Запалването на олимпийския от Наоми Осака беше ключов символ на игрите в Токио. Четирикратната шампионка от Големия шлем беше избрана от Япония да пресъздаде духа на най-голямото спортно събитие в света.
Само няколко седмици по-рано Осака беше в центъра на един от най-противоречивите конфликти в професионалния спорт, като отказа да участва в Ролан Гарос и Уимбълдън заради тревожността и депресията, провокирани от нежеланието й да разговаря с журналисти.
Много от феновете бяха шокирани от признанието й, повечето атлети я подкрепиха за честността, но доста от критиците я охулиха заради поведението на "примадона".
Легендата на NBA Карийм Абдул-Джабар публикува интересна статия в Hollywood Reporter, с която призовава хората да не се подвеждат по предразсъдъците около проблемите с психичното здраве.
"Проблемът е в желанието на публиката да възприема артистите и атлетите като емблеми на перфекционизма - и да ги наказват, ако се окажат нещо по-различно. Хората смятат проблемите с психичното здраве за проблеми на личността. Да страдаш, означава да си слаб. Статистиката обаче показва, че всеки четвърти пълнолетен човек и всеки пети тийнейджър преживява диагностично психично разстройство. Обществото би трябвало да се възхищава на постоянството и силата на характера на публичните личности заради всичко, което са постигнали въпреки трудностите. Би трябвало хората да се учат от тяхната способност да се справят с изпитанията", пише той в есето си за HR.
На 74 години Карийм Абдул-Джабар има предостатъчен опит и авторитет в професионалния спорт. Той е един от най-великите баскетболисти в историята на NBA, има 20 сезона в американската лига, рекордьор е по отличия за най-ценен играч и е 19-кратен участник в отбора на звездите.
Той дава множество примери със спортисти и артисти, които през последните години се опитват да говорят публично за последиците от напрежението, което идва със славата - от Адел и Бийонсе до Майкъл Фелпс и Дуейн Джонсън-Скалата.
"И въпреки това стигмата, че ще те помислят за повреден, опетнен, високомерен или неспособен, продължава да съществува - защото обществото продължава да мисли, че може да се излекуваш от контузия на глезена, но не може да се излекуваш от психическите си проблеми", пише Абдул-Джабар.
"Хората забравят, че популярните личности са принудени да се справят с тези предизвикателства от момента, в който са постигнали статута на елитни атлети, актьори или музиканти. Съдят за тях по слабостта им, но тези хора често са модели за силата на духа и постоянството", казва той.
Карийм Абдул-Джабар сравнява професионалния спорт с "високооктаново риалити шоу".
За разлика от Big Brother, където забавлението е за сметка на глупостта и неврозите на участниците, източникът на развлечение в спорта е издигането на пиедестал на онези атлети, които се справят на по-високо ниво от обикновения човек.
"Ако предварителните ни очаквания към участниците в повето риалити програми са пределно ниски, всички изискваме по-висок стандарт на поведение от атлетите и нямаме търпимост към колебанията им. От тях се очаква да ги преодолеят. Да се стегнат. Да се издигат като феникс над пепелта, независимо с какви беди се сблъскват. И това е причината, поради която толкова много спортисти, страдащи от проблеми с психичното здраве, са принудени да крият личните си кризи от публиката - в противен случай рискуват да бъдат хулени от феновете или да изгубят приходите си от спонсорите", пише баскетболната легенда.
Стигмата принуждава много от атлетите да се опитват да се самолекуват с алкохол, медикаменти или наркотици. Последиците от това са още по-сериозни.
"Независимо че работата им е свързана с публично представяне, много атлети и артисти са интроверти по природа. Сцената може да отключи парализиращ страх, за който свидетелстват известни личности като Барбра Стрейзанд, Ози Озбърн, Лучано Павароти, Риана и др. Адел признаваше, че е повръщала преди концертите си. Еди Ван Хален използваше алкохол за облекчаване на сценичната си треска", напомня той.
Професионалните атлети са задължени по договор да говорят с журналистите след мачовете си, но за интровертите това може да е много по-тежко изпитание от самото състезание. Напрежението се отразява върху всички.
"Много по-показателно е за самите нас дали избираме да подкрепим или да охулим другия. Това отразява както собствената ни способност към съчувствие, така и дълбочината на личните ни страхове", завършва есето си Карийм Абдул-Джабар.
След дълго чакане: Олимпиадата в Токио започна с необичайна церемония
"Карат ме да избирам дали ще кърмя детето си, или ще играя на Олимпиадата"
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
