Неделя е, освен всичко друго, и денят, в който анализатори - от сутрешните блокове до следобедните предавания - "хвърлят повече светлина" на събитията от изминалата седмица. Същото се случва често и в делничните дни, когато има нужда от коментар на актуалните събития.
За да успеят да обобщят всички политически сътресения, които в страната (а и извън нея) изобщо не липсват, те би трябвало да се инвестирали голяма част от времето си преди това в сериозна подготовка - да проследят събитията, да ги поставят в по-широк контекст, да сравнят и да припомнят други подобни, ако се налага.
Едно интервю на бившия премиер Кирил Петков постави въпроса как се канят някои анализатори в медиите и какво стои зад тяхното решение да приемат подобни покани.
В предаването на Сашо Диков Петков разказва за случай още в първия му месец на министър-председателския пост, в който при него са дошли "независими анализатори и политолози" и са му искали по 20 000 лв. на месец, за да се чува думата му в медиите.
"Ако имаме с вас договор за 20 000 лв. на месец, ние си се оправяме с телевизиите къде да се появяваме, къде не се появяваме, ние говорим точките, с които вие искате да излезете," било предложението на анализаторите, които Петков не назовава, но смята, че те са познати на цяла България.
Кирил Петков е прав, защото няма как коментарите в медиите да бъдат независими, ако самите медии не са платили за гостуването на анализаторите, коментира политологът Огнян Минчев след казаното от бившия премиер. Той от години насочва общественото внимание към това, че в така структурираните взаимоотношения между медии и анализатори има проблем.
Тази теза на Минчев не е нова, а и в западни медии това е честа практика - телевизии подписват договори с политолози и социолози, като срещу това ползват независимата им политически експертиза, за да я поднесат на зрителите си. В писмен вариант анализите на специалисти са срещу хонорар, осигурен от медията.
"Всяка професионална дейност предполага заплащане - с изключение на благотворителните акции и кампании в нечия полза. Не зная дали ви прави впечатление, но в България политолози, анализатори, политически коментатори работят по медиите изцяло на принципа на благотворителността - про боно. Ако сте политически наблюдател можете да получавате обаждания от редакторите и водещите на коментарните предавания с покани за участие - от ранна утрин до късна вечер, да ви се налага да ходите от студио в студио, от редакция в редакция, понякога няколко пъти на ден, но за това никой няма да ви плати нито една стотинка," пише Минчев във Фейсбук.
Той дава пример със себе си и доходите, които получава като университетски преподавател и от изследователската си работа, но допълва, че не всички негови колеги имат тези възможности или спазват неговите принципи.
"Ако искате почтени политически анализатори - не се преструвайте, че те могат да живеят от фотосинтеза. Плащайте им, за да работят като професионалисти," призовава политологът.
И добавя, че "медиите се правят на разсеяни".
"Затова, повтарям, някой друг често плаща за коментари. Вие се сетете кой, вие се сетете защо," казва Минчев.
За системен проблем и нужда от противодействие говори и Ружа Смилова, преподавател в катедра "Политология" на СУ "Св. Климент Охридски".
Според нея публичното пространство е населено с различен по вид и специализация анализатори: "4-хилядници, които бълват про-кремълска пропаганда, 20-хилядници, които бълват кой за каквото им плати, такива със свои политически проекти, съветници на президент, и други политически лица".
Сред тях има и хора с "научни" проекти, финансирани от общини и институции, доминирани от най-голямата партия в страната, "анализатори" и ПР-и с подаръци и/или договори за "информационно обслужване" с държавни фирми на враждебна страна, посочва още Смилова.
Към тази картина Ружа Смилова добавя и "журналисти" от обществени и водещи частни медии - водачи на листи на водещи партии.
"Цяло чудо е в такава среда, че изобщо се чува думата на някой, който не е платил по един или друг начин, за да говори по медиите", коментира Смилова.
Всичко това не значи, че няма и политолози и социолози, които казват това, което наистина мислят, безплатно. Въпросът е как да се противодейства на случаите, в които за мнение в ефир се плаща от някой, който има интерес да се лансира определена гледна точка, а националните телевизии се използват за транслирането на опорни точки.
И преди академичната общност да се почувства обидена и да започне да пише отворени писма и декларации в защита на доброто си име, няма да е зле тя самата да посочи изходите от тази ситуация. Защото, ако по медиите всички знаем какво става, можем само да гадаем за нивото на обективност зад стените на университетите, където същите тези хора възпитават следващото поколение анализатори и наблюдатели на обществения живот.
The best of Харалан Александров: Бойко Борисов е Алфа мъжкар и силата върви с него
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
