Служебният министър на икономиката Кирил Петков обяви, че ще направи публични изслушвания с членовете на Надзорния съвет на Банката за развитие, за да им потърси отговорност за голямата концентрация на заеми за 946 млн. лв. в осем компании.
Петков обвини двамата членове на надзора Митко Симеонов и Велина Бурска в това, че умишлено блокират опитите за осветяване на дейността на ББР. Двамата ще бъдат повикани да дадат обяснения в четвъртък, 27 май.
"Въпреки че смениха Стоян Мавродиев, хората, които трябва да представляват публичния интерес, са си същите и са си останали там. Как даването на 946 млн. лв. е допринесло за българския експорт? Тези интервюта няма да ги водя на затворени врати. Моята идея е за промяна чрез прозрачност. Всичко ще бъде обявено и заснето на онлайн платформа, за всеки гражданин, който се интересува къде му отиват данъците", каза Кирил Петков в "Седмицата" на Дарик радио.
Третият член на Надзорния съвет на ББР - Стамен Янев - съвсем наскоро беше назначен за директор на Българската агенция за инвестиции с решение на икономическия министър.
Сега Петков съобщи, че "вижда от негова страна доста голяма колаборация", като разграничи дейността на Симеонов и Бурска от тази на Янев, който стана част от ръководството на ББР през август 2020 г. в мандата на кабинета "Борисов 3".
Служебният министър на икономиката каза още, че цяла седмица не може да получи справка за портфолиото от кредити на ББР, въпреки че е принципал и вече е притежател на 100% от акциите.
"Комисията по проверката изисква документи, но още нямаме реален достъп до самите кредитни документи. Всички нормативни и възможни пречки ще бъдат поставени пред нас, за да минат 60-те дни на служебното правителство и да не се разбере как тези хора са взимали решения за парите. Банковата тайна не разрешава да се гледа движението по сметки, но тя не спира разкриване на имената на компаниите, които са кредитополучатели", каза той.
Петков призна, че смяната на членове на Надзорния съвет може да бъде възпрепятствано, ако БНБ не даде одобрение. Отново централната банка трябва да се съгласи и с готвените промени в устава, с които Министерството на икономиката иска да забрани раздаването на кредити на стойност над 5 млн. лв.
"Винаги ще има някой, който като види свободен ресурс, ще иска да се възползва. Винаги ще има вълци, които ще искат да влязат в стадото. Въпросът е как да направим правилата така, че този интерес да не може да бъде постигнат. 5 млн. лв. за тези фирми не са интересни и апетитни. За нас са много пари, но когато алтернативата е да вземеш 150 млн. лв. от друго място, тези пари не са от интерес", каза той.
Кирил Петков даде конкретен пример за съмнително изразходване на средства - решението на Министерски съвет за изграждане на нова административна сграда с площ от 90 000 кв.м. на цена от 190 млн. лв. през Държавната консолидационна компания, която е взела заем от ББР.
"Министерски съвет е решил да строи в средата на ковид-кризата 90 000 кв.м. сграда, която да е административна за държавни служители и министерства. Договорът е за проектиране, строителство и надзр - една компания ще си го начертае, построи и надзирава с нашите пари. Където и да погледнем и да вкараме ниво на прозрачност, се хващаме за главата. В последната седмица не мога да повярвам на колко места се натъквам на решения, за които по никакъв начин не разбирам как постигат публичния интерес. В момент, в който всеки ресурс трябва да се фокусира в най-работещата част от икономиката, за да се възстановяваме, ние започваме да строим административни сгради за 90 000 кв.м.
Това съм го виждал в Дубай и в Доха. Там министерствата са в небостъргачи. Само че там има петрол и газ. Ние нямаме петрол и газ, затова е по-добре да гледаме как да инвестираме всеки лев, който имаме, за да може той да върне 2 лева", каза Кирил Петков.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
