Може ли втечненият газ да замести зависимостта на Европа от руските доставки?

През 2021 г. основният руски износител на газ - държавната компания Газпром, е доставила близо 130 милиарда кубически метра газ за Европа, което е с около 31% по-малко от средното за предходните пет години.

Според всичко, което е известно, Газпром изпълнява дългосрочните си договори за доставка, но за разлика от друг път, не продава допълнително количество газ на спот пазара.

Какви са причините?

Някои казват, че Кремъл иска да форсира по-бързото отваряне на газопровода "Северен поток 2". Други, че Русия за първи път пълни собствените си газови находища след суровата зима 2020/2021, пише в свой анализ немското издание “Шпигел”.

Едно е ясно: липсващите 59 милиарда кубически метра газ удариха силно Европа.

Съответно в газовите хранилища на Европа нивата на наличен газ от началото на октомври насам са необичайно ниски.

Това отчасти се дължи на факта, че първата половина на 2021 г. беше необичайно безветрена. Газовите електроцентрали трябваше да стабилизират електрическата мрежа и изгориха много газ, който в началото на зимата се оказа и че няма откъде да се вземе.

Спасението за Европа е така нареченият LNG: втечнен газ, охладен до около минус 160 градуса по Целзий, който може да бъде превозван по целия свят в танкери.

Основните износители на втечнен газ са Катар, Австралия и САЩ. Повечето количества LNG обикновено отиват в Азия. Но през декември пазарът се промени радикално: танкерите за втечнен природен газ изведнъж изминаха хиляди допълнителни мили до Европа, когато местната спот пазарна цена (TTF) се повиши с невероятните 800 процента до почти 180 евро (24.12.2021) за мегаватчас.

Biggest #LNG course change ever? Hellas Diana went half-way across Pacific before reversing back through Panama Canal. It should reach UK on 18-Jan.
The vessel loaded from Corpus Christi on 28-Nov. It U-turned just before X-mas when #TTF spiked.#shiptracking @ICISOfficial pic.twitter.com/Syb9wAoCjf

— Tom Marzec-Manser (@tmarzecmanser) January 18, 2022

Ситуацията на европейския газов пазар се успокои донякъде, но като цяло остава тревожна. TTF се изравни на около 90 евро, което все още е четири пъти и половина по-скъпо отпреди кризата.

Междувременно европейските газови хранилища не са пълни. Нивото им на запълване наскоро падна под 40 процента, а колкото по-празни са, толкова по-ниско е налягането вътре в тях, което означава, че останалият газ излиза по-бавно. Това също намалява дневните налични количества.

Европа вероятно ще изкара зимата без неприятни изненади. Ако обаче Русия продължи да намалява доставките си и ако настъпи и застудяване, газовите хранилища в ЕС ще бъдат празни до края на март. В най-лошия случай електричеството и топлинната енергия ще трябва да бъдат нормирани и промишленото производство може да спре.

Дори и след зимата обаче не е ясно какво ще стане. Защото нито икономиките, нито обществото могат да си позволят сегашните цени в дългосрочен план.

Ако конфликтът с Русия продължи, Европа бързо ще се нуждае от нови източници на газ.

Според компания за анализи в областта на енергетиката S&P Global Platts спасението е увеличаване на вътрешното производство и повече внос на газ от тръбопроводи и LNG. Възможностите обаче са ограничени и в трите области.

В случай на твърде голям недостиг, Италия може да пусне стратегическия си запас от газ на европейския пазар – което са около милиарда кубически метра. Норвегия може да увеличи производството си и да достави допълнителни 13 милиарда кубически метра през 2022 г., според Platts. Теоретично е възможно също така да се увеличи производството в земетръсното газово находище Гронинген в Холандия - още 3 милиарда кубически метра.

Що се отнася до вноса по тръбопроводи, от Platts виждат допълнителен капацитет от около 7 милиарда кубически метра само от Алжир.

Най-голямата надежда се крие в пазара на втечнен природен газ: ако Европа продължи да внася втечнен природен газ при текущите рекордни нива през цялата година, е възможно това допълнително снабдяване да скочи до 32 милиарда кубически метра.

Чисто математически, сегашната газова “дупка” може да бъде запълнена с тези количества. На практика остават много въпроси. Русия ограничи доставките за Европа едва през втората половина на годината. С ниските обеми на износ през цялата година, на Европа вероятно няма да ѝ достигнат над 59 милиарда кубически метра през 2022 г.

Не е сигурно дали Норвегия може да произвежда повече газ. Министър-председателят Йонас Гар Стьоре казва, че вътрешният износ е на границата. А анализаторите от Platts смятат, че по-високото производство в газовото находище в Грьонинген едва ли би била възможна политически.

Несигурността е още по-голяма на пазара на LNG, тъй като търсенето на втечен газ също нараства бързо в Азия.

Производството на втечнен природен газ обаче няма да се увеличи отново до средата на десетилетието, казва Ед Кокс, главен анализатор за глобалния пазар на LNG в ICIS. Едва тогава ще влезе в действие следващата вълна от големи количества втечнен газ.

"Дотогава Европа и Азия ще се бият за ограничените количества.”

Анализаторът на Platts Джеймс Хъкстеп предупреждава за напрежението от продължителната глобална газова криза.

Има прогнози, включително от Platts, че цените ще паднат отново от 2023 г. „Но те се основават на предположението, че Русия отново ще увеличи доставките“, казва Хъкстеп. „Ако това не се случи, скъпият дефицит ще продължи да преобладава на пазара.“ Което поставя Европа под натиск на няколко пъти.

Ако през следващите години отново има пикове в цените, това ще доведе до сериозни последици за европейските икономики. Високите цени на енергията предизвикват инфлация и по този начин усилват социалното неравенство.

Някои индустрии намаляват производството заради високите цени. Страни като Франция обмислят да въведат в експлоатация въглищните си електроцентрали, в случай на нужда.

Намалените доставки от страна на Русия оказват влияние и извън Европа. Според анализа на ICIS, страни като Пакистан вече не могат да се справят във войната за наддаване за скъп LNG и все повече изпитват недостиг на доставки.

От друга страна милиардите от продажби на газ са един от малкото постоянни източници на доходи за Кремъл. Дори по време на Студената война Русия доставя газ на Запада.

България ще може да купува LNG газ, когато реверсивната връзка с Гърция IGB - саботирана в продължение на години, бъде направена, а LNG терминалът до Александруполис, в който страната ни е съакционер, заработи.

Финализирането на терминала за втечнен природен газ ще повиши използването на капацитета на IGB, позволявайки транспортирането на по-големи количества природен газ до региона на Югоизточна Европа и възможност за ICGB да увеличи своя тръбопроводен капацитет до 5 милиарда кубически метра. Това ще позволи доставките на газ на конкурентни цени от различни нови източници като САЩ, Катар, Алжир да достигнат до българските потребители.

Пазарният интерес към увеличаване на сегашния капацитет на IGB от 3 млрд. куб. м./г. след започване на търговски дейности също може да се очаква, ако Трансадриатическият газопровод (TAP) продължи с разширяването на капацитета си. Понастоящем представители на високо ниво на компаниите посочват, че това може да се направи една година предварително, ако е необходимо, за да се отговори на нарастващото пазарно търсене.

Както IGB, така и LNG терминалът в Александруполис са от решаващо значение за постигане на диверсификация за България, Гърция и Балканите, засилването на енергийната конкуренцията и повишаване на сигурността на доставките на газ в региона.