Ники Пандев, (този път) пред обектива: „Пейзаж на връщане не се снима“

Белоглав лешояд с окървавен клюн. Северното сияние. Албанска сватба. Пражки изгрев. Небето над Сингапур. Оранжевите светлини над нощна София. Добрият стар Лондон.

Всичко това са кадри от един какoфоничен и водещ до естетически екстаз визуален пачуърк, който може да видите в Instagram профила на създателя на тези и много други фотографии. Неговото име е Ники Пандев, споменаван в публичното пространство като „онзи със снимката в National Geographic”.

Или ако трябва повече контекст, това е българският фотограф, чийто кадър на Северното сияние, заснето от Исландия, е отпечатан в петмилионен тираж в юбилейното 125-о издание на американския National Geographic. Казва, че съвсем навреме се е отървал от прозвището Пандевониум (идва от пандемия, но не настоящата) и вече е само Ники Пандев.

Срещаме се с него по повод журирането му в конкурса на Vivacom „Код оранжево“ и говорим за мобилна фотография, инфлуенсъри, снимане на погребения, патриотизъм, лешояди, живот зад граница пр. Е да, и малко за коронавирус, но много малко, наистина.

Снимки на Николай Пандев са част от съвместните календари на VIVACOM и National Geographic през последните няколко години, затова от телекома избират именно Николай да бъде част от журито в тазгодишния им конкурс #кодоранжево, които после да станат част от календара на компанията за 2021 г. До 31 август 2020 г. всички, които имат желание да участват в конкурса “Код оранжево” могат да го направят, а Николай и другите членове на журито ще обявят победителите в началото на септември.

12 секунди от лятото във фотоконкурса #КодОранжево

Ники Пандев е фотографско perpetuum mobile, което се движи в пространството като топка от енергия, която разпръсква характерните за 2020г. мрак и потиснатост около себе си, и се смее внезапно, все едно не е разбрал, че светът отива по дяволите.

Мобилната фотография и изкуството

Откакто има Facebook и Twitter, светът се изпълни с много повече писатели, политолози, вирусолози и всякакви специалисти, отколкото изобщо подозирахме, че съществуват. По подобен начин, откакто има Instagram, разбрахме и че фотографи дебнат навсякъде. Но фотографи ли са Instagram фотографите и какво изобщо се случи с изкуството покрай цялата истерия на масовата достъпност до смартфони и публичност?
„Живеем в много интересни времена“, казва Ники.

„Дигиталната фотография е голяма мощ: снимаш, гледаш, имам кадър, нямам кадър, взимаш решения на момента, подобряваш експозицията, техническите настройки, правиш всичко сега. Това е адска сила и трябва да го оценяваме. Всичко става по-удобно и по-лесно.

И все пак...ползва ли един професионален фотограф телефона си за снимки?

„Снимам с телефона чисто референтно. Всяка снимка е геотагната, снимам се на определена локация, за да знам къде съм бил и кога е подходящото време да се отиде там с фотоапарат. Като цяло ползвам телефона си предимно за две неща: разговори и Boomerang в Instagram“.

Преди и сега

„Само допреди десетина година, влизайки в някакъв сайт, можеше да видиш 50 изображения, от които 15 няма да са по твой вкус, 15 няма да имат нищо общо с това, което те вълнува, но 15 ще те вдъхновят. Сега нещата са разводнени. Не следя статистика, но съм сигурен, че с всеки изминал ден се качват повече изображения от предходния.

Пътят към Instagram

“Преди време, още докато живеех в Лондон, шофирам и слушам Крис Мойлес, най- високоплатеният радиоводещ във Великобритания, бивш водещ на сутрешния блок на Radio 1. И Крис казва: „Абе, ползвахте ли една нова „апликация“, правя снимка, прехвърлям два филтъра и става шедьовър“.
Така открих Instagram. Качих три снимки и ги забравих. Три години по-късно видях, че трите снимки имат по три лайка. Качих още малко, започнах да го ползвам, и въпреки че рекламните агенции в България ми казаха, че никой тук не ползва Instagram, нямаше как тенденцията от голямото английско село да не дойде и у вас.“

Ние вече знаем, че тенденцията отдавна е тук, а фотографиите на Ники Пандев са в неговия профил в Инстаграм.

И все пак, има ли конкуренция между двата вида снимащи?

„Научил съм се да се вдъхновявам от успешни хора, всеки успех е резултат от работа, работа, работа и малко късмет. Така че не възприемам „Instagram фотографите“ като конкуренция, напротив, кефя им се, с голяма част от тях сме приятели. Има ниша и за едните, и за другите.

И другият път...към фотоапарата

„Е, той започва доста по-отдавна. Баща ми имаше един фотоапарат и когато бях трети клас, го взех, за да снимам с него на лагер на Равда. На петия ден, както се разхождахме, ми се разкачи връзката от врата, апаратът падна и се оказа, че фотоклетката му е нацепена. Тъпо, обаче имах още пет ролки и исках да си доснимам, така че взех назаем пари и си купих една червена Skina. Като слязох от автобуса на гарата, казах на баща ми, че дължа пари, но че по-лошата новина е друга: че фотоапаратът му е счупен. Той оправи сметката и ме помоли да му обещая, че на другата година няма да се прибера вкъщи с видеокамера.“

Когато стъпва в Англия, с първия си хонорар Ники Пандев си купува фотоапарат, а с втория - видеокамера. И все пак, любовта към видеото така и не припламва в душата на един „любител на картинки и дълги експозиции“.

В момента Николай е локален посланик на Canon, ексклузивен контрибютор е на Getty Images и iStosk. Минава през доста жанрове, докато стига до заветния кадър на Северното сияние, който изпраща името му на страниците на 125-ото anniversary limited edition на National Geographic. И тогава, съвсем естествено, установява, че има шанс до края на дните си да държи фотоапарат.

„Никога не съм учил за фотограф, всичко е било страст, желание, да четеш, да ходиш на презентации и workshop-ове, на събирания, където ще се докоснеш до някого, който ти е гуру в бранша и ще се вдъхновиш. Вдъхновението се трупа. Не съм прекарал и ден в университета, но сега преподавам и се опитвам да провокирам хората да търсят по-добрия кадър“, разказва Пандев. Може и да сте срещали името му като лектор във PhotoSchool.

Wildlife фотографията: хобито на Пандев

Всеки човек трябва да има хоби, а wildlife фотографията е неговото хоби и спасение по време на пандемията.

5ч. сутринта. Ники Пандев се намира в специално укритие и запечатва с обектива си 24-часовия цикъла на живота. Една овца е стигнала до края на своя житейски път и първите, които се грижат за нейния задгробен живот, са гарваните-гробари. След това пристига белоглавият лешояд – разузнавач. Следват го другите белоглави, а след тях идват египетските. И скалните орли. За един час от овцата не е останало нищо. А през нощта вълците отнасят и костите.

Сцената напомня тази от „Джурасик парк“, в която тиранозавърът оглозга горката коза, но се случва в Маджарово и е част от wildlife фотографията, в която Ники се впуска с характерния си екстремен ентусиазъм.

„Wildlife-a е най-труден (по-трудни са само децата) - иска се много психика, сега знам за каква тръпка и какво търпение става въпрос. Това е и още един начин да оценим каква природа имаме в България.

Снима се от палатки, от укрития, става се рано, джапа се в кал, често изпитваш физически дискомфорт, но удовлетворението от добрия кадър, който освен въпрос на техника и око, е до голяма степен и въпрос на улучване на точния момент, компенсира всичко.

Освен това, през дългия обектив правиш ирисова диагностика на природата и я виждаш по един съвършено нов начин. Именно снимането на птици ме спаси психически по време на извънредното положение. Успях да снимам супер красивите пчелояди и земеродни рибарчета“.

Това е като на лов, само че не отнемаш живот, а го запечтваш.

До света и обратно: travel фотография и кукери

За топ три фотографски дестинации, на които е бил, Ники Пандев посочва Исландия, Северна Африка и Азия. Мечтата му е Нова Зеландия. За снимане на хора би отишъл в Папуа Нова Гвинея. Ще трябва да се завърне и на Бали, където доскоро го чакаше един забравен куфар. И все пак...
„Лондон беше мой дом 15 години. Докато живеех там, пътувах много, виждал съм и съм снимал забележителни места.

И все пак България е една съкровищница за снимане и особено за пейзажисти - пътуваш 30 минути и пейзажът се променя коренно, а има страни, в които пътуваш часове и е все едно и също. Снимал съм „вратата към Атлантида“ в Ибиса и същото лято – каменните кораби на Синеморец, които с нищо не отстъпват по красота.

Но ако има нещо изключително ценно, което ми даде travel фотографията, то не са кадрите в портфолиото ми, а пренареждането на ценностната система, така че да оценявам красивите моменти около мен. Знаете ли, най-бедните хора, които съм виждал, са и най-щастливите.“

„Пейзаж на връщане не се снима“

е ценно послание, което получаваме от „човека от National Geographic”. И буквално, и метафорично погледнато.

Все пак, фотографията, освен всичко друго, е и наука за отминаващия момент. Нито Северното сияние ще изглежда точно така от точно този ъгъл в бъдещето, нито оранжевият залез над боровата гора ще осветява планината точно така някога напред във времето. Това е и красотата на фотографията - преходността на всичко.

И като стана дума за оранжеви залези… Vivacom и конкурсът „Код оранжево“ очакват новите снимки за календара си до края на август. Повече подробности може да откриете тук.

Още снимки на Николай Пандев можете да видите в галерията.