Рисковете за финансовата стабилност са се увеличили, предупреди ръководителят на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева. Тя заяви, че политиците в развитите икономики са реагирали решително на рисковете за финансовата стабилност след банковите сривове, но въпреки това е необходима бдителност.
„Затова продължаваме да следим внимателно развитието на ситуацията и оценяваме потенциалните последици за глобалните икономически перспективи и глобалната финансова стабилност“, каза тя на Форума за развитие на Китай. И добави, че МВФ обръща голямо внимание на най-уязвимите страни, особено на тези с ниски доходи и високи нива на дълг.
По думите ѝ 2023 г. остава предизвикателна, като глобалният растеж ще се забави до под 3% в резултат на ехото от пандемията, войната в Украйна и затягането на паричната политика. Дори при по-добри перспективи за 2024 г. световният растеж ще остане доста под усреднената историческа стойност от 3,8%, а цялостната перспектива остава слаба.
МВФ, който прогнозира глобален растеж от 2,9% за тази година, трябва да публикува нови прогнози следващия месец.
Георгиева говори и за геоикономическата фрагментация, която рискува да раздели света на съперничещи си икономически блокове, водещи до „опасно разделение, което ще направи всички по-бедни и по-малко сигурни“.
Георгиева заяви, че силният подем на Китай, с прогнозиран ръст на БВП от 5,2 % през 2023 г., дава известна надежда за световната икономика, като се очаква през 2023 г. на азиатската страна да се падне около една трета от световния растеж.
МВФ изчислява, че всяко увеличение на растежа на БВП на Китай с 1 процентен пункт води до увеличение на растежа на други азиатски икономики с 0,3 процентни пункта. Затова призивът към политиците в Китай е да работят за повишаване на производителността и за възстановяване на баланса на икономиката от инвестиции към по-траен растеж, основан на потреблението.
Ключови за китайската икономика са и пазарно ориентирани реформи за изравняване на условията на конкуренция между частния сектор и държавните предприятия. Те биха могли да доведат до повишаване на реалния БВП с до 2,5% до 2027 г. и с около 18% до 2037 г., каза Георгиева.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
