Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Това е история за едно китайско момиче, израснало в провинция Синдзян – дом на голямата уйгурска общност. За нейния арестуван от властите баща, когото не е виждала години наред. И за една холивудска продукция. Не, Джефхер Илхам не играе ролята на „Мулан“, макар че може би ще е нужно да се превъплъти в нея в реалния живот.
„Последният път, в който видях баща си, беше през 2013. Пътувахме към Университета в Индиана, където той имаше лекция. Беше арестуван още преди самолетът да кацне и бе отведен“, разказва 26-годишната живееща в САЩ студентка пред Daily Beast. Баща ѝ е известният активист за правата на уйгурското малцинство в Китай – Илхам Тохти. Професорът по икономика е бил задържан преди седем години и претърпява доживотно наказание заради обвинения в сепаратизъм. Никой от семейството му не знае къде е.
„Животът му бе посветен на разпространението на мира между уйгурите – нашите хора – и етническото мнозинство, което управлява Китай. Това обаче беше в противовес с интересите на комунистическото правителство. Последният път, когато говорих с него, бе в деня преди ареста му. Дори не знам дали все още е жив“, споделя Джефхер Илхам.
Уйгурите са тюркска етническа група, проповядваща ислям, която населява най-северозападната провинция на Китай – Синдзян. От години се стремят към по-голяма независимост, поради което са подложени на дискриминация, тормоз и тотален контрол от комунистическото ръководство на страната. След 2016 репресията над тях се засили още повече – властите са вкарали най-малко 1 милион души в изправителни лагери, където уйгурите са подложени на мъчения и къртовски труд.
26-годишната Джефхер не само че се бори с всички сили срещу тази несправедливост, но сега поводът за нейното недоволство е филмът „Мулан“, части от който бяха заснети именно в Синдзян.
„По много начини мога да се идентифицирам с главната героиня на Disney от филмите за Мулан, базирани на древната китайска легенда“, казва тя. „Историята разказва за това как Китай призовава всички мъже от всяко семейство да се включат във войната срещу чуждестранната инвазия. Мулан се преоблича като мъж и се бори на мястото на баща си, който е твърде стар, за да го стори сам“.
„Като дете, израснало в Пекин, обожавах легендата и забавата на анимацията на Disney от 1998. Но не знаех, че точно като Мулан, по-късно ще трябва да се боря за своя собствен баща – да опитам да продължа делото му, докато той е незаконно арестуван. Надявам се, че също като нея, един ден ще постигна победа и ще го освободя“, казва Джефхер.
За жалост, новата продукция на Disney от 2020 „се възползва от потисничеството върху моите хора“, споделя Илхам. Тя е недоволна не само от факта, че „Мулан“ отчасти е заснет в автономния регион Синдзян, но и че директорите са благодарили на няколко китайски властови структури, които осъществяват пропаганда и налагат най-строгите мерки в концентрационните лагери.
Въпреки широкото осъждане на бруталния режим на Китай в Синдзян, Disney все пак избра да отиде там и да снима филма. „Така предостави пари и престиж на онези, които директно участват в този геноцид“, казва Джефхер. „Добавяйки още сол в раната, те дори направиха всичко възможно да благодарят на местното правителствено Бюро за обществена сигурност, познато като държавна полиция, и на департамента по пропаганда“.
Илхам обяснява, че точно тези две агенции обявяват пред международната преса, че не изпращат уйгурите в изправителни лагери, а че ги настаняват в „центрове за професионална квалификация“. В момента една от двете администрации е подложена на санкции от страна на САЩ за нарушаване на човешките права.
В действителност, заточаваните в тези лагери уйгури биват принуждавани да се отрекат от собствената си религия и култура и да учат езика на китайското мнозинство – мандарин, съобщава Deutsche Welle.
Според разследване на германската медия – властите директно задържат членове на уйгурската етническа група и ги карат да си изберат „провинение“. После задържаните преминават през затворен съдебен процес, където нямат защита и право да оспорват решението. А след това получават присъди и всеки ден извършват доброволен труд в лагерите. От Китай обясняват, че това са хора с „терористични и екстремистки нагласи“, а правителството им помага „да се отърват от тях още преди да са успели да нанесат сериозни вреди“.
„Това, което е по-обезсърчаващо, е съучастието на Запада, особено на основните мултинационални корпорации, които позволяват културния геноцид на уйгурите“, смята 26-годишната студентка в Индиана. „Китай използва своите политически затворници, като ги кара принудително да работят и да произвеждат продукти за големи марки като Nike, Apple и GAP. Наскоро администрацията на Тръмп обяви, че ще забрани определени агрикултурни продукти от Китай заради съмнения, че властите в Пекин налагат принудителен труд на свои граждани“.
Според Джефхер – и Холивуд не е имунизиран от „харизмата“ на Китай. Обещанието за достъп до огромния китайски пазар е „неустоимо“ за филмовата индустрия, „жадна за печалби в ерата на Covid-19, когато приходите от билети ги няма“.
„Оказва се, за съжаление, че Disney е последната от западните компании в дългия списък на фирми, възползващи се от Китай. Надяваме се, че поне протестите срещу Disney от името на уйгурската общност и от защитниците на свободата ще доведат не само до бойкотирането на „Мулан“ в краткосрочен план, но и до края на съдействието на Западните компании за репресиите на Китай в дългосрочна перспектива“, казва дъщерята на Илхам Тохти.
Хаштагът #BoycottMulan се разпространява като зараза в социалните мрежи не само заради заснемането на филма в Сидндзян, но и заради коментарите на главната актриса Лю Ифей от 2019. Тогава тя подкрепи хонконгската полиция при масовите продемократични протести в автономния регион.
„Disney има шанса да отговори конструктивно на този проблем. Могат поне да дарят част от печалбата си от „Мулан“ на уйгурските семейства и оцелелите от културния геноцид“, призовава Джефхер. „Накрая дори можем да благодарим именно на тях, че са повдигнали въпроса, защото колкото по-голяма част от света знае за това, толкова по-голям е шансът китайските власти да бъдат наказани“.
Прочетете още:
