“Можете да пишете “импийчмънт” и без да ме тагвате”, написа през декември Моника Люински. Дали обаче е така? 

Процедурата по импийчмънт срещу американския президент Доналд Тръмп вече извика достатъчно спомени от предишната - срещу Бил Клинтън, в основата на която беше аферата му с Моника Люински. След като и  бившият независим прокурор Кенет Стар, който предизвика импийчмънта на Клинтън през 1998 г., се присъедини към адвокатския екип на Тръмп, асоциацията вече не може да се скрие. 

Старият скандал, който разруши репутацията на Люински и за малко и живота й, отново излезе на повърхността. 

Люински беше на 24, когато стана синоним за “секс в Белия дом”.

Тя се превърна в обект на омраза и злоба и стана героиня на меме-та, преди те да съществуват.

На Люински и трябваха десетилетия, за да се отърве от имиджа на сексуален обект. Благодарение на #MeToo, успя отчасти да предефинира ролята си вече като активистка за правата на жените.

Днес тя е на 46 години, далеч от образа на любопитната стажантка в екипа на президента. За „Лос Анджелис Таймс“ - който през 1999 г. й посвети заглавието „Жертва или лисица?“ - тя принадлежи към редиците на "скандално известните”.

Животът й след скандала не е лесен. Плановете й за бъдещето се променят за една нощ. Папараци я дебнат отвсякъде, Белият дом, особено първата дама Хилъри Клинтън, я демонизират. “Бях сама”, казва Люински в интервю за “Vanity Fair”. 

Никой не говори за “Скандала Клинтън”, защото “Скандалът е Люински”. Тя става главна героиня в “Saturday Night Live”, представена е като глупава кукла, а роклята й с ДНК-то на Клинтън е поп-културен феномен. Клинтън оцелява тогава, но скандалът се видя на следващите избори. 

Джордж Буш, войната в Афганистан и Ирак, 11-ти септември, рецесията, Барак Обама, Доналд Тръмп: Все развития, които Люински интерпретира като дългосрочни последици от една „колективна травма“.

В началото травмата е лична. Люински има посттравматичен стрес, за който през 2018 г, пред Guardian, тя казва, че продължава и до днес. 
Тя се извинява няколко пъти на Хилъри и на дъщеря й Челси. Видеото й в TED Talks, озаглавено “Цената на срама” е гледано 16 млн. пъти. 

Движението #MeToo, което започна през 2017 г. с обвинения срещу продуцента Харви Уайнщайн, даде нов контекст за историята на Люински.

Едва сега започнах да разбирам разликата в ролите между властта на един президент и стажантка, написа Моника. Между двамата  стои пропаст, която е характерна за много други #MeToo истории, както и за унижението и дискредитацията на жертвите.

През 2018 г. тя се разкри за телевизионния документален филм "Аферата Клинтън" на режисьора, носител на Оскар Алекс Гибни. 

"Съжалявам за това всеки ден", казва в него тя. И добавя, че повечето книги за скандала са написани от мъже.

И до ден днешен хората я наричат ​​по малко име като да са стари познати. "Моника винаги идваше от тук", разказва Джаред Къшнер, зет на Тръмп, когато наскоро показваше на репортер на "Time" стена в Овалния кабинет, която преди е била врата към съседна стая.

Люински се опитва да отговаря с хумор. На въпрос в Twitter за най-лошия кариерен съвет, тя пише: "Стаж в Белия дом."

Тази година Люински ще бъде продуцент на най-новия сезон на телевизионната поредица“American Crime Story”, посветена на скандала с Клинтън. "От десетилетия други играят моята роля в тази история", казва Люински. Сега е неин ред.