Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
"Бели петна" в Наказателния кодекс и безразличието на съдебните състави и прокурорите по отношение на жертвите на насилие са част от причините за абсурдни случаи като делото срещу нападателя на 18-годишното момиче от Стара Загора.
Това е позицията, която омбудсманът Диана Ковачева (бивш министър на правосъдието) и адвокат Михаил Екимджиев защитиха пред bTV ден след масовите протести.
Екимджиев даде три примера за неправилни действия от страна на прокуратурата и съда по казуса в Стара Загора:
- Не е повдигнато обвинение, че телесната повреда (независимо каква е) е нанесена по особено мъчителен за жертвата начин и с особена жестокост. Тогава тя би била престъпление от общ характер.
- Според него остригването на косата на жертвата е отделно престъпление "принуда" по чл. 143, (1) НК - тогава обвиняемият трябваше да се съди по общ ред и да му се вземе мярка за неотклонение.
- Който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреби с властта си, се наказва с лишаване от свобода до шест години.
- "Ако съдебният състав не беше решил да действа самосъхранително и формалистично, ако беше проявил малко повече емпатия и човечност, би назначил допълнителна, разширена експертиза, защото съмнението е самоналагащо се, когато видиш снимката на жертвата - дали тези прорезни рани няма трайно да загрозят нейното тяло и лице. Трябвало е да бъде назначена разширена експертиза, за да се гарантира обективността на преценката", каза още Екимджиев.
Допълнителната експертиза е можело да бъде готова за 2-3 дни при подходящи указания от съда, каза той. Според него няма формална забрана за съдебния състав да я назначи - "често те не го правят просто защото така е по-лесно на съдиите - да кажат, че не са лекари и не могат да направят нищо повече, а жертвата да му мисли как да се оправя, водейки сама делото срещу насилника".
Екимджиев допусна още, че обвиняемият (вече осъждан за побой) е "съветван" как да избегне по-тежки наказания за нападенията си и "слаломира между разпоредби на НК".
Той постави въпроса и защо се допуска осъждано лице да извършва частна охранителна дейност, след като това е забранено със закон.
Адвокатът се възмути от думите на съдията по делото, че "не дължи отговори" извън мотивите си, като каза: "Когато обществото им гарантира несменяемост, те дължат отчетност на обществото и ако не променят това арогантно отношение, хората ще започнат да решават проблемите сами помежду си".
Екимджиев все пак призна, че са прекрачени граници на допустимото поведение с отправянето на лични нападки срещу съдията.
Както той, така и Диана Ковачева призоваха Народното събрание за спешни законодателни промени, които да дадат по-ясни дефиниции за физическо, психическо и икономическо насилие, така че преценката да не се оставя само на съда.
Ковачева обърна внимание, че българският НК не криминализира изтезанието и жестокото нечовешко унизително отношение от страна на насилник към жертва. Това, което тя нарече "бяло петно" в законодателството, беше окачествено като "морална и юридическа пропаст, при която действия с трайни и доживотни следи просто остават извън НК и за тях не се носи наказателна отговорност" от Михаил Екимджиев.
- Той даде и пример как актове на полицейско насилие могат да минат безнаказани - например да принудят задържан да стои прав с разкрачени крака и ръце на стената за няколко часа: "По тялото ви няма да има никакви следи, но ще бъдете психически сломени. Подобни техники се владеят не само от полицаи, но и от охранители".
Диана Ковачева разкритикува съда, прокуратурата и полицията за липсата на отношение към жертвите на домашно насилие - не само жени, но и хора с увреждания или възрастни хора.
Омбудсманът определи като компромисни последните промени в Закона за защита от домашното насилие, защото те изключват жертвите в партньорски връзки (какъвто е бил случаят в Стара Загора) и продължават да изискват поне три последователни сигнала за насилие, преди то да се квалифицира като "домашно" с по-тежки наказания.
"Жертвите на насилие не говорят, страхуват се. Ако сте в малък град, информацията за сигнала често се връща към насилника, защото полицаите го викат за обяснения. Той се връща вкъщи и "разубеждава" жертвата да подаде втори сигнал. И ако вторият случай е убийство и ви намерят в куфар, съдът ще каже, че няма три сигнала за насилие", каза тя.
