Пътуването до работа е "най-отвратителната част от деня", казва израелският психолог Даниел Канеман, носител на Нобелова награда по икономика за изследванията си в бихейвиоризма.
В изследване на швейцарски екип от учени се твърди, че дългото пътуване от вкъщи до работното място е причината за "систематично по-ниското субективно благосъстояние".
Ако този извод досега се смяташе за безспорен, по време на пандемията се случи нещо странно. Смяната на офисния режим към работа от вкъщи освободи много хора от неприятното задължение да губят времето си в задръствания или в претъпкания обществен транспорт.
Липсата на този преход обаче изведнъж отвори празнина, която трудно може да бъде обяснена.
Всички житейски пространства - работа, семейство, домашни задачи, свободно време - се смесиха в едно цяло. Без начало и без край.
В доклад на Microsoft се предупреждава, че "спирането на пътуването от и до работа може би пречи, вместо да помага на продуктивността на хората, които работят извън офисите". Данните на компанията показват, че размяната на съобщения след края на работното време се е увеличила с 69% във вътрешната комуникационна платформа, а служителите са се чувствали по-слабо ангажирани и по-изтощени, пише The Atlantic.
Преди пандемията никой не се е замислял за пътуването до работа като за своеобразно упражнение, но се оказва, че то има своите ползи.
Кой каза, че дистанционната работа трябва да е "работа от вкъщи"?
През 1994 г. итлаианският физик Чезаре Маркети пише, че в цялата история на човечеството хората са проявявали готовност да прекарват приблизително 60 минути на ден в преход от една точка към друга. Това е едно от обясненията му защо древни градове като Рим никога не са разширявани повече от около 5 км в диаметър.
Появата на парните локомотиви, трамваите, метрото и личните автомобили разширяват тази дистанция, но времето за транзит между дома и работата си остава почти същото.
Константата на Маркети, както е известен този показател от 60 минути, обикновено се възприема като загуба на време, която хората биха изтърпяли въпреки желанията си. Само че някои от най-богатите хора в миналото, които са имали свободата да уредят всекидневието си по свой собствен избор, умишлено са добавяли по 25-30 минутен преход между домовете и работните си места - вкл. Дж. П. Морган, Джон Рокфелер и др.
Изследване от 2001 г. на учени от Калифорнийския университет в Дейвис показва, че идеалното време за пътуване до офиса е 16 минути - значително по-малко от стандартния половин час, който участниците в експеримента "губят" всеки ден, но все пак повече от нула. Някои от запитаните дори споделят, че биха искали да можеха да прекарват повече време на път.
Причините за това желание са различни: транзитът им дава време за размисъл и планиране, за отпускане, за усамотяване, за телефонни разговори или за слушане на аудиокниги.
Изводът на авторите на изследването е, че пътуването до работа има известни положителни ефекти - това е разстоянието между личния и професионалния живот, което някои учени наричат "теория на границата".
Тя гласи, че всеки човек разполага с множество личностни роли, всяка от които е автентична. Преминаването от една към друга не е лесен процес, а пътуването между дома и работата може да предостави относително ефикасен начин за улесняване на физическата и психическата смяна на тези роли.
Синдромът на отлагането - причината не е само мързел, а "пристрастие към настоящето"
Сутрешното шофиране до офиса задейства поредица от процеси, при които усещанията и настроенията на домашния живот се деактивират и се заменят с мислене за работа. Този процес изисква време, но ако не се случи едната роля може да започне да пречи на другата, като "прелее" в нея.
"Ако се държите като мениджър у дома, може да се наложи да нощувате на дивана. Ако се държите като родител на работа, резултатът е също толкова странен", казва Джон Якимович от Harvard Business School пред списанието.
Той и колегите му откриват, че служителите, които се отдават на планиране на работния си ден по време на пътуване до работа, отчитат по-високо ниво на удовлетворение както в професионалния, така и в личния си живот, в сравнение с онези, които са напълно разсеяни или размишляват за лични проблеми.
Технологията може да помогне. В експеримент от 2017 г. екип от Microsoft инсталира програма, наречена SwitchBot в телефоните на група свои служители. Преди началото и в края на всеки работен ден ботът им задава няколко прости въпроси.
Сутрешната сесия помага на участниците в офиса да преминат към по-продуктивен режим, а вечер се включват по-различни въпроси, които им дават възможност да се разтоварят от професионалния стрес.
Въпросите "Как се чувстваше днес на работа? Искаш ли да споделиш още нещо?" отключват най-неочаквани отговори. Хората просто нямат търпение да се освободят от мислите, които са минали през главата им през последните часове в офиса. Повторното преживяване на случките от деня се оказва облекчаващо.
Способността за изключване от работата е част от качествата на успешните професионалисти. Този процес е от ключово значение за менталното възстановяване. Без него рискът от психическо прегаряне се увеличава, усещането за тежест от работните задължения - също. За сметка на това продуктивността спада.
От ваксините до пролетното почистване: Защо хората не спират да дават неизпълними обещания
Всички тези изследвания са проведени преди пандемията, а целта им е била да облекчат и помогнат на хората в пътуването им до работа. Но какво ще се случи, ако този всекидневен преход изчезне завинаги? Или ако не се прави всеки ден? Има ли с какво да го заменим?
Авторът на статията Джери Усийм - журналист на свободна практика, който работи в дистанционен режим от години - има няколко съвета, възникнали от личния му опит.
"Синхронът между задачите ми и околната среда се оказа важен. Директният преход между работното бюро и кухненската маса е лоша идея. Добре е да вмъкнете в този период една кратка разходка навън или джогинг. Но не излизайте на разходка сутринта. Тогава човек се движи така, сякаш закъснява за нещо. Преди всичко: работният ден, прекаран в неподходящи дрехи, е непродуктивен ден. Ако имате задача с изтичащ краен срок, облечете се с представително облекло", пише той.
Когато носите офисните си дрехи, трудно ще се отдадете на мързелуване или на разсейване със странични занимания, без да изпитате чувството, че имате по-важна задача. А именно - работата.
Откритието му се потвърждава и от интересно академично изследване. Когато участниците в експеримента трябва да изпълнят сложна задача, изискваща визуална концентрация, се оказва, че правят наполовина по-малко грешки, ако преди да се заемат с нея, облекат бяла манта.
Облеклото има символично значение, което се осъзнава чак когато човек го носи физически и по този начин се въплъти в дрехата.
Липсата на задължение за преход до работа може да се компенсира и с въвеждането на ритуали, които да маркират началото и края на всеки ден - например, кратки упражнения за разгряване на мускулите, разходка навън без телефон или дори закриване на компютъра с покривало, когато се изключите от работа.
В Microsoft го правят чрез въвеждането на виртуални стимули - например, на екрана на служителя се появява кратко съобщение "Готов ли си да тръгваме от офиса?", което сигнализира, че е време за спиране на работата. Програмата предлага на човека да изгледа и кратък медитиращ клип, за да се отпусне за минута и да се пренастрои за почивка. Работата вече е приключила.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: