Макар да няма точни данни за броя на руснаците, които са избягали в чужбина или които планират да го направят след началото на руската инвазия в Украйна, общият им брой вероятно ще бъде стотици хиляди. Предполага се, че до момента 30 хил. са избягали в Грузия, 100 хил. в Армения и Южен Кавказ, докато най-малко 14 хил. са отишли в Турция. Други популярни дестинации за бягащите руски граждани са Централна Азия и някои страни от Близкия изток.
Още в първите дни след началото на инвазията в Украйна, 22-годишният Михаил бяга от Русия. Той решава да влезе нелегално в Европейския съюз, прекосявайки река в Босна и Херцеговина и така да премине границата с Хърватия.
Успешното му преминаване обаче е последвано от три неуспешни опита да влезе на територията на ЕС, разказва "The Moscow Times" - независимо издание, базирано в Нидерландия, което се фокусира върху новините от Русия. Заради строгите медийни закони в страната, изданието беше забранено от руските власти по-рано тази година.
„Страхувах се от полиция, мечки, вълци и липсата на вода. Беше много горещо. В Хърватия има много мечки и видях следите им навсякъде“, разказва Михаил за пътуването си през Хърватия, където лагерува всяка вечер в гористи местности, за да не бъде открит от властите.
Десетки хиляди хора са избягали от Русия, след началото на руската инвазия в Украйна, водени от страха си от масови репресии, наборна армия, затворени граници и икономически трудности. Мнозина са решени да стигнат до Запада, където визовите ограничения означават, че влизането е по-сложно.
Някои, като Михаил, предприемат крайна стъпка да влязат в ЕС незаконно. Други обаче разказват за различни начини, включително използването на потеклото на своите родители или баби и дядовци за кандидатстване за гражданство.
За много руснаци Истанбул е първата точка на спасението. Така прави и Михаил, който лети за Турция още през март, след като напуска дома си в южния руски град Ростов на Дон. Притеснението му е, че ще бъде повикан за военна служба. Въпреки това му е много трудно да се справи финансово в Истанбул и осъзнава, че разходите по кандидатстване за разрешение за пребиваване в Турция надвишават месечните му доходи. Затова решава да пътува до Сърбия и да влезе нелегално в ЕС.
При първия си опит да премине границата с Хърватия е задържан от сръбската полиция.
„След като престоях няколко дни в граничен пункт, се опитах да премина отново, но бях хванат още по-бързо“, споделя Михаил пред "The Moscow Times".
Малко по-късно той прави и опит да влезе в Унгария - отново неуспешно. Миналия месец успява да влезе в Босна и Херцеговина, която не изисква визи за руски граждани, и от там достига до Хърватия.
Макар случаят на Михаил е да малко краен, броят на молбите за убежище от руски граждани в ЕС се е увеличил над два пъти в периода непосредствено след инвазията.
Подобни рискове, като този на Михаил, поемат и други руски граждани. Някои от тях се опитват да влязат на територията на САЩ, като летят през Мексико - страна, за която също не е нужна виза. След това се пробват да преминат границата със Съединените щати, за да поискат убежище.
Може би най-трудната част от пътуването на Михаил е преминаването на силно патрулираната хърватско-словенска граница. Той изчислява, че е по-добре да изглежда като турист, затова изоставя палтото, палатката и дрехите си и се преструва, че прави снимки. Докато върви пеша, открива отворена порта в оградата на границата.
За преживяването си споделя: „В Словения времето беше много студено и валеше проливен дъжд. Това ме спаси от полицейските патрулни дронове, но бях без палто и ми беше много студено, всичките ми неща бяха мокри“.
Въпреки дългото си и трудно пътуване, казва, че е оптимист за бъдещето си в Европа.
„Ако има смяна на режима, очаквам да се върна. Русия има огромен потенциал, но поради корупционния режим, той не може да бъде отключен."
Нелегалното преминаване на границата не е единственият начин за влизане в страна-членка на ЕС. Популярна нопоследък стратегия е да се използва европейско потекло и да се кандидатства за гражданство в държава от ЕС.
28-годишната Мария подава молба за румънско гражданство в Москва, веднага след началото на руската инвазия. Баща ѝ е румънец.
„Когато започна войната, светът ми просто се разби. Завинаги ще бъда рускиня, но не мога да живея в държава, в която няма прво на свободно мнение", казва тя пред изданието.
Кандидатстването на Мария е усложнено от липсата на международни пощенски услуги - куриерите са сред стотиците други западни компании, които спряха дейностите си в Русия след нахлуването в Украйна.
„Трябваше лично да пътувам до Румъния, за да взема документите си миналия месец“, каза тя.
След като вече разполага с румънски паспорт, Мария планира да се установи в Ирландия.
Друг руски гражданин - 25-годишният Михаил, който подкрепя осъдения критик на Кремъл Алексей Навални, също взима решението да напусне родината си след началото на войната.
„Не искам да съм в Русия, защото ми е неудобно да бъда там с хора, които не споделят моя начин на мислене“, каза той след пристигането си в Истанбул.
Атаката срещу Украйна ускорява плановете на Михаил да получи германско гражданство. Той има това право, тъй като баба му е с германски произход и е била част от руското население на волжките немци, които са били насилствено преселени по времето на Втората световна война.
Германското гражданство обаче е отворено само за германци от Волга, родени преди 1993 г., които владеят немски език. Сега Михаил насърчава майка си да си възстанови немския и да кандидатства за пребиваване, което, той се надява, ще подпомогне неговото бъдещо кандидатстване. Междувременно Михаил получава разрешение за пребиваване в Турция.
Тъй като сраженията в Украйна не показват никакви признаци, че ще приключат, а политическите репресии в Русия продължават да ескалират, изселването на руснаци изглежда ще продължи.
Войната в час: Учителите в Русия, принудени да подкрепят инвазията в Украйна
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
