Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Федералният резерв на САЩ (Фед) обяви, че не желае нов „цикъл на разширяване и свиване“ на жилищния пазар, но в същото време централната банка е обвинявана, че изкуствено създава балон на цените при недвижимите имоти.
От Фед купуват по 40 милиарда долара обезпечени с ипотека ценни книжа (MBS) на месец, както и 80 млрд. месечен държавен дълг като част от програмата си за закупуване на активи. Така, за една година средната цена на имотите за продажба се е повишила с 23,6% (считано към май 2021) и достигна за първи път над 350 хиляди долара, пише Financial Times.
Някои експерти виждат зараждащ се балон като онзи, довел до световната финансова криза през 2008 г. Те припомнят и балона, създаден от Японската централна банка между 1986 и 1991, който наду цените на недвижимите имоти и увеличи цената на фондовия пазар, след което мехурът се спука и икономиката на страната влезе в застой.
„За нас е много важно да се върнем към целта си от 2% инфлация, но целта също така е този процент да бъде устойчив“, казва Ерик Розенгрен – президентът на Бостънския Федерален резерв, цитиран от FT. „За да може той да остане стабилен, не можем да си позволим цикъл на възход и спад на цените при недвижимите имоти“.
„Не предричам, че със сигурност ще имаме голямо свиване, но трябва да внимаваме с това, което се случва с пазара на имотите“, добавя той.
Според Розенгрен – никой не желае прекалено „изобилие“ на този пазар. „Подобни „boom and bust“ цикли при недвижимите имоти са се появявали в САЩ и по света няколко пъти и винаги са били свързвани с притеснения за финансова стабилност“, заявява той.
Централната банка обмисля да забави или премахне част от паричната подкрепа за икономиката, въведена по време на коронавирусната пандемия, а повишените цени на пазара за имоти могат да окажат влияние. От Федералния резерв казват, че дискутират и орязването на покупките на ипотечни ценни книжа. Розенгрен смята, че това би означавало, че пряката подкрепа за жилищното финансиране ще отслабне по-бързо.
Джеймс Булард – президентът на Федералния резерв на Сейнт Луис, е сред хората, които призовават централната банка да преосмисли действията си на пазара на недвижими имоти, за да се избегнат притесненията за зараждащ се балон.
Президентът на Фед в Далас – Робърт Каплан – иска покупката на обезпечени с ипотека ценни книжа (MBS) да приключи по-рано заради все повечето доказателства за финансови спекулации на жилищния пазар.
От централното управление на Федералния резерв казват, че покупките им ще бъдат намалени при достигането на „значителен прогрес“ към целта им за 2-процентова средна инфлация и пълна заетост. Според Розенберг – това ще бъде постигнато най-вероятно преди началото на 2022 г.
Последните данни на Фед показват, че централната банка увеличава лихвените проценти. Водещият на „Mad Money“ по CNBC Джим Креймър заяви, че Федералният резерв не трябва да „охлажда горещия пазар на недвижими имоти в САЩ“ с тези по-високи лихви, дори цените на жилищата да продължават да растат.
„Никой не иска грешките от финансовата криза да бъдат повторени. За разлика от навечерието на голямата рецесия, сега купувачите на жилища всъщност са платежоспособни – с отлични кредити и силно портфолио от акции. Тогава регулаторите не успяха да наложат стандартите за отпускане на заеми, а Фед се намеси, за да охлади пазара, вдигайки федералния лихвен процент повече от десет пъти“, казва той.
Креймър твърди, че сега стандартите са по-строги, а ниските ипотечни лихви, съчетани с локдауна, са довели до бум при покупката на жилища.
„Федералният резерв може да се опита да сложи спирачки с вдигане на лихвените проценти, но на милениалите вече им е писнало да живеят с родителите си и си купуват жилища. Десетилетие след финансовата криза те най-накрая имат нужния капитал да го сторят“, казва Креймър.
Икономистите свързват растящите цени на пазара за недвижими имоти с ниското предлагане.
Председателят на Федералния резерв Джером Пауъл потвърди намерението на американската централна банка да не вдига лихвените проценти твърде бързо, на база на страха от задаващата се инфлация.
