Вероятно сте чували някъде в такси, на маса с познати или по телевизора, че младите не разбират много от политика. Широко разпространено клише е, че младите хора в България вече са "избягали в чужбина". Ако някои от тях все още са тук, то те не си хабят енергията да гласуват на поредните избори. Тази презумпция обаче изобщо не е вярна.
Хората между 18 и 30-годишна възраст не само гласуват, техният вот хипотетично би могъл да вкара една цяла партия в парламента с около 12 депутати. Това показва нов доклад на Центъра за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР) и Национален младежки форум (НМФ). Той стъпва върху вторичен анализ на данни от екзит пол на "Галъп интернешънъл", проведен в изборния ден на 9 юни. Анализът показва разбивката на гласовете сред младежите - това са хората между 18 и 30 г.
Те показват, че почти половината (45%) от българите в тази възрастова група са упражнили правото си на глас на изминалите европейски избори през юни - oколо 265 хил. младежи от общо 587 829.
По данни на НСИ към 2023 г. младежите в страната (15-29 г.) се равняват на 13,5% от населението на България. От тях тези, навършили пълнолетие, са общо 587 829.
Активността сред младите е била дори по-висока при изборите за Народно събрание - 49% или 290 400 българи между 18 и 30 г. са се включили във вота за народни представители.
"Макар и тази активност да е далеч от желаното, наложилата се презумпция, че младежите у нас не гласуват или поне че гласуват в много по-малка степен от останалите възрастови групи, се опровергава", се казва в доклада.
Това не е изолиран случай. Данните сочат, че всъщност през последните три години има сравнително устойчиви нива на по-висока избирателна активност сред момчетата и момичетата между 18 и 30 г.
Нейният връх е на парламентарните избори през 2021 г., в които се включват близо 70% от всички младежи. Високият интерес тогава се дължи на серия от фактори, включително политическата динамика в България и предшестващите ги мащабни протести. Това са и едни от причини, заради които най-често се увеличава избирателната активност.
Според Яница Петкова - докторант по "Политология" и един от авторите на доклада, сме далеч от идеята, че младите не гласуват. Според нея положението "не е прекрасно, но не е чак толкова зле, колкото го мислим".
Ако само младите гласуваха
Гласували за ЕП на 9 юни са общо 2 073 730 по данните от екзит пол на “Галъп". От тях 12,8% са гласоподаватели на младежка възраст. Хипотетично те биха могли с гласовете си заедно да вкарат цяла политическа формация в Брюксел. Това обаче е почти невъзможно на практика.
На първо място гласовете им са разнопосочни, тъй като "младите" не са една хомогенна група. Те са различни хора с различни мнения, интереси и виждания за света. На второ място, те често дават т.нар. "протестен вот". Опцията "не подкрепям никого" продължава да бъде най-предпочитаният от тях избор и събира по-голям дял млади избиратели от всички политически партии, кандидатирали се на изборите.
Докладът показва, че резултатите от изборите за ЕП на национално ниво сочат възходяща подкрепа за политически партии с десен и консервативен идеологически профил. Възходът на консервативното в политиката се отразява и в младежкия вот.
Ако българското представителство в новия Европейски парламент зависеше изцяло от хората между 18 и 30 г., картината щеше да бъде съвсем различна.
В тази възрастова група първа политическа сила на изборите за ЕП би била ПП-ДБ с 18% подкрепа сред всички, които са на младежка възраст. След нея са ГЕРБ-СДС и ДПС (съответно със 17% от вота на младите), ИТН (11%), Възраждане (9%) и БСП (5%).
Как политическите партии говорят на младите?
Почти всяка партия има по нещо за младежките политики в предизборната си програма. Най-често обаче предложенията са комбинирани с развитие на спорта или образованието. Много от посланията се отнасят до трудова политика, демографската криза, ниската раждаемост, социални политики и образованието.
Това обаче не е нещо ново, което може да привлече тези момчетата и момичетата между 18 и 30 г. Според Яница Петкова младите и без това приемат много от тези идеи за даденост. Те по-скоро могат да бъдат привлечени, ако политиците покажат съпричастност към конкретен проблем или кауза. В кампанията обаче това не се случва, а посланията, насочени конкретно към тях, по-скоро отсъстват.