Една мисъл на Конфуций се запечата в съзнанието ми още в ученическите години. Тя гласи следното: „Избери работата, която обичаш, и тогава няма да бъдеш принуден да работиш и един ден през живота си.“
Идеята е ясна. Намираш как да превърнеш страстта си във важна част от ежедневието, която по възможност ти осигурява и приходи, и така си гарантираш един добре прекаран житейски път.
Затова и винаги съм харесвал точно такива хора, които знаят какво искат и успяват да го постигнат. Те си личат отдалеч, защото при тях я няма обичайната работна умора, минават някак леко през деня и винаги са с усмивка на лице. Такъв човек е и Моника Блидова. Тя е част от българския отбор на ASICS FrontRunner – общество от хора, които са свързани от любовта към бягането, спорта като цяло и активния начин на живот. Да бъдеш част от него ти дава огромна стойност, а за целта най-важна е страстта в това, което правиш.
Да бъдеш най-бързият може да е само бонус, по-съществено е да бъдеш добър пример. Моника е точно такъв – пример как можеш да организираш живота си около спорта, за да се чувстваш максимално добре.
Както може да се предполага, основата идва от семейството. Майка ѝ е плувкиня, баща ѝ е волейболист. Тя, разбира се, спортува от дете. По стечение на обстоятелствата се ориентира към волейбола.
Между 7 и 12 клас учи в спортното училище „Васил Левски“ в Пловдив, а за разлика от останалите волейболистки, обожава кондиционните тренировки. Най-вероятно треньорите щяха да измислят друго наказание за нея, ако знаеха, че колкото повече допълнителни упражнения и обиколки бягане ѝ дават, толкова по-щастлива е тя.
Точка и Теодор Лозанов ще нарисуват следващите ви кецове ASICS в Сердика Център
Моника играе в отбора на „Марица“, който за женския ни волейбол е нещо като „Лудогорец“ във футбола, тоест не спира да печели титли. Може би и развитието на клуба помага за следващия ход в живота ѝ, защото в отбора привличат кинезитерапевт, който да помага във възстановяването на състезателките. Неговата работа дава идеята на Моника, че чрез кинезитерапията може да съчетава спорта и професията в едно. Не иска да става треньор, така че решението е взето и тя започва следването си в НСА.
Докато напредва в познанията затова как да „лекува чрез движение“, каквото означава буквално кинезитерапията, Моника открива и любовта към бягането и триатлона.
„По време на следването си бягах кондиционно на стадиона на НСА, но не съм участвала в състезания. Последните години се запалих покрай мои пациенти. Аз се занимавам основно със спортисти, винаги съм била от другата страна. Дори съм ходила да ги подкрепям. Винаги съм се възхищавала на тези хора. Постепенно реших да пробвам какво е на някое състезание. За първи път се пробвах на едно триатлонско състезание в моя район, около село Баня“, разказва ни тя.
Взима колело под наем, но това не ѝ пречи да завърши на подиума. Това е напълно достатъчно да я мотивира и да засили още повече тренировките.
Скоро след това разбира за ASICS FrontRunner и на шега решава да кандидатства. Научава, че е избрана от съобщение на компютъра на велосипеда си, докато тренира в Лозенска планина и за малко не пада от седалката от вълнение. Бързо разбира, че това вълнение е било напълно оправдано.
Виктория, която мразеше бягането, но се оказа много добра в него
Да тичаш в облаци, но на Земятa
„Колкото повече време прекарвам в този отбор, толкова повече го оценявам. В началото чувствах, че нямам място там, но видях, че хората са супер различни, че всички се подкрепят и ти предават силен дух.“
Силният дух е нужен на Моника много скоро след влизането ѝ в отбора. Причината е, че докато кара ски в Кавказ, получава една от най-тежките спортни травми – скъсани връзки на коляното. Точно с такива травми се занимава самата тя в практиката си на кинезитерапевт. В случая обаче пациентът е тя и е наясно, че бягането ще бъде мираж в следващата година. Помага много подкрепата от отбора и собствените ѝ знания за необходимите упражнения, които да прави.
В същото време, откакто е част от FrontRunner-ите, Моника е участвала и на два международни лагера на ASICS в Португалия, в които в рамките на седмица получават опит и преживяванията като за един живот.
Моника участва в състезания по бягане, колоездене и триатлон. Затова искаме да разберем как успява да съчетава спортната си кариера с професионалната на кинезитерапевт.
„Плаващо е. Винаги съм си разделяла тренировките не спрямо някаква програма, а спрямо какво време ми остава. Зависи от графика с пациентите. Ако първият ми пациент за деня е от 10 часа, имам време да направя бягане, да се изкъпя и да отида на работа. Следобед мога да направя фитнес. Разделям през седмицата и четирите спорта, включвайки фитнеса. Той е много важна част, за да си във форма и да се предпазваш от контузии. Гледам да плувам 2 пъти, бягане поне 3 пъти, колоездене 2 пъти, пък ако намеря възможност събота и неделя – 3 пъти, фитнес 2 пъти.“
,,Много от пациентите ми познават моята история, знаят колко много неща тренирам и колко често. Знаят и за травмите ми и че въпреки тях съм се възстановила напълно и отново мога да бъда също толкова активна, колкото преди. Това им действа мотивиращо, а аз от своя страна им помагам с моя опит, като персонализирам индивидуално подхода към всеки.”
По отношение на травмите и превенцията много важен е изборът на подходящата екипировка. С неправилните обувки вероятността да се стигне до контузия е в пъти по-голяма. И тъй като има възможността да избира от богатия асортимент на ASICS, в който има маратонки за всякакъв тип бягане, питаме Моника кои са маратонките, които издържат на нейния обем тренировки. Тя има два фаворита – новите модели GEL-NIMBUS и GEL-KAYANO.
„От гледна точка на травмите GEL-NIMBUS има много добро омекотяване, сега ми е любимо, защото ударите, които поема крака, вибрациите, се разпространяват нагоре по веригата. Това омекотяване минимализира това до голяма степен. Дава стабилност, за да не влиза навътре глезенът, а по отношение на комфорта е уникална обувка. Също и GEL-Kayano със системата 4D-Guidance“.
За финал решихме да се възползваме от професионалната ѝ експертиза и я помолихме да ни сподели как бихме могли да се предпазим от контузии.
„Всички запалени спортисти, обичаме да тренираме, но не харесваме или пренебрегваме загряването преди това. Нямаме време за допълнителни упражнения и стречинг. Но за да се предпазим от травми е необходимо да разнообразяваме няколко вида спорт, като поне 2 пъти в седмицата влизаме във фитнес или правим упражненията в домашни условия. Трябва да работим за засилване на основните за спорта мускулни групи, както изолирано, така и чрез функционални - комбинирани упражнения. Хубаво е да в присъствието на треньор или физиотерапевт.“
„Ако все пак се стигне до някакъв травматизъм, трябва да се вземат мерки от рано - да се посети физиотерапевт, който чрез определени средства и най-вече точните упражнения, може да реши проблема в зародиш. В противен случай се рискува проблемът да хронифицира и да забави още повече възстановяването. Важно е да се мисли в насока, че не всичко е на всяка цена и че състезания има много и те ще са там и догодина.“
Е, имате рецептата за здраво тяло, така че не губете време. А Моника ще продължава да живее и диша чрез спорта, защото обича именно това.
Семейството на ASICS - многообразно, но обединено от любовта към бягането
Две истории за килограми, бягане и мотивация, които си струват да бъдат разказани: Анна и Зорница
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
