Въпреки че много се говори за важността на здравословните практики, които удължават и подобряват качеството на живота, нездравословните навици се промъкват елегантно. Лягаме си с телефона до главата, разцъкваме социалните мрежи преди да сме си измили очите, ядем "на крак", защото имаме среща, пием по едно малко или повече вечер, за да се "отпуснем" и понякога дори носим самочувствието, че не вредим на себе си, защото, да речем, ядем по една ябълка на ден и пушим по две цигари на ден.
На тези теми е посветен докладът "(Не?) победими пандемии": тютюнопушене, злоупотреба с алкохола, затлъствяване, дигитална зависимост.
Той е изготвен с подкрепата на "ПанЕвропа - България" с председател Гергана Паси и обединява научната мисъл и социалната отговорност на екип от авторитетни учени и експерти в своите области около една обща цел - "реалната възможност да се подобрят здравната осведоменост и качеството на живот на хората".
На скорошното представяне на доклада Гергана Паси изнесе плашеща статистика, според която България е на второ място по смъртност по време на коронавирус - след Перу. Ако отидете в Перу, ще видите, че децата в Куско играят сред купчини боклук и че бедността освен повсеместна, е толкова дълбока, че би могла да ни засрами, когато се оплакваме, че сме "беден народ". Но явно има нещо, по което си приличаме.
Причината за високата смъртност от предотвратими заболявания не е в липсата на пари. Нито в някаква сложна генетична малформация, която прави българите по-болнави. Тя се дължи на факта, че у нас има притеснително широко разпространение на хронични болести и в пъти по-уязвимо население, което масово още недоволства, че тютюнопушенето на затворени места е забранена, смята пиенето на алкохол за традиция и яде без оглед на количеството, често и на качеството на храната. Към това трябва да добавим и най-новата зараза - времето прекарано пред екраните, което често е повече от това в сън.
В изготвянето на доклада, чиято цел е повишаване на информираността за тревожните тенденции сред хората, както и инцииране на активен разговор с обществото, здравните власти и бизнеса, участват учени и експерти – доц. Милена Георгиева, която е част от екипа на Лабораторията по молекулярна генетика към Института по молекулярна биология - БАН, председателят на Българското научно дружество по фармация и ръководител на катедра "Фармакология, фармакотерапия и токсикология" при Фармацевтичния факултет на МУ-София - проф. Георги Момеков, макроикономистът Аркади Шарков и психологът Детелина Стаменова.
Докладът е разделен на 4 теми, всяка от които акцентира върху различен проблем, който се е раздул до пандемични размери у нас: тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, затлъстяване и зависимост от дигитални устройства.
"Хайде да пием по бира, брат"
Съществува един негласен мит, че ако човек пие само бира или само вино и не близва твърд алкохол, е един вид имунизиран срещу вредите от алкохола. Според специалистите обаче количеството чист алкохол е еднакво в 1 бира, 1 чаша вино и 1 питие твърд алкохол, поради което степента на вредата е сравнима.
Най-висок риск има в държавите, където "стандартната напитка" съдържа по-високо количество чист етилов алкохол (напр. България - 20 г. чист етилов алкохол), в сравнение с държавите, където съдържанието на алкохол е по-ниско (Великобритания и други - напр. 8-10 г.), откъдето произтича и разминаването в размера на питиета: в България стандартното "малко питие" е 50 мл, докато в Обединеното кралство и други държави в ЕС стандартното питие и 30/40 мл.
Ние можем да се "похвалим" с най-големите питиета - стандартът за чаша вино е 170 мл. при 80 мл. във Франция, Испания, Португалия и др., за бира - 500 мл. при 250 мл. за същите държави.
"Когато питиетата са ежедневие, човек е излязъл от нормата", каза проф. Момеков за "Булевард България"
"Има хора, които развиват цироза сякаш внезапно и никой не може да повярва. Виждаме млади жени по улиците с двулитрови бири и това е една от най-тъжните гледки, това са бъдещи майки", допълва той.
Проф. Момеков казва още, че около 30 мл алкохол е дори полезен в някои ситуации, но ако човек излезе от това количество на седмична база, е добре да помисли за помощ.
"В България пътят, когато веднъж човек е излязъл от нормата, е много сложен. Броят на достъпните, работещи със зависимости специалисти не е огромен и в този смисъл е по-добре да споделяме проблемите си, да не се срамуваме от тях, да не се опитваме сами да се справим с всичко и да тъчем на сто стана едновременно. Така няма да стигаме до злоупотреба с алкохол.", коментира експертът.
Както знаем обаче, човек не пие само "от хубаво". Злоутребата с алкохол, както и донякъде тютюнопушенето и прилепването за екраните, са неадаптивни механизми за справяне с негативните чувства, които са неделима част от живота. Нека който никога не е посягал към алкохола като начин за вентилиране на тревожността, пръв да "хвърли камъка" по онези, които са го правили. И нека който никога не е предпочел компанията на смартфона си пред тази на партньора си по време на вечеря, пръв да порицае виновниците. Но колко са тези ангели?
"Хайде, ще си пишем"
"Повдигайки въпроса за екранното време, искаме да подчертаем важността му за всеки един от нас и да обърнем внимание на властта, която можем, без да искаме, да му придадем, забравяйки и за други важни неща в живота си, включително и удоволствия. Затова и въпросът не е или/или, а „от всичко добро, колкото може повече“.", коментира Детелина Стаменова пред "Булевард България".
Тя дава пример за здравословни алтернативи на времето, прекарано онлайн, като посочва, че здравословната алтернатива на нейния чат с групата приятелки, са вечерите и разговори на живо, които организират помежду си. А здравословната алтернатива на скролването до умора е да се замислим кога го правим за удоволствие и кога ни се изкривява тялото и ни заболяват пръстите или очите.
"Хората, които прекарват много време в онлайн не е задължително да се тревожни, депресивни или самотни – но ако са такива, времето онлайн може да усили тяхното състояние. Затова „специалният“ начин да се справяме с предизвикателствата, които ни поднася тревожността например, си остава да проверяваме дали реално има за какво да се тревожим (проверка на реалността); да избягваме да си налагаме вини и наказания; да избягваме самолечението (тук слагам и подобрители на настроения с алкохолни градуси или носеща комфорт храна, която като цяло е сладка) и като сме осъзнати колко време прекарваме във физическа активност и контакт с добри за психиката ни хора и събития – доброто старо стоене на открито и разходките в природата, допълвам и доброволството не като даване на пари, а като отделяне на време и труд за каузи.", казва още психологът.
Звучи добре и разумно, но докато зрелите хора можем да установим известен контрол върху употребата на устройства, същото не се отнася до децата и младежите, които често потъват в дигиталния свят, откъдето се оказва трудно да бъдат извадени.
"Екраните са много удобен начин и за родители и за деца за учене, комуникация и развлечение. Има митични родители, аз съм гледала по телевизията за такива, чувала съм и легенди, основно разказвани от тях, за това как времето им е разчетено до секунди и успяват преди и след работния си ден да направят така, че да отглеждат своето потомство по един будещ възхищение начин с четене на приказки, обсъждания, работа с вълна, грънчарство, няколко спорта и т.н.", разказва Детелина Стаменова.
"В реалността предимно срещам хора, които са добри родители, но също така и се уморяват и понякога просто искат 30 минути на спокойствие – което си осигуряват с помощта на телефон/таблет в ръката на малките. И знаете ли? Напълно ги разбирам. Има повече от един начин на отглеждане на деца и повече от една дефиниция на „успех“, добавя тя.
По думите ѝ въпросът с екраните става сериозен, когато намесим думата „здраве“ – физическо и ментално.
"Ако детето се развива спрямо очакванията за възрастта, например като фина моторика, говори добре, общува с другите и създава приятелства, тогава можем да сме спокойни, че ще продължи да е добре. Но ако детето от първата си година е стояло дълго пред екраните (телевизор или YouTube), за да е по-лесно да каже „ам“; ако са му говорили повече кучетата от „Пес патрул“ от родителите му; ако не е оставяно да играе на пясъчник достатъчно, не е рисувало по стените по-малко и повече по листата; не е заспивало с гушкане, а с някое филмче, тогава не детето, а родителите имат проблем, който спешно трябва да лекуват.", обяснява психологът.
Според нея да обръщаме внимание на децата си си означава да ги виждаме като значими фигури, с които да общуваме, независимо от възрастта им и да създаваме у тях усещане за доверие, привързаност и обич. Това става като прекарваме време с тях, говорим с тях и ги прегръщаме.
"Ако сме пропуснали по някакви причини това време, когато то е било на 1, 2, 3 години, тогава детето не е виновно, че не сме му показали, че живият свят и ние, като негови спътници в него, сме по-интересни и тогава е време да обърнем внимание на себе си да се погрижим за себе си (някои колеги наричат това „детето в мен“), а след това и за децата си.", казва още тя.
"Една оцветяваща езика в синьо близалка не е просто една оцветяваща езика в синьо близалка"
И тук идва още един въпрос: ако успеем да ограничим екранното време на децата, защото не им е необходимо, и ако забраним на тийнейджърите пушенето и алкохола, защото са вредни, как да процедираме с храната? За разлика от цигарите, бирата и телефона, храната е нещо, без което не можем. И въпреки това, тя се превръща от полза във вреда по-често и по повече различни начини отколкото ни се иска да признаем. Както при възрастните, така или при децата.
Броят на хората с наднормено тегло в света се е утроил от 1975 г. насам. Затлъстяването убива повече хора, отколкото тегло под норматаа. Към 2022 г. 800 млн. души в света са отчетени с наднормено тегло, а в следващото десетилетите ще има ръст от 60% при децата и те ще бъдат 250 млн. към 2030 г. Медицинските последствия ще са разходи над 1 трилион долара само след 3 години.
И преди пандемията от Covid-19 у нас, от болести, свързани със затлъстяването са умирали 3 пъти повече хора, в сравнение с останалите държави в ЕС. Статистиката показва, че средната смъртност на 100 хил. души население в ЕС поради висок индекс на телесна маса постепенно спада и достига 113 през 2019 г., а средната смъртност в България за същата година рязко се покачва до 327.
Темата за нездравословното хранене като сериозен рисков фактор никак не е нова, но доц. Милена Георгиева предлага едни по-различен, епигенетичен поглед към нея: а именно как начинът на хранене, стресът, вредните навици и липсата на физическа активност оставят следа в човешкия организъм.
"Епигенетиката изследва измененията в наследствената информация без промяна на генетичния код. Тя взима предвид всички фактори, които ни заобикалят: хранене, начин на живот, суплементиране, вредни навици пр. и изследва как си взаимодействат биоактивните молекули в организма с нашите гени", казва доц. Георгиева пред "Булевард България".
По думите ѝ докато преди учените са смятали, че някои вредни съставки от храната увреждат молекулата и предизвикват мутации в нея, днес те са наясно, че по-скоро биоактивните компоненти, които се отделят в тялото при нездравословно хранене достигат до нашите гени и повлияват тяхното действие като водят до спиране или отключване на работата на гени, които са отговорни за редица хронични незаразни заболявания.
Оказва се, че храната маркира гени, отговорни за затлъстяването, за неправилното усвояване на хранителни вещества, за отделянето на кортизол, за когнитивното развитие. И го прави много активно, тъй като храненето се случва многократно в ежедневието ни.
"Над 70% от човешките заболявания се дължат на променена епигенетика", казва доц. Георгиева и допълва, че епигенетиката се променя от начина ни на живот и че подвластни на нейните промени са онкологичните, автоимунните, невродегенеративните заболявания, метаболитните нарушения и още.
"Ние сме наследници на вредните навици на нашите предшественици, но когато те се насложат заедно с неблагоприятни условия като индустриализацията при производство на храните, усложняваме значително съдбата на децата и внуците си", казва доц. Георгиева.
"Човек може да бъде наследник на генетика на столетници, но ако я постави неблагоприятни условия, тя няма как да се прояви. И обратното, някой с компрометирана генетика и предиспозиция за определени заболявания, може да ги избегне ако живее в оптимална, щадяща среда. И да има по-хубава генетика от тази на столетника", коментира специалистът.
Всъщност, това е една оптимистична новина. Докато в началото на 2000 г., преди да бъде разчетен човешкият геном, учените смятат хората за жертви на собствената си генетика, днес, благодарение на развитието на епигенетиката, знаем, че отговорността е в нашите ръце. И че изявата на множество заболявания зависи от начина ни на живот.
Според доклада "(Не?)победимите пандемии" преяждането и затлъстяването днес убиват много повече хора от недохранването.
"Прекомерното хранене и храненето със силно преработени продукти с подобрители и оцветители, в комбинация с липсата на физическа активност, е изключително сериозен проблем с пандемични размери", казва ни още доц. Георгиева и дава някои жокери относно това как да накараме децата да предпочетат една ябълка пред пакет "Зайо-байо".
"Аз говоря на децата за клетките, казвам им какво се случва в тялото ни, когато хапваме ябълка и съответно какво се случва, когато дъвчем дъвка, от която езиците ни стават сини. Обяснявам как става с тяхното ДНК и дори да има съпротива срещу мен, когато отидат на училище, те казват на съучениците си да не ядат нещо, защото е опасно, вредно пр."
"Разбира се, примерът също е много важен. Ако тати пие енергийни напитки, как да им кажем, че енергийните напитки съдържат ужасно вредни вещества, които променят ДНК-то им? Същото се отнася и ако намират кутии с цигара между седалките в колата.", посочва доц. Георгиева.
"Питай ме некое друго въпросче"
И като стана дума за цигари, от една страна изглежда, че пушенето вече не е "cool" сред младите. Все по-рядко можем да видим групички пушещи ученици в дворчетата край училищата, а артистичният образ на Джеймс Дийн с цигара в уста определено е погребан във времето на Porsche 550 Spyder.
Но ето малко цифри, които доказват, че макар тютюнопушенето вече да не е "готино", то все още е безкрайно мощен фактор, който оказва неминуемо пагубно влияние върху живота ни както в здравен, така и в икономически план.
По данни на доклада "(Не?)победимите пандемии" през 2019 гoдинa пyшeнeтo e пpичинилo 7,7 милиoнa cмъpтни cлyчaи в cвeтoвeн мaщaб. Изчиcлeнитe пpeĸи и нeпpeĸи paзxoди, cвъpзaни c yпoтpeбaтa нa тютюн в дъpжaвитe oт EC/EACT, възлизaт нa 97,7 милиapдa eвpo, ĸaтo пoлoвинaтa oт тяx ca пpeĸи paзxoди. Общaтa иĸoнoмичecĸa цeнa, cвъpзaнa cъc зaбoлявaниятa, дължaщи ce нa тютюнoпyшeнe в Eвpoпa, e пpиблизитeлнo 616 милиapдa дoлapa или 2,5% oт БBΠ.
Здравният икономист Аркади Шарков допълва картината на тези цифри с информацията, че у нac гoдишнaтa инфлaция щe зaбaви cвoя тeмп, нo дo ĸpaя нa гoдинaтa вepoятнo щe дocтигнe 20% и щe нaблюдaвaмe нeгaтивнитe пpoцecи ĸaтo yпoтpeбa нa вpeдни cтoĸи - aлĸoxoл и цигapи.
"Пpoпycнaтитe пoлзи зa иĸoнoмиĸaтa вcлeдcтвиe yпoтpeбaтa нa тютюнeви издeлия възлизат на 2,4 милиapдa eвpo пpeĸи зaгyби. Toвa e 3,8% oт БBΠ тoгaвa.", коментира Шарков.
"Koгaтo пoглeднeм дaннитe зa EC имaмe 5,5 xиляди гoдини зaгyбeни нa 100 000 дyши, и тo caмo пo oтнoшeниe нa тютюнoпyшeнeтo. Зa Бългapия цифpитe ca пo-cтpяcĸaщи - 10 xиляди гoдини живoт в нeтpyдocпocoбнocт, зaгyбeни зapaди тютюнoпyшeнe", допълва той.
Според доклада, ĸoгaтo aнaлизиpaмe и cpaвнявaмe нивoтo нa pиcĸa oт тютюнoпyшeнeтo и oт дpyгитe фopми зa yпoтpeбa нa тютюн и ниĸoтин, фaĸтopитe, oпpeдeлящи cпeĸтъpa нa pиcĸa зa дocтaвянe нa ниĸoтинa, ca ocнoвнo двa: cъcтaвa нa съответния пpoдyĸт и нaчинa нa извличaнe нa ниĸoтин - тoecт нaчин нa yпoтpeбa.
Oт нayчнa глeднa тoчĸa, основната причина да пушим цигари e ниĸoтинът, нo не тoй e пpичинaтa зa отключване нa зaбoлявaния. Oт oгpoмнo знaчeниe зa нивoтo нa вpeднocт нa дaдeн пpoдyĸт e нaчинът нa извличaнe нa ниĸoтинa - билo тo oт HЗT /ниĸoтинзaмecтвaщи тepaпии/, oт ниĸoтинoви тeчнocти зa изпapявaнe или oт тютюнa, в ĸoйтo ниĸoтинът ce cъдъpжa пo ecтecтвeн нaчин. Koгaтo ниĸoтинът ce извличa пpи нyлeвa тeмпepaтypa, pиcĸът e нaй-ниcъĸ, a ĸoгaтo ниĸoтинът ce извличa чpeз гopeнe, нacтъпвaт мнoжecтвo xимичecĸи peaĸции и ce oбpaзyвa дим. Димът cъдъpжa нaд 7000 вpeдни xимичecĸи eлeмeнти, oĸoлo 100 oт тяx - oпacни, тъй като са токсични и канцерогенни.
Можем да заключим, че нaй-виcoĸa eĸcпoзиция нa вpeди имa пpи тютюнoпyшeнeтo, зaщoтo се образува дим, ĸoйтo ce вдишвa, a нaй-ниcĸa - пpи HЗT. Пpи нaгpaвянeтo и изпapявaнeтo нa ниĸoтин нa тeчнocти или нa тютюн фopмиpaнeтo нa вpeдни вeщecтвa e знaчитeлнo пo-ниcĸo oт димa, пopaди ĸoeтo пpи oпpeдeлянe нa cпeĸтъpa нa pиcĸa тeзи пpoдyĸти cтoят в пo-ниcĸaтa зoнa.
"Най-голяма здравноикономическа тежест у нас има тютюнопушенето и затлъстяването. Третата причина е алкохол. Те са свързани - когато пием алкохол, пушим цигари. Икономическите щети от тютюнопушенето в България са в размер на 4,4 млрд. лв. за 2019 г", казва още Шарков.
Става дума за разходите от здравните фондове, от болнични и нетрудоспособност на хората с четирите диагнози, пряко свързани с тютюнопушенето - инфаркт, инсулт, ХОББ и тумори. В България заради пушене се губят 10 000 години живот в нетрудоспособност при средно за Европа 5 000 години.
10 000 години, които можеше да бъдат използвани за гледане на деца, кучета, котки и градини, за смислена работа, творчески дейности, създаване на връзки, съзерцаване на красиви гледки, строене, градеж, обикаляне на острови и с една дума - живот.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
