Международният валутен фонд е увеличил двойно програмата си за отпускане на спешни заеми за държавите, които ще изпаднат в икономическа криза след пандемията с Covid-19.
Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева обяви, че общата стойност на спешния фонд вече е 100 милиарда долара. Георгиева предупреди, че развиващите се икономики и страните с ниски доходи ще бъдат най-тежко ударени от последствията от кризата.
Бордът на директорите на МВФ е одобрил удвояването на средствата, като вече е дал зелена светлина за отпускане на финансиране за правителствата на Киргизстан, Руанда, Мадагаскар и Того. По думите на Кристалина Георгиева - над 90 държави по света са поискали помощ от МВФ след началото на пандемията от Covid-19.
"Разпространението на болестта ще тласне глобалната икономика в най-стръмния й спад от Голямата депресия насам. Все още се сблъскваме с изключителна несигурност за дълбочината и продължителността на тази криза. Но вече е ясно, че глобалният икономически ръст ще се преобърне към рязко негативни нива през 2020 г.", казва тя.
Георгиева подчертава, че независимо от глобалния характер на пандемията, икономическите последствия ще се усетят по-силно от по-бедните държави заради оттеглянето на капиталовите потоци през последните 2 месеца, спадa при паричните преводи и на цените на стоките.
"Смятаме, че брутните нужди от външно финансиране за развиващия се пазар и развиващите се държави ще стигне обхвата на трилиони долари, а те могат да осигурят само част от тези средства. Това ще създаде дефицити в размер на милиарди долари. Държавите имат спешна нужда от помощ", каза още тя.
МВФ работи и по организирането на други мерки за подпомагане на страните, засегнати от пандемията и икономическата криза.
"Там, където нямаме възможност да отпуснем заеми заради неустойчивостта на държавния дълг, ще търсим други решения, които биха могли да отключат критично важно финансиране", казва Кристалина Георгиева.
Тя изброи приоритетните сфери, в които държавите би трябвало да се концентрират при справянето с вируса - повече разходи за здравеопазване и поддържане на мерките за безопасност, минимизиране на нарушенията по веригите на доставки, избягване на забрани за експорт на стоки и апаратура от първа необходимост за болниците.
Тя подкрепи "големи, своевременни и целенасочени" фискални стимули, включително отлагане на данъци, субсидиране на заплати, кешови трансфери за най-уязвимите групи, удължаване на помощите при безработица и преразглеждане на условията по кредити.
"Спасителните мерки за домакинствата и бизнесите са императивни. Трябва да не допуснем ликвидните проблеми да се превърнат в проблеми на несъстоятелността. Не бива да нараняваме икономиката, защото това ще затрудни възстановяването й", казва още Кристалина Георгиева.