервативния политически спектър. Тя е следвана от ГЕРБ-СДС и ДПС.
Прави впечатление, че резултатите са изключително близки. Разликата между първия и споделеното от ГЕРБ и ДПС второ място е само от 1%.
Изборите за Европейски парламент се проведоха в един ден с тези за Народно събрание. Екзит пол изследвания на други социологически агенции, които разбиват младежкия вот, дават съвсем друга подредба.
"Маркет линкс" например показва, че във вота за НС сред младите българи между 18 и 30 г. първа политическа сила е ГЕРБ с 24.8%, ПП-ДБ са втори със 17.1%, а ДПС - трети с 14.5% Техните данни сочат, че 6.5% от най-младите избиратели са гласували с "Не подкрепям никого".
Тук идва и друго разминаване с доклада по данни на "Галъп". Според тях в евроизборите процентът на неподкрепилите никого младежи е 22%. Макар да става дума за два отделни вота, разликата в тази категория е значителна и отново изниква въросът за представителността на числата, с които се работи.
За да може да се говори с точност за изборните нагласи на българите между 18 и 29 г. е нужно много повече от извадка на проучване от екзит пол
Докладът се опитва да анализира и други проблеми, свързани с младежкото участие на евроизборите. То отправя серия от предположения за "фактори, влияещи на ниската избирателна активност". Като такива се посочва изместването на дебата за Европа към теми от националната кампания за Народно събрание, както и слаб ангажимент на формациите към темите, свързани с европейските избори, ролята на евродепутатите и техните задачи.